Решение № 4506 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4506 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330110618 по описа за 2025 година

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът А. М. У. твърди, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит за сумата 1200 лева, която е следвало да върне на 10 месечни погасителни вноски до 15.06.2023г. Поддържа, че неправилно е формиран годишният процент на разходите с включване размера на уговорената в договора неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение. Самата клауза за неустойка, предвидена в договора, чийто размер бил определен на 1334,43 лева, била нищожна поради противоречие с чл.92 ЗЗД, както и с чл.33 ЗПК, както и като неравноправна по смисъл на чл.143, ал.1 ЗЗП. Ищецът твърди, че е заплатил на дружеството следните суми: на 28.10.2022г. 1870,90 лв. с приходен касов ордер №*** от ***. С извършеното плащане била платена сумата 1200 лева - главница, 80,10 лева - договорна лихва за периода от 15.09.2022г. до 28.10.2022г. и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 590,80 лева.

Тъй като договорът за кредит бил нищожен платените над размера на главницата 670,90 лв., били недължими. Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати тази сума, като недължимо дадена. Евентуално, в случай че съдът счете, че не целият договор за заем е недействителен, се претендира да бъде осъден ответника да върне като недължима, сумата 590,80 лв. заплатена по нищожната клауза за неустойка.

Ответното дружество „Сити кеш” ООД не оспорва сключването на договора, както и предаваното на сумите по него. Не отрича също, че посочената в иска 1 неустойка е била заплатена. Счита, че договорът съответства на изискванията на ЗПК поради което искът се явява неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

На ***. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за кредит № ***. По силата на същия получил заем в размер на 1200 лева, която сума следвало да бъде върната на десет вноски от 15.09.2022г. до 15.06.2023г. /лист 27/. Определен бил фиксиран лихвен процент от 40,05 пункта и годишен процент на разходите - 48,10 пункта. Уговорено било в чл.5 от договора, че кредитополучателят ще предостави поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция издадена от лицензирана в БНБ търговска банка; или 2. поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на наймалко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Според чл.5, ал.2 от договора, обезпечението следвало да се предостави в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем. В чл.11 от договора било предвидено, че ако заемателят не предостави в срок, уговореното обезпечение по чл.5 дължи неустойка в размер на 1334,43 лв. 1053,27лв., която следвало да се заплати разсрочено, и била предварително включена в приложения погасителен план – чл.11, ал.2 / лист 30 и 31/ .

Страните не оспорват сключването на договора, както и предаването на заемната сума, както и че ищецът е заплатил на дружеството ответника 1870,90 лв. с приходен касов ордер от ***. / лист 8/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

Между страните е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че е сключен договор за кредит. Безспорно се установи, че ответникът е получил заетата от кредитора сума – 12000 лв.

Договорът е сключен от ответника в качеството на физическо лице действащо извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

2

Според чл.11, ал.1 т.10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване. Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ответника неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката. Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения. Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен.

Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва.

Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл.22 ЗПК.

От гореизложеното следва, че съобразно чл.23 ЗПК ответникът дължи само връщане на чистата сума по кредита, която съответства на главницата.

Не се спори по делото, че ответникът е заплатил общо 1870,90 лв. Остатъкът между тази сума и получената главница / 1200 лв./ възлиза на 670,90 лв. / 343,02 евро/.

Тя се явява платена с без основание, предвид нищожността на договора и подлежи на връщане по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ето защо съдът намира, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

3

По разноските:

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв. / 25,56 евро/ заплатена държавна такса.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Ответникът е направил възражение, относно това, че липсват предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, което съдът счита за неоснователно, тъй като декларираните от ищеца при получаване на кредита през 2022г. данни относно получаваните от него доходи, не доказват, че към момента на образуване на производството през 2025г. той разполага със средства за адвокатско възнаграждение.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът намира, че предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото, защитавания материален интерес, броя на проведените заседание, както и обема на предоставената защита размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв следва да се определи на 300 лв. /153,38 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе №115Е, ет.5да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на А. М. У. ЕГН ********** с адрес *** сумата 343,02 евро /670,90 лв./ платена без основание от ищеца по недействителен договор за кредит №***/***., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.06.2025г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД ЕИК 202531869 да заплати на А. М. У. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25,56 евро /50 лв./ деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД да заплати на адвокат Д. Б. С. от АК – ***, личен № ***с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 153,38 евро /300 лв./, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5