Решение № 230 от 07.02.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Велико Търново, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110100997 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове в приложното поле на чл. 405, ал.1, чл.409 от КЗ/ чл.86, ал.1 от ЗЗД/ Ищцата З. Й. Ч., с ЕГН: ********** от гр.Велико Търново чрез пълномощника си адвокат Д. С. от ВТАК, твърди в исковата молба , че на 26.12.2023 г. при пътно- транспортно произшествие , причинено от друг водач , собственият й лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег.№ **** е получил увреждания до състояние на пълна негодност да бъде повече използван по предназначение / хипотеза на тотална щета /. Автомобилът е бил предмет на имуществена застраховка „ Каско+“ при ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Витоша“ № 89 Б по силата на сключен договор, оформен със застрахователна полица № 440123041003238/21.04.2023 г. за срок от 12 месеца.

Уведомила е застрахователя и по случая е заведена преписка "Щета" №44010412335818/28.12.2023 г. , извършен е оглед и в резултат на изготвения опис- заключение й е изплатено по банков път на 30.01.2024 г. обезщетение в размер на 10 800 лева.

Поради несъгласието й с този размер като несъответен на действителната стойност на вредата, възлизаща на 14 300 лева , образувана след приспадане от застрахователната стойност на автомобила от 15 000 лева, сумата от 700 лева, явяваща се получената цена от предаването му за скрап, възразила и поискала от застрахователя да й доплати още 3500 лева обезщетение, но плащане не последвало с обяснението/ писмо, изх.№ 0-92-3478/29.02.2024 г./ , че изплатеното е определено съгласно общите му условия.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 3500 лева, представляваща остатъка от пълния размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 75,08 лева , считано от 30.01.2024 г. до датата на подаване на исковата молба и до окончателното погасяване на главното парично задължение , както и направените 1 разноски по производството.

В с.з. пълномощникът й поддържа исковете с доводи изложени устно и в писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. К. оспорва предявения главен иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения изплатеното обезщетение да съответства изцяло на действителната стойност на вредата , определено в условията на „тотална загуба“ при спазване на нормативната уредба, като за определянето на действителната стойност на автомобила - 14 4000 лева са съобразени процента на остатъчната му стойност за срока на експлоатация и след намаляване със стойността на увредите , установени при огледа му е приспадната стойността на запазените части , които могат да се продадат на вторичния пазар- 3600 лева.

Съдът, след като прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложените в исковата молба твърдения са безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК, факти с представените и описани в нея писмени доказателства и показанията на свидетеля П. Ч.

Страните спорят относно каква е действителната стойност на претърпените от ищцата и подлежащи на обезщетяване имуществени вреди във вид на пълна загуба на застрахования лек автомобил / в случая безспорно е налице явлението тотална щета, т.е. такава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт на моторното превозно средство надхвърлят 70 на сто от действителната му стойност - чл.390, ал.2 от КЗ и затова независимо че е възможно от техническо конструктивно гледище да бъде възстановен и използван по предназначение автомобила, то това възстановяване от финансова гледна точка би било напълно нецелесъобразно , тъй-като със същите похарчени за целта пари би могло да се закупи друг еднакъв автомобил или подобен с такива или с по-добри качествени характеристики /.

Приложими за определянето й са основните правила на чл.386, ал.1, ал.2, чл.390, ал.2 , чл. 400, ал.1 и ал.3 , чл.394 от КЗ, вр. с т.12.3.1 на Общите условия на застрахователя за този вид застраховка.

Тя / размерът на действително претърпяната и подлежаща на поправяне вреда/ би трябвало да бъде онази парична стойност, която без да превишава размера на посочената в полицата застрахователна сума и действителната застрахователна, т.е. пазарна, стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие / чл. 386, ал.1, чл.400, ал.1, ал.3 от КЗ/, включва сумата на разликата , получена след приспадане от пазарната му стойност, на ползите, които е извлякъл или е могъл да извлече собственикът / застрахованото лице от продажбата на неговите остатъчни , запазени и годни за повторна употреба елементи/ части, включително и получената цена от предаването му за скрап/ до този начин на определянето й водят резултатите от систематичния тълкувателен прочит на нормите на чл.386, ал.2, чл.390, ал.2 от КЗ, вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД/.

Съдът на основата на приетото по делото и неоспорено от ответника заключение на съдебно оценъчна- автотехническа експертиза на вещото лице Н. Й. А. с важното поправително уточнение, направено в съдебно заседание / съобразено с обстоятелството , че въпросното моторно превозно средство е имало автоматична скоростна кутия, което при първоначалната оценка не е било взето под внимание /, приема , че действителната стойност на вредата в резултат на пълната загуба на застрахования лек автомобил към момента на събитието е в размер на 14 855 лева .

След като от този размер се приспадне сумата на изплатеното обезщетение от 10 800 лева и сумата от 700 лева, явяваща се получената цена от предаването за скрап на останките на автомобила , се получава остатък от 3355 лева , който е неизплатената част от общо дължимото обезщетение .

Следователно главният иск е основателен и подлежи на уважаване в поискания му размер от 2

3500 лева- чл. 405, ал.1, вр. с чл.394 от КЗ.

Застрахователят ответник е получил уведомление за събитието на 28.12.2023 г. Бил е длъжен да изплати цялото обезщетение в срок от 15 работни дни, считано от представяне на всички необходими и изискани доказателства за настъпването му или мотивирано да откаже плащането чл. 405, ал.1, изр.2-ро , вр. с чл.108 , ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.

Няма спор между страните , че към датата на плащането на частта от обезщетението / 30.01.2024 г./, всички необходими доказателства за определянето му са били представени и срокът е бил изтекъл. Следователно ищцата има право на поисканото обезщетение за забава в размер на законната лихва от същия момент насетне – чл.409 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Размерът му до датата на подаване на исковата молба /26.03.2024 г./ , изчислен с електронен калкулатор в Интернет, възлиза на сумата от 75,08 лева.

При този изход на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 1140 лева , представляваща направените по производството разноски/ заплатена дължима държавна такса- 190 лева , заплатено адвокатско възнаграждение- 800 лева и разноски за вещо лице- 150 лева/ , установени с представените писмени документи и следва да бъде осъден да й я заплати, тъй-като е упражнила правото си да поиска присъждането й , произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал.1, чл.394 и чл.409 от Кодекса на застраховането/ чл.86, ал.1 от ЗЗД/ „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул .“Витоша“ 89Б да заплати на З. Й. Ч., с ЕГН: ********** от гр.Велико Търново, ул.“ ****“ № *** 1/ сумата от 3500 / три хиляди и петстотин/ лева , представляваща остатък от дължимото й в изпълнение на договор за имуществена застраховка „Каско+“, оформен със застрахователна полица № 440123041003238/21.04.2023 г. обезщетение за поправяне на претърпени имуществени вреди във вид на загуба/ тотална щета/ на собствения й лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, с рег.№ СВ0512НР в резултат на настъпило на 26.12.2023 г. в гр.Велико Търново събитие с характер на пътно- транспортно произшествие; 2/ сумата от 75,08 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното парично задължение , считано от 30.01.2024 г. до 26.03.2024 г. , заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Витоша“ № 89Б да заплати на З. Й. Ч., с ЕГН: ********** от гр.Велико Търново , ул.“ ***“ № ** сумата от 1140 лева, представляваща направени по производството разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

3