Акт № 20916 от 06.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 14203/2026
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 20916 гр. София, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110114203 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл.
49 ЗЗД от ищеца „Дженерали застраховане“ АД срещу ответника Столична община за заплащане на сумата от 286.27 евро, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по преписка № ********* за вреди по л.а.
„Пежо 5008" с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /21.05.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 68.43 евро – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 20.06.2024 г. до 19.05.2026 г.
Ищецът твърди, че на 01.10.2023г. в гр. София, на ул. „Беловодски път", преди спирка „Тихия кът", е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Пежо 5008" с рег. № ***, собственост на „ОТП Лизинг" ЕАД, управляван от К. Й. Й., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което получава материални вреди. Сочи, че след настъпилото ПТП увреденият автомобил не е можел да се придвижва на собствен ход и на същия е оказана пътна помощ от„Europ Assistance Magyarorszag Kft.
Сочи се че по силата на застрахователна полица № 0320230111016968 за застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила, с предоставено застрахователно покритие към датата на ПТП.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, 1 застрахователят е изплатил на 22.02.2024 г. в полза на правоимащото лице, застрахователно обезщетение в размер на сумата от 453.89 лева /232.07 евро/.
Сочи, че за извършените услуги по репатриране от „Europ Assistance Magyarorszag" Kft заплатил сумата от 91 лева /46.52 евро/ като сторил и обичайни ликвидационни разноски в размер на 7.67 евро.
Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на ответника, имащ нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък.
Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените ликвидационни разходи в обичаен размер от 15 лева / общо 286.27 евро/ срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.
Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от последния на 20.05.2024 г., но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 68.43 евро за периода от 20.06.2024 г. – 19.05.2026 г.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община.
Оспорва се предявеният иск по основание и размер.
По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието.
Оспорва иска и като недоказан по размер, а в случай, че бъде доказана претенцията, същата се оспорва като завишена и не отговаряща на средните пазарни цени.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила, който твърди, че е действал в нарушение на чл. 20 ЗДвП.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, съединен с акцесорна осъдителна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в 2 тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения, в това число – че инцидентът е настъпил при съпричиняване от страна на водача на превозното средство.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа – за които обстоятелства не сочи доказателства.
С приетия за окончателен по делото доклад, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 0320230111016968, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в полза на правоимащото лице в размер на 232.07 евро, както и в размер на 46.53 евро - разходи за репатриране на автомобила в полза на „Europ Assistance Magyarorszag" Kft;
За преценка основателността на предявените искове, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.
За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд, са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.
Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното:
От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско” с клауза „Пълно каско“.
3
Според приложимата клауза застрахователят покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в общите условия на застрахователя не са предвидени изключения от застахователното покритие, касаещи щети върху автомобилни гуми. Напротив – същите са изрично предвидени като покрит риск. С оглед на изложеното, реализираното застрахователно събитие представлява покрит риск.
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № *********/01.10.2023 г., като съгласно изготвените описи на щетите са установени уврежданията върху задна дясна гума, налагащи нейната подмяна.
От представеното по документи се установява, че застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „“Ес Еф Ей Ритейл – 2“ ЕАД, като не е спорно, че е заплатил по негова сметка сумата от 232.07 евро лева, съгласно издадената от сервиза калкулация по щета, фактура, платежно нареждане и ликвидационен акт /л. 32-35/
Не е спорно по делото, че освен разходите за ремонт, застрахователят е стори разходи по ликвидационната преписка в размер на 7.67 евро.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП, изготвен от органите на реда /ползващ се със задължителна доказателствена сила, относно пряко възприетите от органа обстоятелства, в случая – наличието на необезопасено препятствие на пътя и състоянието на лекия автомобил – л. 11, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – К. Й. Й., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП:
На 01.10.2023г. в гр. София, на ул. „Беловодски път", преди спирка „Тихия кът", е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а.
„Пежо 5008" с рег. № ***, управляван от К. Й. Й., преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в посока от гр. София към м. „Копитото“, в резултат на което получава материални вреди върху задна лява гума, като автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход и на същия е оказана пътна помощ от„Europ Assistance Magyarorszag Kft.
От разказа на водача на превозното средство се установява, че пътят е бил осеян с множество препятствия /дупки/, които не са били обозначени или сигнализирани. Установява се, че с оглед засиления трафик и наличието на автомобили както пред и зад автомобила, така и в насрещното платно, въпреки че водачът е забелязал наличието на дупка, не е могъл да избегне попадането на автомобила в нея. Установява се от показанията на свидетеля, 4 че произшествието е настъпило в непосредствена близост на спирка на градски транспорт, поради което водачът отбил автомобила в уширението на пътя, където изчакал репатрак.
Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото писмени и гласни доказателства, че след инцидента, увредил една от автомобилните гуми, превозното средство е било репатрирано, като застрахователят е заплатил в полза на „Europ Assistance Magyarorszag" Kft заплатил сумата от 91 лева /46.53 евро/
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети /предна дясна гума и предна дясна джанта/ се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.
Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Разпечатката съдържа 51 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/131169b4-6dcc-44ce-8c6d-e3c8e94e11f1