Решение № 70 от 05.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Смолян, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

* при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело № 20245440200329 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-1058000514/14.06.2024г. на *, с което за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП на К. В. М., с ЕГН ********** с пост.адрес:*, е наложено наказание, както следва: на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв

Жалбоподателят К. В. М. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че изложеното в НП е неправилно.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. В. М., се явява лично. В съдебната фаза се ангажират доказателства от страна на жалбоподателя, който представя копие на свидетелство за регистрация на МПС и валидно свидетелство за управление на МПС издадено от * на 01.06.2024г..

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - *, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, представя се писмено становище, с което от Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от 1 фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения на дата 13.05.2024 година в град Смолян, област Смолян, на * свидетелят И. С. П. и колегата му С. Д. И. (*) около 17.00 часа спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка " *", модел „*“ с регистрационен номер *, държава *, управлявано от жалбоподателя и негова собственост (видно от представено Свидетелството за регистрация). При извършената проверка от страна на полицейските служители жалбоподателят не представя Свидетелство за управление (СУ) на МПС и Свидетелство за регистрация на МПС.

К. В. М. обяснил на полицейските служители, че свидетелството му за управление на МПС е издадено от *, но преди две седмици същото му било откраднато в Република Турция, като в писмените си обяснения от 13.05.2024г. той посочва, че е в процес на издаване на нова английска книжка.

Въпреки обясненията, свидетелят П. съставил АУАН №1218838 / 13.05.2024г. на К. М.. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

На 15.05.2024г. в ОД на МВР Смолян жалбоподателят е попълнил декларация, в която е посочил, че преди две седмици в Истанбул са му откраднали документите.

Във връзка с констатираното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя М. е издадена и Заповед за ПАМ № 24-1058-000094 от 15.05.2024г., с която е прекратена регистрацията на ППС – лек автомобил „* *“, с рег. номер * за срок от 6 месеца.

По твърдение на жалбоподателя, след издаване на новото му свидетелство за управление на МПС от *, е представил копие на същото, както и копие на свидетелството за регистрация на собственото му МПС пред АНО преди да бъде издадено процесното НП.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, *, издава процесното НП № 24-1058000514/14.06.2024г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП – налага административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв НП не е връчено на жалбоподателя, като същият разбира за него от получено известие на мобилното приложение „вайбър“.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на сектор Пътна полиция при ОД МВР – Смолян да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра н а МВР, вземайки предвид факта, че И.

С. П. заема длъжността * , а * ", т. е. последният се явява носител на 2 санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. М. има наложени санкции с влезли в сила НП и Фиш за нарушения на ЗДвП и че притежаваното от него СУ на МПС е унищожено.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Районен съд Смолян, достигна до следните правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд Смолян. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН , Съдът констатира, че по делото не се съдържа информация и не се навеждат твърдения глобите да са платени, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

1. По отношение на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:

На първо място АНО не е съобразил, че предметът на административнонаказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и НП. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН предвиждат описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като съществен реквизит както на АУАН, така и на НП. Настоящият съдебен състав счита, че са допуснати съществени нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП свързани с липсата на надлежно описание на нарушението в проверяваната част на НП и АУАН, както и неправилно е определена нарушената правна норма.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която 3 спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Видно е, че в тази норма, законодателно са разграничени няколко хипотези, при самостоятелното осъществяване на всяка от които водачът извършва административно нарушение. Една от тях е водачът да управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МСП. Друга хипотеза е водачът да управлява МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. Трета, отделна хипотеза е водачът да управлява МПС, при положение, че свидетелството му за управление е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В конкретния случай по отношение на жалбоподателя М. е съставен АУАН за следното констатирано нарушението : управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. От описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено не се установява, К. М. да е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

В АУАН и НП се посочва, че жалбоподателят при проверката е управлявал лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег.№ *, за което съгласно чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП, водачът следва да притежава СУ на МПС категория „В“. Видно от приобщената по делото справка за нарушител, К. М. е правоспособен водач за категории „В“, „М“, „АМ“. От представеното по делото копие на СУ на МПС на К. М. също се потвърждава, че е правоспособен водач за категория „В“ и останалите посочени.

В санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) е предвидено да се наказва с глоба от 100 до 300 лв., всеки, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В тази санкционна разпоредба отново са изброени няколко хипотези, но АНО в издаденото НП не посочва точно коя хипотеза визира, което създава неяснота и за наказаното лице и за съда.

4

Съдът счита, че в обжалваното НП неправоспособността и непритежаването на СУ на МПС, валидно за категорията управлявано, МПСво са свързани с имането му на разположение и непредставянето му, като Съдът не споделя този извод на АНО.

В АУАН и НП се посочва, че СУ на МПС с номер *, издадено на 29.10.2004г. от МВР Смолян е унищожено след замяна в чужбина, след което в АУАН се посочва, че Свидетелство за управление на МПС издадено от * е откраднато в република Турция, без да се посочва източника на тази информация, а в НП се посочва, че свидетелство за управление на МПС, издадено от * е откраднато в Република Турция ( по данни от водача в попълнена Декларация с вх.№ 24/1 5 .0 5 .2 0 2 4 г.), т.е. АНО допълва фактическата обстановка, позовавайки се на декларация на жалбоподателя съставена два дни по-късно на 15.05.2024г., без да провери по надлежния ред дали действително е налице кражба и обявено ли е за невалидно издаденото във * СУ на МПС. Предвид изложеното, съдът счита, че процесното НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което прави същото необоснова. Без яснота по тези обстоятелства за санкционираното лице е невъзможно да реализира пълноценно и адекватно своята защита и поради това, констатираният процесуален пропуск е съществен и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

От изложените по-горе обстоятелства следва да се приеме, че към 13.05.2024 г., 17. 00 часа, жалбоподателят е имал валидно СУМПС, не е бил лишен по съдебен или административен ред от право да управлява МПС, нито временно е бил лишен от право да управлява МПС-во по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс; притежавал е свидетелство за управление валидно към категорията на управляваното МПС – лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег.№ *, като в разпоредбата притежаването на СУМПС се свързва с валидността на категорията на МПС, а не с имането му на разположение (не е осъществено пр. 1 на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП). За управлението на лек автомобил марка „*“ модел „*“ с рег.№ *, се изисква категория "В", каквато жалбоподателят е имал.

По делото не се установи, че жалбоподателят е бил с отнето свидетелство за управление по реда на НПК, поради загубване на контролни точки или СУМПС издадено във * е било обявено за невалидно.

След като водачът е имал валидно СУМПС и не е бил лишен от право да управлява МПС, е бил длъжен да го носи по силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и за което носи отговорност по чл. 183, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. Обстоятелството, че не е било в него при извършената проверка, не е извинително. Ето защо съдът следва да обмисли дали НП следва да се измени по реда на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН .

Разпечатката съдържа 43 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13161fe2-95ac-41f5-b276-790e44d8afe6