Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 26.10.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 687/2026
Вид
Решение № 363
Подписан
26.10.2026
Състав
Галина Магардичиян, Антоанета Атанасова, Васил Петков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Русе, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Галина Магардичиян

Членове:Антоанета Атанасова

Васил П. при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500687 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. М. К. от гр. Русе, чрез адв. Е. Г. АК-Русе против решение № 1081/20.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1707/2025 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 108 ЗС против Д. П. П. и И. П. П. като неоснователен и върху нея са възложени сторените по делото разноски от ответниците. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и претендира неговата отмяна, както и постановяване на друго, с което исковете й да бъдат уважени. Възразява, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, подходил е формално и едностранчиво, поради което е формирал неправилни и необосновани изводи в решението си. Поддържа, че не е съобразил, че ищцата се легитимира като собственик по силата на правна сделка- договор за покупко-продажба от 2008 г. Възразява, че необосновано не са обсъдени в пълнота и зачетени показанията на нейния свидетел М., а е дадена вяра на противоречивите показания на свидетеля на ответниците Ч.

Поддържа, че за първи път в настоящото производство се изнасят данни от 1 свидетелите на ответниците, че в имота е имало кучета, което противоречи на показанията на свидетелите в нотариалната преписка. Възразява и против извода на съда, че отв. П. е собственик по давностно владение, доколкото липсват каквито и да било ангажирани доказателства за упражнявана фактическа власт в имота от нейна страна. Претендира разноски.

Въззиваемите страни Д. П. П. и И. П. П. чрез адв. О. М. АК- Русе оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.

Заемат позиция, че противно на възраженията във въззивната жалба липсва допуснато от съда процесуално нарушение, още повече че процесуалният представител на ищцата не е възразил против изготвения доклад в о. с. з., на което лично е присъствал.

Поддържат, че съдът е обсъдил доказателствата в поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е извел извод за неоснователност на предявения иск. Искат решението да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. П. П. и И. П. П. правото на собственост на М. М. К. върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Русе, местност „Астарджийка“, с площ от 475 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, да бъдат осъдени да му предадат владението, както и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недв. имот, придобит по давностно владение № 55, том II, рег. № 3099, нотариално дело № ***/08.06.2023 г. на нотариус Л.Ш., рг. № ***, вписан в СВ – Русе с вх. рег. № ****, акт № 55, том 18, дело № 3636, в частта, отнасяща се до поземлен имот с идентификатор ***.

С исковата молба ищцата твърди, че е собственик на земеделска земя, находяща се в гр. Русе, кв. „Средна кула“, местност „Астарджийка“, с площ от 475 кв. м. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 19, том V, рег. № 13488, нот. д. № 718/17.07.2008 г. на нотариус с рег. № 180 и район на действие РРС, закупен от И.С.Г. за сумата от 2 485,20 лв. Заявява, че при сключване на сделката била непълнолетна и действала чрез своята майка Й.К.С., на която с нотариалния акт било учредено право на ползване. Поддържа, че след закупуването на имота нейните родители го посещавали, почиствали от треви и храсти, косели го и събирали плодовете от намиращото се в него дърво. През март 2025 г. узнала, че ответниците на 08.06.2023 г. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на недв. имоти – нейния и още един имот, находящ се под нейния, поради което предявява и 2 настоящите искове като оспорва правото им на собственост. Намира, че ответниците без правно основание владеят и държат процесния имот, тъй като след закупуването му единствено нейното семейство е владяло и стопанисвало необезпокоявано имота, обработвайки го и никой не е имал претенции към тях до този момент.

В своя отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК Д. П. П. поддържа, че заедно със своята съпруга И. П. П. е придобил собствеността върху процесния имот чрез давностно владение, упражнявано явно, спокойно, непрекъснато и с намерение за своене от период преди 2007 г. до снабдяването им с констативния нотариален акт през 2023 г. Твърди, че имотът бил ползван съвместно със съседния поземлен имот с идентификатор ***. В него били поставени колиби и отглеждани ловни кучета, бил използван за складиране на материали, а впоследствие и за паркиране.

Заявява, че достъпът до имота бил контролиран от ответниците, като откъм улицата имало ограда и гъста растителност. Възразява и против действителността на учреденото в полза на майката на ищцата право на ползване, доколкото при сключване на сделката ищцата е била непълнолетна.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата И. П. П. не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез процесулания си представител поддържа неоснователност на предявените искове.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, приел за установено, че процесният имот в гр.

Русе е придобит от ищцата по силата на договор за покупко-продажба, който счел за действителен. Приел още, че ответниците са доказали въведеното от тях възражение, че са придобили имота по давност. Обосновал този извод с установеното от гласните доказателства, че след 17.07.2008 г., както и преди това, докато е бил общински, имотът е бил използван от тях за отглеждане на кучета. В него имало колиби, теренът бил ограден откъм улицата и бил почистван за осигуряване на достъп до животните, което продължило до 2019–2020 г. Тези действия, според районния съд, имали траен и явен характер, били обективно възприемаеми и манифестирали намерение имотът да бъде държан като собствен. Фактическата власт на ответниците не е била изгубена за повече от шест месеца. Приел още, че установените еднократни действия на собственика по почистване на имота не водят до трайно отстраняване на владелеца и не препятстват възможността му да продължи да упражнява фактическа власт, не прекъсват придобивната давност. Приел, че десетгодишният срок е изтекъл най-късно на 17.07.2018 г., когато ответниците са придобили собствеността върху процесния имот по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От приобщения към доказателствата нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том V, рег. № 13488, нот. д. № 718/17.07.2008 г. се установява, че ищцата е закупила от И.С.Г. поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 475 кв. м, находящ се в гр. Русе, местност „Астарджийка“, който праводателят й придобил по реда на § 4а и сл. от ПР на ЗСПЗЗ. Към момента на сделката ищцата е била непълнолетна и е действала със съгласието на своята майка Й.К.С.. В същия нотариален акт е обективирано учредяване на право на ползване върху имота в полза на Й.С..

Установява се още, че с констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 55, том II, рег. № ****, нот. д. № 232/08.06.2023 г. на нотариус рг.

№ ***, ответниците Д. П. П. и И. П. П. са признати за собственици по давностно владение, в режим на СИО на два недвижими имота, единият от които е процесния имот с идентификатор ***.

И двете страни са ангажирали гласни доказателства за установяване на своите твърдения.

Свидетелят К.Т.К.- баща на ищцата дава показания, че след закупуване на имота през 2008 г. той и съпругата му ходели в него предимно в почивните дни, но не всяка седмица. За периода до 2015–2016 г. ищцата също посещавала имота.

Свидетелства, че имотът е обрасъл с гъста растителност от дървета, храсти и диви орехи. Не са го ограждали, нито изграждали в него трайни съоръжения. За да влязат в имота, свидетелят и хората, които му помагали носели резещи инструменти, за да могат да влязат. Разчиствали част от растителността откъм улицата, колкото да влязат и да има някаква естествена преграда. Имотът бил почистван през отделни пролетни и есенни сезони, като за тази цел били наемани или молени различни лица. Дава показания, че не е виждал кучета, колиби или самите ответници в имота. Твърди, че не ги познава. Разяснява, че собствениците на съседните три имота и тези в дъното са оградили техните имоти с телена мрежа, а откъм улицата техният имот бил с жив плет.

Описва го като джунгла. Посочва, че в него имало едно сливово дърво или джанка, от което семейството събирало падналите плодове. Съпругата му настоявала да засеят орехи, но трябвали поливки . Съпругата му опитала да се включи в кооперациите за вода в този район, но не се получило.

Свидетелят на ищцата М. Д. М. дава показания, че по молба на бащата на ищцата ходил да почиства имота с моторна коса и мачете. Сигурен е за посещение през 2011 г., тъй като тогава си купил машинка за косене, а след това дава показания, че ходил веднъж или два пъти годишно, приблизително до 2015– 2016 г. Свидетелства, 4 че имотът бил силно обрасъл. Откъм пътя имало храсталаци, през които си проправяли пътека. Вътре било малко по-чисто. Не е виждал лозе и плодни дръвчета в имота.

Свидетелят на ищцата М.М. заявява, че ходил с бащата на ищцата да разчиства имота през 2014 или 2015 г., както и още веднъж преди пандемията. Свидетелства, че имотът бил обрасъл с треви, див орех и храсти, като имало и една голяма джанка. За да влязат, кастрели растителността откъм улицата. Никой не ги възпрепятствал при тези посещения. В имота нямало лозе.

Свидетелят на ответниците М.Б.Х. дава показания, че ответника и неговия баща от края на 90-те години. Заявява, че посещавал имота им, за да носи храна за кучетата, отглеждани там. Разяснява, че кучетата се намирали в обрасъл с храсти имот, различен от съседния имот, в който имало лозе и вила. Кучетата имали колиби, изработени от текстолит под дърветата. Свидетелят посещавал мястото през зимните периоди приблизително от 2000–2001 г. до около 2010 г. Виждал ответника и баща му да почистват мястото, за да се осигури достъп до животните. Уточнява, че е бил свидетел и в нотариалната преписка за двата имота. Разяснява, че парцелът е един, разделен с портичка. В имота се влизало по пътека до оградата на комшията през портичка. Можело да се влезе и от другата страна през лозето, за да се стигне до кучетата. Откъм улицата имало плет от храсталаци и дървета. И от там можело да се влезе, по пътека отстрани.

Свидетелят на ответниците Н.М. Ч. дава показания, че познава бащата на ответника от 80-те години. Двамата били ловци. Бащата на ответника отглеждал ловни кучета в местността „Астраджийка“ като там имал и лозе. Колибите с кучета били до лозето. След 2010 г. бащата на Д. фалирал и заминал да живее в Еленския балкан като взел със себе си и кучетата. Уточнява, че те били ловни, а Д. също отглеждал кучета, но за трюфели. Свидетелят държал и свои кучета при него. Свидетелства, че до пандемията през 2019-2020 г. животните били там. Разяснява, че имотът на бащата на Д. бил под него. Там имало дървена къща, където държали храната за кучетата, а в съседство имало орех и под ореха на сянка гледали кучетата. Свидетелства, че с П.