Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2002 от 08.05.2025, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 154/2024
Вид
Решение № 2002
Подписан
08.05.2025
В сила
02.03.2026
Състав
Дияна Златева-Найденова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 99, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 · Закон за Държавна агенция „Разузнаване“
  • чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 · Закон за Държавна агенция „Разузнаване“
  • чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 · Закон за Държавна агенция „Разузнаване“
  • чл. 107а · Закон за държавния служител
  • чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 162, т. 1 и 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 162, т. 1 и 6 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 163 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 165, т. 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 165, т. 2 и 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 102, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 102, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 2, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "д" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 546, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 325, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл. 325, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл. 326, 330 и 331 · Кодекс на труда
  • чл. 326, 330 и 331 · Кодекс на труда
  • чл. 326, 330 и 331 · Кодекс на труда
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 1, ал. 6 · Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица
  • чл. 2, параграф 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 61 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 62, параграф 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65, пар. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№ 2002

Пазарджик, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20247150700154 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е първоначално образувано по жалба на А. Г. И. от с. Дорково, чрез адв. М. – САК против Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с които са потвърдени съответно Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. и Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик. По жалбата първоначално е образувано адм. д. № 1166/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С Определение № 369/29.01.2024 г. съдът е разделил производството по делото, като производството по адм. дело № 1166/2023 г. е продължило по жалбата на А. Г. И., чрез пълномощника – адв. М., срещу Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик и Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

По жалбата на А. Г. И. срещу Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е образувано настоящото адм. д. № 154/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Предвид горните предмет на настоящото дело е Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което А. Г. И. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 14768,81 лв. – главница и 2811,37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Решението е оспорено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) през 2021 г. и такова било отпуснато в размер на 74,29 лева на ден. Две години по-късно бил проведен последващ контрол над отпуснатото й обезщетение, когато се установило, че отпуснатото ПОБ е в по-голям размер от нормативно установения, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от нейна страна. Твърди, че не е подавала заявление за напускане на работното си място в Ирландия, с което да е подадена от нейна страна „оставка“.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № Ф-01-306 от 17.06.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 15.06.2021 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-560-1 от 21.06.2021 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004;

- документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия;

- документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Във връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц-1019-12-2487 от 28.06.2021 г. от страна на жалбоподателя са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 4 броя и договор за работа от 27.02.2021 г. - 1 страница.

Със заявление с вх. № 1029-12-1618/08.07.2021 г. жалбоподателят е представила в ТП на НОИ – Пазарджик оригинал на преносим документ (ПД) U1, издаден на 25.06.2021 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;

- доход за периода: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г. в размер на 1986 евро - месечно.

Предвид това с Разпореждане № 122-00-560-1 от 16.07.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на А. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. (десет месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх. № 1029-12-932 от 27.06.2023 г. жалбоподателят е уведомена за новообразуваното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата й дейност считано от 16.06.2021 г.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо изх. №1030-12-1351 от 27.06.2023 г. от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 03.07.2023 г. с вх. №1029-12-932# 1, жалбоподателят представя декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, в която е посочено, че е работила на постоянен договор, но не е уточнена причина за прекратяване на трудовата заетост.

В ТП на НОИ – Пазарджик е получено писмо с вх. №1030-12-1351#1/01.08.2023 г., с което работодателят „Keelings Retail UC“ уведомява, че потвърждава, че А. И. е работила в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор за периода между 27.02.2021 г. и 15.06.2021 г., но е подала оставка от позицията при обстоятелства, при които е напусна преди края на договора си.

С оглед горните, от страна на НОИ е изискано и получаването на СЕД от компетентната институция в Ирландия относно причините за прекратяване на договора.

На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа И. са получени структурирани електронни документи U002 № 706170 и Н002 № 706172 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

При горните установявания е издадено Разпореждане №122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик, с което е отменено Разпореждане 122-00-560-1 от 16.07.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО.

Предвид горното, с Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на А. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв., като при определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взета предвид потвърдената в структурирани електронни документи U002 № 706170 от 03.08.2023 г. и Н002 № 706172 от 03.08.2023 г., причина за прекратяване на последната трудова заетост от 16.06.2021 г. на жалбоподателя - „напускане на служителя“.

Посочените разпореждания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който ги е потвърдил с Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г. Това решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик (Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г.) е оспорено по съдебен ред, като е образувано адм.д. № 1166/2023 г. С Решение № 2827/17.07.2024 г. постановено по адм.д. № 1166/2023 по описа на Административен съд – Пазарджик жалбата на И. е отхвърлена като неоснователна.

Освен това, ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик е издал и оспореното

С оглед получените данни от компетентната институция на Ирландия, по делото е прието и писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, съгласно което се установява, че институцията в Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, като освен това в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Е. Г. П., чиито показания съдът кредитира в пълна степен, като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от крайния изход на спора.

Свидетелят П. посочва, че двете с жалбоподателя били колежки. Първо са от едно село и също така в момента работят в едно предприятие, оттам се познавали. Решили заедно да заминат за Ирландия през 2021 г., на 27 февруари. Намерили си работа в Ирландия чрез посредник. Човекът бил от гр. Пловдив – К. М., свързали се с него. Той ги попитал за колко време искали да работят, те двете му казали максимум за четири месеца. Той казал „добре“, уредил им документите и те се озовали в Ирландия. Там имало други хора, които ги посрещнали.

Двете с И. не пишели и не говорели на английски език. Когато пристигнали в Ирландия мисли, че подписвали някакви указания за самата работа. Дал им ги човекът, който ги посрещнал в Ирландия. Не знаели дали бил сътрудник на К. (М.) или представител на фирмата. Двете с И. работели три месеца и половина.

След като свършили тези месеци им казали, че А. и Е. си тръгват, причината е прекратяване на договора. Казал им го човекът, който отговарял за тях в Ирландия, в самото предприятие. Той им казал, че те трябва да си тръгнат, че договорът им свършвал. Те го попитали дали нещо трябва да подписват, след като си тръгват, но той им казал, че нищо не трябва да подписват. Казал им, че ще получат документ U1 от К. М..

След като пристигнали те се свързали с този човек и той им казал, че ще им изпрати документа U1 по Еконт срещу 45 лв. Не били подавали данни за издаването на този документ U1, освен тази такса от 45 лв. Според свидетеля, тя не можела да отговори на въпроса по какъв начин са издадени тези документи U1. Получили двата документа U1. Документът U1, който получили бил поради прекратяване на договора.

Според свидетеля в документа U1 на И. пишело прекратяване на договора. Те декларирали пред административния орган при получаване на обезщетението за безработица причина: прекратяване на договора. Даже НОИ изискал оригинала на документа и останал при тях. Свидетелят твърди, че те не били давали никакви данни и явно М. се е снабдил с техните лични данни от хората, които ги поели в Ирландия.