Решение № 4183 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4183 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110151707 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 371778 от 12.11.2025 г. /уточнена с молба вх. № 378725/19.11.2025 г./ с която от името на А. Н. С., ЕГН **********, против „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК ***, са предявени обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на клаузата от „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК ***; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 11.11.2025 г. – 11.05.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2025 г. до окончателното плащане; 5/ с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 работни дни за 2025 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен на трудов договор № РД21-042/14.08.2025 г., заемайки длъжността „фармацевт магистър“ при „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, като страните се споразумели, че служителят се назначава за срок на изпитване в полза на работодателя.

Твърди се, че със Заповед № ЧР-11- 066/12.09.2025г. на управителя на „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК *** и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ 1 трудовият договор на ищцата е прекратен от работодателя, считано от 12.09.2025 г.

Поддържа се, че клаузата от трудов договор № РД-21-042/14.08.2025 г., с която е уговорен срок за изпитване, е недействителна поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на качествата й за заемане на длъжността "фармацевт магистър" при СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК ***, а прекратяване на трудовия й договор от страна на работодателя по облекчения ред, а именно на основание чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната от нея длъжност.

Поддържа се, че за периода от 14.04.2025 г. до 14.08.2025 г. е заемала длъжността „фармацевт магистър, ръководител аптека“ при ответника по силата на трудов договор № РД- 21-25/14.04.2025 г., който също е бил със срок за изпитване. Излага, че трудовите й функции по този договор поглъщали трудовите й функции по договор № РД-21-042/14.08.2025г., като това се установявало при съпоставка на длъжностните характеристики за заемане на длъжността „фармацевт магистър, ръководител аптека“ и „фармацевт магистър“, от които се установявало, че основните трудови функции на двете длъжности се припокривали. В конкретния случай първоначално изпълняваната от ищцата длъжност включвала в обема си трудовите функции на длъжността, на която е назначена с трудов договор № РД-21-042/14.08.2025 г., поради което последният не можел да включва отново клауза за изпитване, доколкото ответникът вече бил проверил годността на ищеца за изпълнението на трудовите задължения през изтеклия срок за изпитване по трудов договор № РД- 21-25/14.04.2025 г., като в случая последващият трудов договор № РД21-042/14.08.2025 г. се явявал такъв за една и съща работа с един и същ служител в едно и също предприятие.

Предвид недействителността на оспорената клауза, счита, че договорът е сключен като безсрочен, поради което същият не можел да бъде прекратен по време на отпуск по болест, като твърди, че в периода от 15.08.2025г. и към настоящият момент е в отпуск по болест.

Счита и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 11.11.2025 г., когато ищцата е получила писменото заявление на работодателя за прекратяването му.

Отделно от изложеното, се посочва и че ищцата страдала от 2 заболявания, подробно описани в Решение на ТЕЛК, поради което попадала под закрилата по чл. 333 от КТ.

Излага, че няма пълен отработен месец по трудов договор № РД-21042/14.08.2025 г., поради което размерът на дължимото обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ следвал да се определи по правилата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която, когато служителят не е отработил пълен работен месец, БТВ по чл. 228 от КТ се определя като полученото среднодневно БТВ се умножи по броя на работните дни за същия месец.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претеднират се разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК ***, с който се оспорват предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове.

Поддържа се, че прекратяването на процесното трудово правоотношение е извършено законосъобразно от страна на ответното дружество, като се излагат подробни съображения в този смисъл.

Не се оспорва обстоятелството, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № РД-21-25 от 14.04.2025 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „Фрамацевт – магистър, ръководител аптека“ към „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД. Посочва се, че със същия договор страните са постигнали съгласие той да включва срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Поддържа се, че този трудов договор е прекратен от ответника по инициатива на ищцата, като в тази връзка от последната е подадено заявление от 04.08.2025 г., с искане да бъде назначена на длъжността „магистър фармацевт“ считано от 14.08.2025г.

Поддържа още, че с оглед така приетото от ответника предложение на ищцата, страните сключват нов трудов договор № РД-21-042/14.08.2025г., съгласно който страните са постигнали съгласие ищцата да изпълнява друга, нова и различна длъжност при доверителя ми, а именно „фармацевт магистър“ с КИД ****, със задължения по длъжностна характеристика неразделна част 3 от него и представена от ищцата с исковата и молба. В договора страните са постигнали съгласие, той да е със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя.

В отговора на исковата молба се твърди, че от представените длъжностни характеристики, става ясно, че трудовите функции за длъжност „фармацевт магистър ръководител аптека“, определени от дейностите посочени в нея които ищцата е осъществявала и изпълнява като дължима се престация по трудово правоотношение с договор N9 РД-212-25/14.04.2025г., съществено се различават от тези по ТД РД-21-042/14.08.2025г. за длъжността „фармацевт магистър“.

По отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл.

70, се излагат събраженния, че не важи закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, която е приложима само по отношение на челно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 смисъл е и задължителната практика на ВКС, като решение № 109 от 27.06.2017 г. по гр. д. 016 г., Г. К., IV Г. 0. и др. своевременно след издаването на процесната заповед ответникът бил направил опит същата зръчена на ищцата с нарочно писмо с обратна разписка - пратка № 1233 на БП, на известния а адрес: гр. София, ж.к. Илинден, бл. 128А, ет. 6, ап. 12.

Пратката е върната с отбелязване ена на 18.10.2025г. При личното и явяване на 11.11.2025г. препис от заповедта и е връчен срещу подпис.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 26.01.2026 г. се прави искане с правно основание чл. 214 ГПК за допускане изменение в цената на предявените искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ, като искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата от 20064,00 лева или 10258,81 евро, вместо първоначално заявения размер от 15 000,00 лева, а искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ да се счита предявен за сумата от 962,00 лева или 491,86 евро, вместо първоначално заявения размер от 700,00 лева.

Доколкото искането е направено в законоустановения за това срок, съдът с определение, постановено в проведеното на 26.01.2026 г. открито съдебно заседание по делото, е допуснал исканото изменение в цената на предявените искове с чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 225, ал. 1 КТ.

4

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 74, ал. 4 КТ вр. чл. 26 ЗЗД, за обявяване недействителност на клаузата от сключения между А. Н. С., ЕГН ********** и трудов договор № РД-21- 042/14.08.2025г., предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-11- 066/12.09.2025г. на управителя на „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК *** и неговата отмяна; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на А. Н. С., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „фармацевт магистър“ при „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД, ЕИК ***; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 20064 лева /10258,81 евро/, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 11.11.2025 г. – 11.05.2026 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2025 г. до окончателното плащане; 5/ с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 962,00 лева /491,86 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, изр. 3 ГПК, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор № РД-21-25 от 14.04.2025 г., заемайки длъжността „Фармацевт – магистър, ръководител аптека“ към „СБАЛОЗСО – СО“ ЕООД; че по трудов договор № РД-21-42 от 14.04.2025 г., ищцата е заемала длъжността „Фармацевт – магистър“ и на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, трудовият договор на ищцата е прекратен от работодателя.

В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV5 то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение.

Когато трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е хипотезата в настоящото производство), обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. По-конкретно, в разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза - чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно - претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението - в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. - за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ (такива хипотези са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със 6 съответния друг иск (искове) - за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл - чл. 344, ал. 1 от КТ), при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също - и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС). Това сезиране на съда обаче следва да стане в рамките на установените от закона преклузивни процесуални срокове - подаването на първоначалната искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК), срока за отговор на исковата молба (чл. 211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК; относно срока за възражението виж и т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл. 1 от ГПК).