Решение № 34 от 21.02.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 65/2025
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 21.02.2025
- В сила
- 21.02.2025
- Състав
- Михаела Христова Буюклиева, Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Пловдив, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Хр. Буюклиева
Членове:
Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора С. Лазаров като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600065 по описа за 2025 година Производство e по реда на чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 47 от 30.01.2025 г., постановено по ЧНД № 2532/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, състав на съда е признал и допуснал за изпълнение решение за налагане на финансова санкция
№
BHLI/612230050342/2023, постановено на 20.06.2024 г. от несъдебен орган на издаващата държава Австрия и влязло в сила на 31.08.2024 г. срещу лицето И.
С. Г. с ЕГН**********, като управител на „К.А.“ ЕООД, клон П., с което му е наложено задължение за плащане на финансова санкция в размер на 300 евро, с левова равностойност 586,75лв по курса на БНБ към деня на постановяване на решението.
Срещу решението е постъпила жалба от защитника на засегнатото лице. В жалбата се излагат доводи, че с платежно нареждане № 199846279 от 30.01.2025 г. /извършено след постановяване на решението/, приложено към жалбата е извършен паричен превод по сметка на несъдебния орган на 1 издаващата държава – Австрия на стойност 305 евро с което е платена наложената на жалбоподателя финансова санкция и задължението е погасено.
Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да остави без уважение искането за признаване и изпълнение на посочената финансова санкция.
В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно.
Засегнатото лице и защитникът му, макар и редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Решение и за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, Пловдивския окръжен съд, след подробен анализ е установил, че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия несъдебен орган съдържат всички изискуеми реквизити на ЗПИИРКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършено нарушение по законодателството на Австрия с наложена парична санкция и съответното удостоверение по образец, придружени от превод на български език.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като е заключил, че не са налице нито едно от основанията за отказ за признаване на решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и законосъобразно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво 2 нарушение е извършило засегнатото лице И. Г. С.. Точно е преценено, че санкционираното нарушение попада сред визираните в чл.30 от
ЗПИИРКОРНФС, по отношение на които не се прилага принципа за двойна наказуемост, като е отчетена и съотносимостта му и по българското законодателство.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно липсата на основанията за отказ, визирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Приложеното удостоверение отговаря в пълна степен на изискванията на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. В него са посочени пълни данни за органа, който го издава, за лицето, на което наложена финансовата санкция, размера на финансовата санкция, както и пълни данни за развилото се производство и участието на санкционираното лице в него.
От удостоверението се установява, че на засегнатото лице Г. са разяснени правата му във връзка с установеното нарушение и участието му в процедурата по обжалване. в съдебния процес. Отделно от това настоящият състав намира, че след като размерът на глобата не е непоносимо висок, то няма място за приложението на разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗПИИРКОРНФС.
На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд и всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Неоснователно се явява единственото възражение, изложено от защитата на засегнатото лице в жалбата, че след като с жалбата е представен препис от платежно нареждане № 199846279 от 30.01.2025 г., от който се установява, че е извършен паричен превод по сметка на несъдебния орган на издаващата държава – Австрия на стойност 305 евро с което е платена наложената на жалбоподателя финансова санкция и задължението е погасено, 3 то решението следва да се отмени, а искането за признаване и изпълнение на посочената финансова санкция да се остави без уважение.
Плащането на финансовата санкция, след като съдът е признал и допуснал за изпълнение решението за налагане на финансова не води до незаконосъобразност на решението. Тъй като санкцията е платена изцяло, на основание чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИРКОРНФС трябва да се приспадне равностойността на изцяло изпълненото задължение в размер на 300 евро с левова равностойност 586,75лв по курса на БНБ към деня на постановяване на решението. Поради погасяване на задължението и извършеното приспадане, признатото решение за налагане на финансова санкция не следва да се изпрати на органите на НАП гр.Пловдив за изпълнение. Изложеното налага изменение в обжалваното решение на първостепенният съд в посочената част и в посочения смисъл и потвърждаване на решението в останалата му част.
В случая не се накърняват интересите на засегнатото лице Г., тъй като съдът приспада направеното пълно изпълнение на задължението и не ангажира органите на НАП гр.Пловдив с изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение на това основание.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение следва да бъде изменено в частта в която е допуснато за изпълнение решението за налагане на финансова санкция № BHLI/612230050342/2023, постановено на 20.06.2024 г. от несъдебен орган на издаващата държава Австрия и влязло в сила на 31.08.2024 г. и бъде приспадната извършеното пълно изпълнение /плащане/ в размер на 300 евро с левова равностойност 586,75 лв., както и в частта за изпращането му за изпълнение. В частта в която е признато за изпълнение решението за налагане на финансова санкция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 и чл.33 вр. чл.17 от ЗПИИРКОРНФС, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Решение № 47 от 30.01.2025 г., постановено по ЧНД № 2532/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта в която е допуснато за изпълнение решение за налагане на финансова санкция № BHLI/612230050342/2023, постановено на 20.06.2024 г. от несъдебен орган на издаващата държава Австрия и влязло в сила на 31.08.2024 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИСПАДА извършеното пълно изпълнение /плащане/ в размер на 300 евро с левова равностойност 586,75 лв.
Признатото решение за налагане на финансова санкция не следва да се изпраща на органите на НАП гр.Пловдив за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5