Решение № 300 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330204194 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000460/28.04.2025 година на Началник сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 Районно управление - Пловдив, с което на И. Ч., ЕГН ***, с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от двадесет и четири месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от същия Закон.

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция И. Ч. лично и чрез процесуалните си представители адвокат М. и адвокат К. молят за отмяна на

Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Основните аргументи, които се излагат с жалбата и писмената защита към нея са свързнаи с това, че жалбоподателят не е отказал проба за алкохол, тъй като направил многократни опити, макар и неуспешни, както и че полицейските органи били длъжни да го откарат лично до лечебното заведение за даване на кръвна проба, тъй като И. Ч. си бил забравил личната карта. Релевират се доводи и за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при извършване на проверката не е имало преводач, който да превежда на жалобподателят, който е *** гражданин.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - Началник сектор в Областна дирекция на МВР 1 Пловдив, 01 Районно управление – Пловдив - редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище от Началник сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 Районно управление – Пловдив, представена с писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет. Разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 02.03.2025 година полицаи при 01 РУ на МВР – Пловдив *** С. В. В.

(актосъставител) и колегата му Р.Л.М. са дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си правят обход в град Пловдив, като двамата са униформени, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на Полицията и светлинна и звукова сигнализация.

На процесната дата около 23:00 часа свидетелят С. В. В. и колегата му получават сигнал от Оперативно-дежурната част на Първо РУ за скандал между рускоговорящи на адрес *** /на който адрес живее и жалбоподателят/.

Пътувайки към мястото те получават информация от дежурния, че същите лица са се качили в нетрезво състояние в л.а. „Опел Астра“ комби с рег. № ***.

Приближавайки се вече до адреса полицаите забелязват конкретния автомобил и тръгват след него, като малко по-късно, около 23:35 часа го спират за проверка на ул. „Димитър Талев“, след бензиностания „Хаджията Груев“, до номер 144 със светлинен и звуков сигнал. След като автомобилът спира от него излизат четирима души, всичките във видимо нетрезво състояние, включително и водачаът - И. Ч., който залита и лъха силно на алкохол. При тази ситуация св. В. показва на водача техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510 със сериен номер ARPM-0728, калибровано до 08.2025г. и му обяснява, че ще бъде изстестван за алкохол с техническо средство, при което И. Ч. му казва на *** „панимаю“ /в превод „разбирам“/, след което взима дрегера, но започва да издишва въздуха с постоянни и чести прекъсвания, без да издишва в уреда продължително време от минимум 6-7 секунди, както му е обяснено от органите на МВР, за да може апаратът да има възможност да отчете правилно, като, въпреки че впоследствие в районното 2 управление неговият приятел - св. А., изрично му превежда по какъв начин полицейските служители искат да извърши пробата, И. Ч. отново продължава да издишва и всмуква въздух, без да извършва продължително издишване, при което техническото средство отчита прекъсване на въздуха. Поради тези неуспешни опити в полицейското управление контролните органи му издават Талон за медицинско изследване с № 111676, придружен със съответния брой стикери с номера на талона за изследване, връчен в 02:20 часа на 03.03.2025 година с указания до 45 минути да се яви УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, за да даде кръвна проба. Жалбоподателят заявява, че не си носи документът за самоличност в него, като органите на 01 РУ-Пловдив му дават допълнително време да се прибере до жилището си и да си вземе документите. Впоследствие жалбоподелят Ч. се явява в лечебното заведение навреме, но не представя личната си карта, поради което служителите в болницата отказват да му извършат кръвна проба.

За горните констатации в присъствието на свидетеля В. А., който му е превеждал, свидетелят С. В. В. съставя на И. Ч. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3835213/03.03.2025г., който връчва на жалбподателя. На 10.03.2023г. И. Ч. подава писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН, които административнонаказващият орган /АНО/ приема за неснователни.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел полицейски служител С. В., чиито показания се кредитират като обективни и логични, частично от показанията на свидетелите В. А. и В. М., както и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С. В.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка. Изяснява се на първо място, че на 02.03.2025 г. около 23:35 часа автомобилът е бил спрян на ул. „Димитър Талев“ след бензиностания „Хаджията Груев“ номер 144 в гр. Пловдив, което място обективно попада на обслужваната територия от 01 РУ при ОДМВРПловдив. От показанията на свидетеля се установява и конкретното поведение на жалбоподателя Ч., а именно, че след като е излязъл от шофьорското място на управлявания от него л. а. „Опел Астра“ комби с рег. № *** той е залитал и лъхал силно на алкохол. Става ясно и че свидетелят В. му е отправил покана за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол и му е обяснил как трябва да даде пробата, на което жалбоподателят е отвърнал, че разбира, но въпреки това не е издишвал въздуха в уреда така, както му е било обяснено от контролните органи, като впоследствие дори след като св. А. му превел всичко, което са му обяснявали полицаите във връзка с даването на пробата, 3 жалбоподателят Ч. отновно не е издишвала в уреда продължително време от минимум 6-7 секунди, за да може апаратът да има възможност да отчете правилно. От показанията на свидетеля В. се установява още фактът, че той е издал на жалбоподателя и талон за изследване, като му е дал и допълнително време да се прибере в жилището си и да си вземе личната карта за кръвната проба, тъй като И. Ч. е казал на полицейските служители, че я бил забравил.

Показанията на свидетеля В. изцяло се ползват с доверие от Съда. Те са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си.

Ценят се като добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Показанията са и изключително подробни при описанието на мястото на проверката, поведението на водача, начинът по който жалбоподателят е давал пробата за алкол с техническото средство и това, че И. Ч. над 30 пъти е издишвал въздух в дрегера, но не дал нито една качествена проба. Тази обстоятелственост в неговия разказ затвърждават извода, че свидетелят има ясен и достоверен спомен от възпроизвежданите събития, което и той самият заяви в хода на съдебното следствие.

Показанията на свидетеля В. се подкрепят и от тези на свидетелите А. и М., кредитирани от настоящия състав в частта, в която те потвърждават, че действително на 02.03.2025 г. около 23:35 часа И. Ч. е управлявал л.а. „Опел Астра“ с Рег.№ ***, че в колата са били и част от лицата от събирането, че те са били пияни, че на ул. „Димитър Талев“ след бензиностанция „Хаджията Груев“ до номер 144 Ч. е бил спрян за проверка, в хода на която той направил многократни опити да даде проба с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510 със сериен номер ARPM-0728, които са били неуспешни, че св. А. лично му е превел и обяснил как полицайте са казали, че трябва да даде пробата, а именно, че трябва да издишва въздух продължително време в дрегера, но Ч. отновно издишвал въздух за кратко, без да го задържа, както и че впоследствие е отишъл навреме до болничното заведение за даване на кръвна проба, която му е била отказана, поради непредставяне на оригинален документ за самоличност. Затова съдът оцени споделеното от свидетеля В. с доверие, като намери, че то е непротиворечиво, съответно на останалите събрани доказателства, последователно, логично и затова изгради фактическата си обстановка на показанията на актосъставителя. Не следва да се пренебрегва фактът, че заявеното от актосъставителя представлява пряк доказателствен източник относно извършването от страна на жалбоподателя на процесното административно нарушение. Отделно от това, показанията на свидетеля В. изхождат от лице, което е незаинтересовано от изхода на спора и по отношение на което липсва каквато и да било индикация, будеща съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от него показания.

Неговите показания си кореспондират и с приобщените по надлежния ред писмени доказателства.

Съдът, обаче, не се доверява на изложеното от двама свидетели – А. и М. в частта, в която сочат, че жалбоподателят е бил трезвен и че е направил 4 всичко, което са му казали полицаите, за да даде качествена проба за алкохол.

Това е така, тъй като на първо място заявеното от тях е в ярко противорочие с показанията на полицейския служител В. и кредитираните от съда писмени доказателства, в частност талонът за медицинско изследване, в който е вписано, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол. На следващо място, в тази им част показанията на тези свидетели са и противоречиви, тъй като от една страна те заявяват, че уредът нищо не бил показвал, а от друга признават, че изобщо не са видяли какво реално е изписвало на екрана на апарата; от една страна сочат, че жалбоподателят е правил всичко, което са му казвали полицаите, а от друга признават, че и органите на МВР и св. А. многократно са обяснявали на И. Ч. как да даде пробата, но той така и не е направил това, което му е било казано от тях.

Показанията на тези свидетели са и нелогични, тъй като след като те твърдят, че Ч. е бил трезвен, след като му е било преведено какво трябва да направи, след като е човек със сериозен стаж като шофьор, тъй като от СУМПС се вижда и че е професионален шофьор, то няма логика над 30 пъти той да опитва и да не може да направи поне една качествена проба. А доказателства, че дрегерът е бил неизправен не се събраха по делото, напротив, установява се, че е бил калиброван до 08.2025г., нито пък са налични доказателства, че техническото средство е отчело „отрицателна проба“.