Решение № 129 от 29.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. ХАСКОВО, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500093 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от П. Г. Г. и С. Н. Г., чрез процесуалния им представител адв.

З. Д..

С Решение № 309/26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 199/2023 г., РС - Димитровград е признал за установено по отношение на П. Г. Г., с ЕГН **********, и С. Н. Г., с ЕГН **********, двамата от ****, че дължат солидарно на „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Московска“ № 19, с ЕИК 121830616, представлявано от Б. Ф. С. и Д. Н. Н.- И. - изпълнителни директори, сумата от 14 622,81 лева /четиринадесет хиляди шестстотин двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ главница - неплатено задължение по Договор за кредит Експресо № *****/06.04.2015г., 2 984,73 лева /две хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ - договорна лихва за времето от 28.02.2019 г. до 10.11.2021 г., 469,63 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 07.04.2019 г. до 10.11.2021 г., 1 409,18 лева /хиляда 1 четиристотин и девет лева и осемнадесет стотинки/ - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта от 11.11.2021 г. до 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 624/27.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1327/2022 г. по описа на РС-Димитровград.

С решението П. Г. Г. и С. Н. Г. са осъдени да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД сумата в размер на 489,73 лева /четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1327/2022г. по описа на РС-Димитровград, както и направените по исковото производство разноски в размер на 1380,94 лева /хиляда триста и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки/.

Недоволни от постановеното решение са останали въззивниците П. Г.

Г. и С. Н. Г.. Излага се твърдение, че договорът за кредит е сключен при явно неизгодни условия и неравнопоставеност между страните. Аргументират, че на кредитора е била известна кредитната задлъжнялост на кредитополучателката, съответно нейната невъзможност да изпълни договора. Претендират, че С. Н. Г. се явява поръчител по кредита, а не съдлъжник, както е посочено в договора. Молят съдът да отмени решението на районния съд. Претендират разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна. Ищецът счита въззивната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни. Претендира разноски.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл. 269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект, предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера. Преценена по същество е частично основателна.

Договор за кредит Експресо № ***/06.04.2015 г. е сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, в качеството на кредитор, с ответниците 2

П. Г. Г., като кредитополучател, и С. Н. Г., като съдлъжник. Срокът на договора е бил до 20.04.2025 г., като на ответника Г. е бил предоставен кредит в размер на 20 500 лева. Съгласно приложения към Договора Погасителен план - Приложение № 1, кредитът е трябвало да бъде върнат на 121 месечни вноски, първата от които дължима на 30.04.2015 г. в размер на 117,67 лева, а всички останали в размер на 255,38 лева, последната от които е била дължима на 30.04.2025 г. Падежът на погасителната вноска бил 30-о число на съответния месец. Определен бил гратисен период максимум до 3 месеца в рамките на една година, но не повече от общо 18 месеца за срока на договора, след одобрение от страна на банката.

Номиналният фиксиран лихвен процент на година за целия срок на договора бил в размер на 7,99%. Наказателните надбавки върху просрочени погасителни вноски били 6 пункта над номиналния лихвен процент или общо в размер на 13,99%. Върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост се начислявала надбавка от 6 пункта над номиналния лихвен процент. ГПР, изчислен към момента на сключване на договора, бил 9,71%.

Общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора, била в размер на 31 292,26 лева.

Съгласно чл. 10 ал. 3 от Договора, при възникване на просрочено плащане на задължението по договора със забава над 90 дни банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адрес, уговорен между страните в същия договор.

В чл. 17 от Договора е предвидено, че съдлъжникът заявява безусловно, че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения , произтичащи от договора. Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя и в същия обем. Банката има право да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение. Съдлъжникът е декларирал, че е запознат с всички клаузи на настоящия договор, както и че безусловно се съгласява Банката да събира от всички негови сметки при нея, суми дължими към Банката по силата на 3 настоящия договор. Процесният договор е подписан от представител на банката, както и лично от ответниците, съответно от П. Г. в качеството на кредитополучател и С. Г. в качеството на съдлъжник.

С Покани-уведомления ищецът „Банка ДСК“АД е уведомила двамата ответници, че „Експресбанк“АД и „Банка ДСК“АД са се обединили, считано от 30.04.2020 г., като първата банка се е вляла във втората. От тази дата „Банка ДСК“АД била страна, като приемала правата и задълженията на кредитор по сключения с ответниците Договор за кредит от 06.04.2015 г.

Поради неплащане в срок на дължими вноски по договора за кредит ответниците са уведомени, че Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на това уведомление цялата непогасена главница по Договора ставала дължима и по нея се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва. Поканата-уведомление, адресирана до ответника П. Г. й била връчена лично на 11.08.2021г., а тази до ответника С. Г. била връчена на същата дата чрез неговата съпруга П. Г..

На 25.10.2022 г. ищецът подал в РС - Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците П. Г.

Г. и С. Н. Г.. Във връзка с така депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 1327/2022г. по описа на РС - Димитровград, по което на 27.10.2022 г. съдът издал Заповед № 624 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Със същата заповед на ответниците било разпоредено да платят солидарно на ищеца сумата от 14 622,81 лева главница - неизплатено задължение по Договор за кредит Експресо №****/06.04.2015 г., 2 984,73 лева - договорна лихва за времето от 28.02.2019 г. до 10.11.2021 г., 469,63 лева - обезщетение за забава за периода от 07.04.2019 г. до 10.11.2021 г., 1 409,18 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за времето от 11.11.2021 г. до 24.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 489,73 лева деловодни разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответниците, като в дадения им срок същите представили възражения против заповедта с твърдения, че не дължат посочените в последната суми.

Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза предоставеният от Банката кредит в размер на 20 500 лева е бил 4 усвоен на 06.04.2015 г. по банкова сметка на името на П. Г. Г.. Сумите, постъпили за погасяване на кредита, са в общ размер на 11 866,10 лева, в т.ч.

5 877,19 лева за главница, 5 556,77 лева за лихви, 431,19 лева за застраховки и 0,95 лева за лихви за просрочие. Плащането на суми за погасяване на кредита - главници и лихви, е преустановено на 30.03.2019 г. Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер 19 486,35 лева, в т.ч. усвоена и непогасена главница 14 622,81 лева /в т.ч. просрочена 4 915,88 лева и предсрочно изискуема 9 706,93 лева/, просрочена редовна лихва 2 984,73 лева, просрочена наказателна лихва 1 878,81 лева/ в т.ч.до датата на настъпване на предсрочна изискуемост 469,63 лева и след нея - 1409,18 лева/.

Първоинстанционният съд е посочил, че намира за неоснователни възражението на пълномощника на ответниците, че договорът за банков кредит е бил сключен от П. Г. и С. Г. при явно неизгодни условия за тях и възражението, че част от клаузите по договора ги поставят в неравноправно положение. Аргументирал е, че ответникът С. Г. е подписал процесния договор в качеството си на съдлъжник, а не на поръчител, и съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателят, както и в същия обем. Формирал е извод, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски, включващи главница и договорна лихва, както и начислена наказателна лихва по кредита до 24.10.2022 г., когато е било депозирано в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против П. Г. Г. и С. Н. Г.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Настоящата инстанция достига до извод, идентичен с този на първостепенния съд – не се установява Договор за кредит Експресо № ****/06.04.2015 г. да е сключен при явно неизгодни условия или при неравнопоставеност на страните. Номиналният фиксиран лихвен процент на година за целия срок на договора е в размер на 7,99%. ГПР, изчислен към момента на сключване на договора, е 9,71%. За сравнение, в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който дава защита на кредитополучателя потребител, максималният размер на ГПР се определя на петкратния размер 5 на законната лихва, или 50 % - над пет пъти по-висок от уговорения ГПР в процесния договор. Кредитната задлъжнялост на П. Г., на която се позовават ответниците, е възникнала в предхождащ подписването на договора момент, от действията на самата ответница, която е сключвала договори за кредит без да преценява своите възможности да погасява получените кредити. Това не дава правото да ответниците да не изпълняват задълженията си по договора за кредит, подписан от самите тях в качеството съответно на кредитополучател и съдлъжник.

По своята същност солидарната отговорност е вид лично обезпечение, тъй като позволява на кредитора да се обърне срещу повече от един длъжник за една и съща престация, с което се гарантира интересът му, че ще бъде удовлетворен. Поръчителството е също лично обезпечение, тъй като поръчителят отговаря за чужд дълг. Съгласно нормата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД договорът за поръчителство е основание за възникване на солидарна отговорност между поръчителя и главния длъжник, но между поръчителството и солидарната отговорност са налице и съществени различия. Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и същ юридически факт. Отговорността на поръчителя е акцесорна, тъй като отговаря за чужд дълг и е обусловена от неговия обем, докато отговорността на солидарния длъжник е самостоятелна. Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главния дълг, докато солидарния длъжник само за собственото си виновно поведение.