Решение № 265166 от 30.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 7140 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение от 30.04.2020 г., постановено по гр. д. №

26780/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 52 състав, е признато за установено по предявения от З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ иск, че АГЕНЦИЯ „П.И.“ дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411, ал.1 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, сумата от 164, 45 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 13.02.2017 г. в района на АМ „Хемус“ след отбивката на тунел „Ечемишка“ в посока София – Ловеч, заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 05.06.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 36798/2017 г. на СРС, ГО, 52 състав.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 625 лв. разноски за исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника – АГЕНЦИЯ „П.И.“, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е недопустимо като постановено в нарушение на чл.108, ал.2 ГПК, според която искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК, с оглед на което счита, че делото е подсъдно на РС-Ботевград. Поддържа и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В тази връзка излага съображения, че по делото не е представен констативен протокол за ПТП, както и не е изготвен снимков материал от длъжностно лице, отразило произшествието. В заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение е отразено, че автомобилът е увреден пи пропадане дупка на пътя, без да са посочени размерите на евентуалното препятствие. Навежда оплакване, че според заключението на изслушаната по делото АТЕ е възможно описаният механизъм на ПТП да съответства на получените увреждания, но заключението само по себе си не може да служи като доказателство за последния. Счита, че процесното увреждане би могло да настъпи и по друг механизъм, а именно – при навлизане в банкета или с оглед на друга твърда неравност. По делото няма как да се установи спазени ли са били правилата за движение от страна на водача на автомобила. Излага съображения, че представянето на констативен протокол, какъвто може да бъде съставен и в случаите, когато посещение на местопроизшествието от КАТ не е задължително, е предпоставка за изплащане на обезщетението. Счита, че не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се приеме, че се е осъществил покрит риск по застраховката „Каско“, тъй като застрахованият не се ползва от допълнителното покритие „Гуми“. По делото не е изследван въпросът дали е налице някое от изключенията, предвидени в Общите условия на застрахователя, включително дали водачът не е бил под влияние на алкохол или други упойващи вещества. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът З. „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на решението, като излага съображения, че местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, за която съдът не следи служебно, а единствено по възражение на страната, което следва да бъде направено в срока за отговор на исковата молба и чието въвеждане с въззивната жалба на ответника се явява преклудирано. Счита за неоснователни и оплакванията за неправилност на решението. По делото е установено осъществяването застрахователно събитие, което представлява покрит риск съгласно Общите условия на застрахователя. След като пътят, на който е настъпил инцидента, е част от републиканската пътна мрежа, то задължението на ответника за поддръжка произтича от закона – чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.02.2017 г. след отбивката за тунел „Ечемишка“ в посока София – Ловеч е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, управляван от И.А.В., при следния механизъм: преминаване през необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това на автомобила са нанесени щети на стойност 164, 45 лв. Към датата на ПТП собственикът на увредения автомобил е имал сключена застраховка „Каско“ със З. „Б.В.И.Г.“

АД. Отговорността на ответника се обуславя от неизпълнение на задължението за поддръжка изправността на пътната мрежа – публична държавна собственост, в резултат на което е настъпило увреждането на застрахования автомобил. Основанието на отговорността на застрахователя е настъпването на застрахователното събитие. С плащането на застрахователното обезщетение на 27.02.2017 г. ищецът е изпълнил задълженията си към застрахования и е встъпил в правата му срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Във връзка с подадено на 05.06.2017 г. заявление, по ч.гр.д. № 36798/2017 г. по описа на СРС, 52 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземането му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че по делото не е представен констативен протокол за ПТП, както и не е изготвен снимков материал от длъжностното лице, отразило произшествието. От представените доказателства няма как да се установи спазени ли са били правилата за движение от страна на водача. Счита, че представянето на констативен протокол, какъвто може да бъде съставен и в случаите, когато посещение на местопроизшествието от КАТ не е задължително, е предпоставка за изплащане на обезщетението. Счита, че не са ангажирани достатъчно доказателства, от които да се приеме, че се е осъществил покрит риск по застраховката „Каско“, тъй като застрахованият не се ползва от допълнителното покритие „Гуми“. На изследване подлежи въпросът дали е било налице някое от изключенията, предвидени в Общите условия на застрахователя, включително дали водачът не е бил под влияние на алкохол или други упойващи вещества. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 05.06.2017 г. З. „Б.В.И.Г.“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ за сумата от 164, 45 лв. – главница, както и законна лихва от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането. В т.14 от заявлението е пояснено, че дължимата сума представлява регресно вземане на заявителя за заплатено на 27.02.2017 г. застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 4704160530000186/03.06.2016 г. относно процесния автомобил.

С разпореждане от 29.06.2017 г. по ч. гр. д. № 36798/2017 г. на СРС, 52 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение за сумата от 164, 45 лв. – заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 325 лв. разноски, от които: 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред.

Видно от представената застрахователна полица № 4704160530000186, издадена на 10.06.2016 г., между ищеца и И.А.В. е сключен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, със срок на действие 10.06.2016 г. – 10.06.2017 г.

Обект на застрахователно покритие е лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******. Страните са уговорили застрахователна премия в размер на 364, 21 лв., платима еднократно в брой.

На 13.02.2017 г. И.А.В. е депозирал при ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. В него е посочено, че на 13.02.2017 г. при движение в посока София-Ловеч след отбивката за тунел „Ечемишка“ преди гр. Ботевград автомобилът, управляван от И.А.В., по време на движение внезапно е попаднал в дупка на пътя, при което е била повредена предна дясна гума.

Съставена е и декларация от водача И.А.В., в която са посочени същите обстоятелства за настъпилото ПТП. Като свидетел на настъпването на събитието е посочена И.И.П.-В..

В изготвения опис на претенция № 51-06030-052/17 от

13.02.2017 г. е посочено: гума предна дясна Yokohama, 205/55/R16, 1 бр. – за подмяна и джанта лята предна дясна, 1 бр. – средна деформация.

Съставени са опис-заключение по щета № 51-06030-052/17 от 13.02.2017 г. и от 16.02.2017 г., последният – изготвен след допълнителен оглед на гумата.

Съгласно опис-заключение по претенция № 51-06030-052/17/13.02.2017 г. от 22.02.2017 г. застрахователят е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение на 164, 45 лв.

Видно от преводно нареждане от 27.02.2017 г., ищецът е платил на застрахования – И.А.В. сумата от 164, 45 лв., представляваща застрахователно обезщетение по образуваната при застрахователя щета във връзка с процесното ПТП. Получаването на сумата се потвърждава от заключението на ССЕ по делото, изготвена от вещото лице Е.М.

Ищецът е отправил до ответника регресна покана, получена на 03.05.2017 г., за заплащане на сумата от 164, 45 лв. – изплатено застрахователно обезщетение.

От заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б.Т., се установява, че описаните в опис-заключението щети са в пряка и непосредствена зависимост с посочения от ищеца механизъм на получаването им. Пазарната стойност за възстановяване на щетите на увреденото МПС възлиза на сумата от 165, 15 лв. с ДДС.

По делегация е разпитан свидетелят И.А.В., който депозира показания относно процесния инцидент – че при пътуване в посока София-Ловеч с лек автомобил „Фолксваген Пасат“ преди втория тунел, след като са слезли от Витиня, са ги отклонили и от тунела са излезли под моста и са тръгнали по стария път за Ботевград; че инцидентът е станал преди Ботевград, преди полунощ; че времето е било лошо – валял е дъжд; че свидетелят е карал бавно и преди Ботевград са скочили с колата в дупка на пътя, която се е падала от дясната страна, по-близо до банкета, отколкото до средата на пътното платно; чул се е силен удар и свидетелят е слязъл от колата, светнал е с телефона си и тъй като не е видял щети, е продължил пътя си. На сутринта преди тръгване за работа при оглед на автомобила е установил, че гумата е увредена и джантата е огъната и се е обадил на застрахователния си агент.

По делегация е разпитана и свидетелката И.И.П.-В., която заявява, че си спомня за инцидента, при който със съпруга й са пътували от София за Ловеч вечерта, по тъмно, при което изведнъж се е изтропало силно и колата е попаднала в дупка на пътя; че мъжът й излязъл от колата, за да огледа, но не се виждало нищо и оставил огледа за следващия ден на светло; че са продължили пътя си, а на следващия ден мъжът й е казал, че има счупена някаква част по колата.