Решение № 283 от 19.10.2018, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Б.Слатина, 19.10.2018 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 03 октомври, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ

ГЕРДОВА при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1808/2017год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Ц.А.

*** с адрес за призоваване и съобщения гр.Червен бряг, обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8 против П.В.П. ЕГН ********** *** и „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***/а впоследствие променено на гр. Бяла Слатина 3200 ул.Васил Левски No 5, вх. А, ет. 2, ап. 9/ представлявано от управителя Неждет Неджат Макак, с правно основание чл.124, ал.1, чл.537, ал.2 от ГПК, с която се иска съдът да издаде решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че П.В.П. ЕГН ********** *** не е собственик по давност на процесният недвижим имот от 97.026 дка, имот № 062007, трета категория земя, в м.“Кюлафарка“ в землището на с.Попица, обл.Враца, както и на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът да отмени констативен нотариален акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Геновева Христова - Нотариус с peг. №407 на НК, с Район на действие PC – Бяла Слатина за собственост на недвижим имот придобит по давност.(виж уточняваща молба вх.№ 256/09.01.2018г.-л.35 от делото).

Поискал е да се осъдят ответниците да му заплатят направените съдебни разноските по настоящето дело.

Исковата молба и доуточняващата молба са вписани в СВ при БСлРС на 11.01.2018г.

ИСКОВЕ

С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК се установи, че ответника П.В.П. ЕГН ********** *** е починал. Съдът е изискал служебно справка от ЕСГРАОН от която се установи, че П.В.П. ЕГН ********** е починал на 01.02.2014г., акт за смърт № 0003/02.02.2014г. съставен в с.Попица.

Съдът с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 08.03.2018г. е заличил по делото ответника П.В.П. ЕГН ********** починал на 01.02.2014г., акт за смърт № № 0003/02.02.2014г. съставен в с.Попица, поради смърт.

Прекратил е производството по гр.д.№ 1808/2017г. по описа на РС-Б.Слатина поради настъпилата смърт на ответника П.В.П. ЕГН ********** починал на 01.02.2014г., акт за смърт № № 0003/02.02.2014г. съставен в с.Попица, преди депозиране исковата молба в съда срещу нея на 07.12.2017г., като процесуално недопустимо.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Ответника „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ

********* представлявано от управителя Неждет Неджат Макак, в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан по изложените него съображения, включително и в частта за претендираните разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

Приложено е НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищеца твърди, че е наследник на Петър Стоянов Калъчев б.ж. на с.Попица, обл.Враца починал на 28.10.1956г. и по силата на реституционния закон(ЗСПЗЗ) въз основа на решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина, ведно с приложените към него скица и протокол за въвод във владение същият е съсобственик по наследство на зем.земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м. „Кюлафарка“ в землището на с.Попица, обл.Враца.

Представил е у-ние № 211/24.04.2017г. и изх.№ 1/02.01.2018г. изд.от Кметство Попица за смърт и наследници на Петър Стоянов Калъчев, б.ж. на с.Попица, обл.Враца (л.6 и л.38 от делото) от което е видно, че същият е починал на 28.10.1956г. и ищеца е един от наследниците му.

В и.м. се твърди, че от възстановяването на земята през 1995г. до 2013г. същата е отдавана под аренда на различни арендатори и са получавали рента за нея. Последният договор за аренда бил сключен с Емил Ангелов Христов от гр.Б.Слатина. В началото на 2013г. арендатора уведомил ищеца, че за процесната зем.земя има друг арендатор. При направена справка в СВ при БСлРС се установило, че за процесният поземлен имот има съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Геновева Христова - Нотариус с peг. №

407 на НК, с Район на действие PC – Бяла

Слатина на името на П.В.П..

Впоследствие въз основа на този нотариален акт е съставен друг нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№

730/16.08.2013г. на Геновева Христова - Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC-Бяла Слатина, с който П.В.П. продал на „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Неждет

Неджат Макак, процесната нива от 97.026 дка за сумата 40 265.00 лв., която продавача получил по банков път в момента на съставянето на този нотариален акт.

Ищеца навежда доводи, че веднага сигнализирал РП-Б.Слатина, като било образувано ДП и внесен обвинителен акт в РС-Б.Слатина, въз основа на който било образувано НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина.

По него свидетелите, които са били свидетели и пред Нотариуса по обстоятелствената проверка са осъдени с влязла в сила присъда на 12.02.2016г. за лъжесвидетелстване.

В исковата молба ищеца твърди, че П.В.П. никога не е владял, нито е бил държател на процесната зем.земя по какъвто и да е повод.

По отношение на вторият ответник„Е.“

ЕООД, ищеца заявява в и.м., че той придобил земята от несобственик и продажбата не е породила вещно-правно транслативно действие. Освен това никой от наследниците на Петър Стоянов Калъчев не са упълномощавали каквито и да са трети лица да извършват разпоредителни сделки със земята, нито ответниците са от кръга на неговите наследници.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита заявена в петитума на уточняваща искова молба вх.№ 256/09.01.2018г.-л.35-37 от делото).

Първият ответник П.

Вълчев П. е заличен по делото поради смърт с определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 08.03.2018г.

Вторият ответник „Е.” ЕООД в писмен отговор оспорва иска, като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения, включително и в частта за претендираните разноски.

От приложено НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.Слатина е видно, че с Присъда № 36/26.10.2015г., влязла в законна сила на 12.02.2016г. съдът признал подсъдимия Ц. К. Ц., Красимир Г. Костов и Йото Г. Йотов за виновни, в това, че на 16.08.2013 год. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца пред надлежен орган на властта - Нотариус Геновева Христова с район на действие Районен съд Бяла Слатина, като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно: че П. Вълчев П., бивш жител ***, е владял добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се в землището на с.Попица, обл.Враца-престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като са им наложени съответни наказания по НК.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I.

ПО ИСКА с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Предмет на настоящото разглеждане е отрицателен установителен иск, допустимостта на който предполага наличието на правен интерес от търсената с иска защита.

Доколкото избраната от ищеца форма на защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, е достатъчно той да обоснове единствено и само правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска.

В този смисъл искът е допустим.

В конкретния случай правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на собственост се отрича.

При предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно доказване правото си на собственост, като е необходимо да изчерпи всички правопораждащи това му право факти.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен.

Безспорно е установено, че ищеца Г.П.Г. е един от наследниците на Петър Стоянов Калъчев б.ж. на с.Попица, обл.Враца починал на 28.10.1956г., съгласно представено у-ние изх.№ 211/24.04.2017г. и изх.№ 1/02.01.2018г. изд.от Кметство Попица и всеки един от наследниците при откриване на наследството по силата на наследяването е придобил наследствени права, включително и от правото на собственост върху процесният имот. Същото не е оспорено от ответника по реда на чл.193 от ГПК.

Основният спорен въпрос по делото е дали правото на собственост върху процесният поземлен имот с площ 97.026 дка е придобит от страна на П.П. по давност, когато същият се е снабдил с констативен нотариален акт, въз основа на него, което основание е вписано и в оспорения нотариален акт.

С решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина е възстановила на наследниците на Петър Стоянов Калъчев с план за земеразделяне по чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 12225/29.02.1992г.(л.11 от делото) зем.земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м.

„Кюлафарка“ в землището на с.Попица, обл.Враца.

Към решението е приложена скица на имота и протокол за въвод във владение, които писмени доказателства не са оспорени от ответника по делото(виж писменият отговор и писмено становище на ответника ЕН Пропъртис-л.65, л.87 от делото).

Решението на ПК, с което е възстановена собствеността върху имотът има конститутивно действие, което се отнася както до обекта-възстановената зем.земя, така и до субектите на правото на собственост.

Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

В § 23 от ПЗР ЗИД