Решение № 91 от 24.04.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Исперих, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100812 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба вх.№ 2460/ 19.11.2021г. от „Аза с на в” ЕАД град С, ЕИК – ........., със седалище и адрес на управление – град С, Столична община, район Л, бул.“Д П д“ №, офис сграда Л, ет., офис , представлявано от Изпълнителния директор ЮХ Ю, чрез юрисконсулт И. Н. срещу Д. Б. М., ЕГН – ********** от село З, област Р, ул.“Х Б“ № с която молят да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият им дължи сумата 1288.44 лева – главница, 97.13лв. – договорна /възнаградителна/ лихва дължима за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г., 144.65лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г., законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга. Претендират се и разноските по чгрдело № 689/ 2019г. по описа на РС - И. В исковата молба се разказва, че на ищеца е било цедирано вземане на

„Т Б А Б“ ЕАД по сключен между банката и ответника договор за потребителски кредит № 7000631876.

Длъжника е бил надлежно уведомен за извършената цесия. По силата на договора на ответника е бил отпуснат кредит в размер на 1500.00лв., като същият е следвало да върне сумата на банката ведно с уговорени лихви до 15.06.2019г. на равни месечни вноски, всяка от 154.40лв. Така кредитополучателя е следвало да върне на банката сума в общ размер на 1852.86лв. За сключеният договор се дължала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 180.00лв. съгласно чл.7 от договора. В чл.9 е 1 договорено, че за отпуснатата сума се дължи и възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 18.48 %, а в случай на просрочие се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, нечислена върху просрочената сума за периода на просрочието. Падежната дата на вноските по кредита била 15-то число на всеки месец, като крайната дата на издължаване на кредита била 15.06.2019г.

Поради неизпълнението първоначалният кредитор е завел заповедно производство. Било образувано чгрдело № 689/ 2019г. по описа на РС – И, в което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.09.2019г. за следните суми :

1 288.44 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и 44 ст) лева - главница по Договор за потребителски кредит № 7000631876 от 15.06.2018г., 97.13 (деветдесет и седем лева и 13 ст) лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.10.2018г. до 15.06.2019г., 144.65 (сто четиридесет и четири лева и 65 ст) лева - обезщетение за забава за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - заплатена ДТ в размер н а 30.60 (тридесет лева и 60 ст) лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредиторът е указано предявяване на иск за установяване на вземането, което той сторил в настоящото исково производство.

По доказателствата ищецът моли да се приемат представените писмени доказателства, да се приобщи чгрдело № 689/ 2019г. по описа на РС – И, да се назначи съдебно-счетоводна експертиза с конкретно посочени в исковата молба въпроси.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният по отношение на ответника Д. Б. М. особен представител адвокат С. Д.. Същата счита искът за допустим. По основателността сочи, че ще вземе становище след събиране на всички доказателства. Няма възражения против иска.

Нямало доказателства на коя дата е преведена сумата по сметка на потребителя. Не възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства. Не възразява в производството да се назначи и поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Моли да се назначи и съдебнотехническа експертиза, която да определи дали договора съответства на чл.10, ал.1 от ЗПК /по вид, форма и размер на шрифта/.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.

От тях е постъпила писмена молба, с която молят съдът да уважи по същество предявеният иск и да им присъди сторените разноски.

В съдебно заседание особеният представител назначен по отношение на ответника адвокат С. Д. моли съда да се произнесе по делото съобразно установеното от вещите лица в двете назначени в процеса експертизи.

Съдът след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : На 15.06.2018г. ответника Д. Б. М. от село З, област Р сключил с „Т Б А Б” ЕАД Договор за потребителски кредит № 7000631876 по силата на който банката отпуснала на лицето паричен кредит в размер на 1500.00лв., с оглед задължение за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 2

180.00лв., общият размер на кредита е посочен като сумата 1680.00лв. Срокът на договора бил едногодишен – до 15.06.2019г., като кредитат следвало да бъде издължен на дванадесет равни месечни вноски, всяка на стойност 154.40лв. Кредитополучателя е следвало да върне на банката сума в общ размер на 1852.86лв. В чл.9 от договора е договорено, че за отпуснатата сума се дължи и възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 18.48 %, а в случай на просрочие се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, нечислена върху просрочената сума за периода на просрочието.

Падежната дата на вноските по кредита била 15-то число на всеки месец. По договора Д. Б. заплатил три месечни вноски, след което преустановил обслужването на кредита. След изтичане срока на договора кредитора „Т Б А Б” ЕАД завел заповедно производство пред Районен съд – в срещу длъжника за заплащане на дължимите по договора суми. Било образувано чгрдело № 11389/ 2019г. по описа на РС – В, което било препратено по подсъдност на РС – И. Пред РС – И било образувано чгрдело № 689/ 2019г. в което в полза на кредитора била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.09.2019г. за следните суми : 1 288.44 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) - главница по Договор за потребителски кредит № 7000631876 от 15.06.2018г., 97.13 (деветдесет и седем лева и тринадесет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.10.2018г. до 15.06.2019г., 144.65 (сто четиридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) обезщетение за забава за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като в тежест на длъжника били поставени и направените по делото разноски - заплатена ДТ в размер на 30.60 (тридесет лева и шестдесет стотинки) и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист от 03.09.2019г., като въз основа на него е образувано изп.дело № 20199120401166 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег.№ 912 на Камарата на ЧСИ. При връчване на поканата за доброволно изпълнение е установено, че длъжникът не пребивава на известните си постоянен и настоящ адреси, паради което уведомяването му за издадената Заповед е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. На кредиторът е указано предявяване на иск за установяване на вземането с оглед това уведомяване. Междувременно на 15.02.2021г. вземането е продадено от кредитора „Т Б А Б” ЕАД на „А за с на в” ЕАД, която в срок е предявила настоящият установителен иск.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение : 1./ „Т Б АБ” ЕАД е превело сумата от 1680.00лв. по кредита по сметка на ответника на 15.06.2018г. Същият ден от банката са удържани 180.00лв. – еднократна такса за оценка на риска дължима в деня на подписване на договора и кредитополучателя е изтеглил сумата 1500.00лв. ;

2./ Д. Б. М. е внесъл три погасителни вноски по кредита както следва : на 16.07.2018г. – 154.40лв., на 15.08.2018г. – 154.40лв. и на 18.09.2018г. – 158.80лв. Погасена е главница в размер на 391.56лв. и договорна /възнаградителна лихва/ в размер на 75.73лв.; 3./ Размерът на непогасената главница по договора възлизал на сумата 1288.44лв.; 4./ Размерът на непогасената по договора договорена /възнаградителна/ лихва за периода от 3

15.10.2018г. – 09.07.2019г. възлизала на сумата 97.13лв. Общо договорената такава лихва била на стойност 172.86лв. От нея била извадена погасената сума от 75.73лв.; 5./ Дължимото обезщетение /законна лихва/ върху просрочената главница за периода от 18.10.2018г. до 09.07.2019г. възлизало на сумата 95.92лв.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че печатният текст в Договор за потребителски кредит № 7000631876/ 15.06.2018г. сключен между ответника и „Т Б А Б” ЕАД е на кирилица, несерифен вид, формат „Arial Narrow”, с размер 12 и отговаря на условията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит.

Двете заключения не са оспорени от страните и като пълни, всестранни и компетентни са приети от съда по делото.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предяваният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло за главницата и възнаградителната лихва и частично за претендираното обезщетение за забава. Безспорно в производството се установява, че ответника и праводателя на ищеца са се намирали в договорни отношения по силата на които кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД е предоставил на длъжника кредит в размер на 1500.00лв. срещу поето от ответника М. задължение да върне сумата на 12 равни месечни вноски. От М. са били изплатени само три вноски, като след 18.09.2018г. същият е спрял обслужването на кредита. По този начин е изпаднал в забава спрямо кредитора и понастоящем дължи връщане на цялата останала дължима и падежирала главница, която съобразно заключението на вещото лице възлиза на сумата 1288.44лв. В чл.9 от договора е договорено, че за отпуснатата сума се дължи и възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 18.48 %, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца за периода от 15.10.2018г. (деня на изпадане в забава) до 09.07.2019г. за сумата 97.13лв. Предвид неизпълнение в срок на задължението за плащане на осн. чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, а именно - за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г. същото възлиза на сумата 95.92лв. съобразно заключението на вещото лице, като до този размер следва да бъде уважено. Над тази сума до размера на присъдената в заповедната процедура - 144.65лв. искът за обезщетението за забава следва да бъде отхвърлен.

Съобразно изходът на делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се следват сторените в заповедното и исковото производства разноски, които са както следва : по заповедното производство се дължат заплатена ДТ в размер на 30.60 (тридесет лева и шестдесет стотинки) и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 (сто и петдесет лева), а по исковото производство съобразно уважената част от претенцията се следват разноски в общ размер на 879.03лв., включващи част от заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждения за две вещи лица и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Б. М., ЕГН – ********** от село З. област Р., ул.“Х.Б“ № .., че същият дължи на „А. за с. на в.” ЕАД град С., ЕИК – ........, със седалище и адрес на управление – град С, Столична община, район Л, бул.“Доктор Пд“ № .., офис сграда Л, ет.., офис .., представлявано от Изпълнителния директор Ю Х Ю, чрез юрисконсулт И. Н. по Договор за потребителски кредит № 7000631876/ 15.06.2018г. сключен между ответника и „Т Б А Б” ЕАД сумите : 1 288.44 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) – главница, 97.13 (деветдесет и седем лева и тринадесет стотинки) – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.10.2018г. до 15.06.2019г., 95.92 (деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) - обезщетение за забава за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът на „А за с на в ЕАД град С, ЕИК – ..........., със седалище и адрес на управление – град С, Столична община, район Л, бул.“Доктор П д“ №, офис сграда Лабиринт, ет.., офис .., представлявано от Изпълнителния директор Ю Х Ю, чрез юрисконсулт И. Н. против Д. Б. М., ЕГН – ********** от село З, област Р, ул.“Х Б“ № да бъде признато за установено, че същият им дължи по Договор за потребителски кредит № 7000631876/ 15.06.2018г. сключен между ответника и „Т Б А Б” ЕАД сума за обезщетение за забава за периода от 15.10.2018г. до 09.07.2019г. над установената от 95.92 (деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) до първоначално претендираният размер от 144.65 (сто четиридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) КАТО НЕДОКАЗАН.