Решение № 146 от 18.12.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 340/2024
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Варна, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20243000600340 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 581/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна, като се иска отмяната на постановеното решение №190/23.07.2024г. по ВНОХД № 581/2024г. на Окръжен съд - Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се оспорва законосъобразността на постановеното определение и се заявява допуснато съществено нарушение на материалния закон. Твърди се, че нормата на ал.3 на чл.183 НК е неприложима при повторно извършване на същото престъпление, квалифицирано по чл.183, ал.4 от НК. Иска се отмяната на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния 1 прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденият И. М. А., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощен защитник. Защитата и подсъдимият считат искането на Главния прокурор за неоснователно.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, подкрепени и в съдебно заседание, и след цялостна проверка на материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Република България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
От фактическа страна:
С присъда №25/11.07.2023г. по НОХД №216/2023г. на PC - Провадия подсъдимият И. М. А. е признат за виновен в това, че след като е бил осъден с определение за одобряване на спогодба по гр.д.№844/2016г. на PC - Провадия, влязло в сила на 26.01.2017 год. да издържа свой низходящ - сина си М.И. А., роден на 18.06.2015 год., чрез неговата майка и законен представител С.Г.К., с месечна издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно - 19 месечни вноски с обща стойност на неизплатената издръжка 2850 лева, като деянието е извършено при условията на повторност - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият И. А. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях.
Провадийският районен съд е признал подсъдимия за виновен и на основание чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 и чл.28, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.58а от НК било намалено с 1/3, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година. Постановил е на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС наказанието да се изтърпи при първоначален 2
„строг“ режим. Наложил е и кумулативното наказание обществено порицание, което да се изпълни, чрез залепване на уведомление в кметството по местоживеене.
Постановената присъда била обжалвана от подсъдимия И. А.. С присъда № 57/28.09.2023 год. по ВНОХД № 1052/23 год. Варненският окръжен съд – първоинстанционния съдебен акт бил отменен и подсъдимият признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.4 от НК.
Сезиран с касационен протест от Окръжна прокуратура - Варна, ВКС с Решение №250/23.04.2024 год. е отменил въззивна присъда № 57/28.09.2023 год., постановена по ВНОХД № 1052/23 год. на Окръжен съд - Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение №190/23.07.2024 год. по ВНОХД № 581/2024 год. по описа на Окръжен съд-Варна /второ по ред/, съдът е изменил присъда №25, постановена на 11.07.2023 год. по НОХД № 216/2023 год. по описа на PCПровадия, в частта относно наложените наказания, като на основание чл.183, ал.3 от НК не наказал подсъдимия А. за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.
Решението е подписано с особено мнение от член на състава на съда, поради несъгласие със становището на мнозинството, че по отношение на престъплението по чл.183, ал.4 от НК няма пречка да бъде приложен института на чл.183, ал.3 от НК и на подсъдимия да не се налага наказание при наличието на всички обективни предпоставки, посочени в законовата норма.
Решението на въззивният съд е окончателно, влязло е в сила на 23.07.2024г. и не подлежи на касационна проверка.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
При постановяване на въззивно съдебно решение, съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК - приложил е неправилно чл.183, ал.3 от НК.
Решението на окръжния съд е незаконосъобразно. Въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Приел е, че в конкретния случай е възможно приложението на член 183, алинея трета от НК, след като 3 подсъдимият до постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Според съда приложението на нормата на член 183, алинея 3 от НК не е в зависимост от разпоредбата на член 28, алинея първа от НК, когато деянието е извършено повторно. Според това тълкуване недопустимо е повторното приложение на член 183, алинея трета от НК като е без значение дали подсъдимият е осъждан за престъпление неплащане на издръжка. Достатъчно е до този момент той да не се е ползвал от привилегията на чл.183, алинея трета от НК.
Разсъжденията на окръжния съд противоречат на смисъла на закона и на установената постоянна съдебна практика, преди всичко Тълкувателно р е ш е н и е №19/27.03.1974г. по НД №12/1974г. на ОСНК решение №2/02.02.1970г. по НД №1/1970г. на ОСНК на ВС. В същия смисъл са и Решение №52/02.02.1972г. по НД №646/1971г. на ВС II н.о., Решение № 310 от 29.05.1970 год. на ВС по н.д. № 244/1970 год., I н.о., както и Решение №517/13.01.2009г. по НД №557/2008г. на ВКС, III н.о.
Основната идея на разпоредбата на чл.183, ал. 3 от НК е да се насърчи изплащането на закъснелите издръжки, а също така и да се намали броят на случаите, които осъществяват престъпните състави на ал.1 и ал.2 на същата норма.
Изводът на въззивния съд, че алинея 3 на чл.183 от НК намира приложение и за случаите при ал.4 от НК противоречи със законодателното решение по отношение на рецидива, който се преценя като престъпление с по-висока степен на обществена опасност и поради това винаги е по-тежко наказуемо от първото престъпление.
На последно място, но не по значимост е систематичното място на алинея 4 на чл.183 от НК. Тя се намира в нормата след алинея трета, следователно приложението на привилегированата разпоредба е изключено.
С оглед изложеното следва да се заключи, че е налице допуснато нарушение на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК и е основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд 4
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНОХД № 581/2024г. на Окръжен съд - Варна.
ОТМЕНЯ Решение № 190/23.07.2024г. п о ВНОХД № 581/2024г. на Окръжен съд - Варна.
ВРЪЩА делото на друг състав на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5