Акт от 08.12.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е № 439

08.12.2023 г., гр. Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година, седми състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря: Албена Ангелова изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №575 по описа на съда за

2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на Р.Г.Я. ***, против заповед №ЗСП/Д-СТ/277 от 06.07.2023 г. на директора на Дир. „Социално подпомагане“ - Стара Загора, потвърдена с решение №24-РД06-0035 от 24.08.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора.

С оспорената заповед, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, по подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/277 от 07.03.2023 г., считано от 01.06.2023 г., отпуснатата на Р.Я. месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП била прекратена.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката сочи, че действително за месец май на 2023 г. получила обезщетение по Кодекса на труда

/KT/ за минал период, за наличието на което обстоятелство надлежно информирала Дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора /ДСП-Стара Загора/, чрез подадена от нея декларация. Независимо обаче от това, че доходът й за месец май на 2023 г. ставал по-висок от определения по чл. 9, ал. 2 от ППЗСП диференциран доход, то това само по себе си не би следвало да доведе до прекратяване на социалната помощ, а единствено до нейното спиране. На следващо място посочва, че за притежавания от нея втори недвижим имот, административният орган бил наясно още към 07.03.2023 г., при подаване на първоначалното заявление-декларация, като очевидно тази й собственост не била законова пречка да й се отпусне месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП.

Твърди, че фактът на притежаван от нея различен от основния обитаван недвижим имот, не можел да е самостоятелно основание за прекратяване на получаваната социална помощ, доколкото и преди извършената законодателна промяна в чл. 10 на ППЗСП, в сила от 01.06.2023 г., а и след нея, възможността едно лице да притежавало и втори недвижим имот се преценявала винаги в светлината на това, дали от този имот било възможно да се получат или са получени доходи. В този смисъл се отрича наличието на отрицателната законова предпоставка по чл.10, ал.

1, т. 1 от ППЗСП.

Навежда съображения, че в хода административното производство не били взети предвид всички относими към случая обстоятелства и не били събрани достатъчно доказателства преди постановяване на оспорената заповед за статута на притежавания от Я. втори недвижим имот и за това, че от него в действителност тя не получавала доходи, поради изтъкнати от самата нея пред органа обективни причини. Не на последно място излагат доводи, че с така мотивираната заповед за прекратяване на отпуснатата й месечна социална помощ не се постигала основаната цел, чието изпълнение ЗСП преследвал, а именно: подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не можели да задоволяват своите основни жизнени потребности. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт и възстановяване изплащането на помощта по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.07.2023 г.

Жалбоподателката редовно и своевременно призована в съдебно заседание се явява лично, като поддържа депозираната жалба и изложените в нея искания. Представя подробни писмени бележки и прилага съдебна практика.

Ответникът по жалбата – директор на

Дирекция „Социално подпомагане” – Стара

Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена Поддържа, че административният акт е постановен от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП в редакция в сила от 01.06.2023 г., собствеността върху втори недвижим имот е правоизключващо правото на получаване на месечна социална помощ обстоятелство.

Съдът, въз основа на приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Р.Г.Я. подала заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/277 от 07.03.2023 г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора с искане за отпускане на месечна социална помощ, поради липса на доходи. В заявлението си Я. посочила, че била неомъжена, за здравословното си състояние отбелязала, че била с ЛКК, че отглежда сама едно дете до 18 годишна възраст, като брутните доходи на семейството през предходния на месеца, в който е подадено заявлението били в размер на 50.00 лв. с произход еднократни и месечни помощи, средства и добавки за деца. Отбелязала също, че семейството обитавало собствено на жалбоподателката жилище, състоящо се от 2 стаи, като същата притежавала и на друг недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ №103, ет. 3. Към заявлението приложила протокол от ЛКК и декларация по отношение втория недвижим имот. Чрез декларацията заявила, че по семейни причини Я. не можела да се разпорежда с второто жилище, прехвърлено й от майка й с договор за гледане и издръжка. Същият се обитавал от сестра й и нейното дете. В декларацията още заявила, че доходи от този втори недвижим имот семейството й Я. не получавала.

Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, служебно събраните доказателства от ДСП – Стара Загора и след извършена социална анкета бил изготвен социален доклад от 20.03.2023 г. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на доклада, заявителката била неомъжена жена на 57 г., полагаща грижи за едно дете на 15 г., безработна, регистрирана в ТД „Бюро по труда“.

Общият доход на семейството от предходния месец бил в размер на 50.00 лв. Жалбоподателката живеела в собствено жилище, състоящо се от хол с бокс и спалня, като върху този недвижим имот е установено налагането на възбрана. В доклада било отбелязано, че бил налице и друг собствен жилищен имот, описания от Я. в декларацията, като за него в доклада било отбелязано, че не се установявала възможност да бъде източник на доходи. В заключение било направено предложение на Я. да се отпусне месечна помощ за допълване на доходите на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП /в ред. ДВ бр. 64 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г./ и на чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП /в ред. ДВ бр. 65 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./. Изчислен бил и конкретен размер на помощта от 164.99 лв. Със заповед №ЗСП/Д-СТ/277 от 20.03.2023 г., издадена от директора на ДСП – Стара Загора, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и на чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, както и въз основа на заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-СТ/277 от 07.03.2023 г., считано от 01.03.2023 г. на жалбоподателката била отпусната месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП в размер на 164.99 лв.

С декларация вх. №552 от 09.06.2023 г. Р.Я. заявила настъпила промяна в обстоятелствата, при които й била отпусната месечната помощ, а именно: получени на 31.05.2023 г. доходи, под формата на изплатено обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 от КТ за месец 09 на 2022 г. в размер на 875.00 лв. По делото се прие Удостоверение изх.

№ 2312 от 09.06.2023 г., издадено от „Билла България“ ООД, с отразен в него за Я. облагаем доход за месец май на 2023 г. в размер на 810.00 лв.

С оспорената заповед №ЗСП/Д-СТ/277 от 06.07.2023 г. на директора на ДСП - Стара Загора на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, считано от 01.06.2023 г., отпуснатата на Р.Я. месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП била прекратена. Заповедта от една страна била мотивирана, че предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП и декларирания факт на получени суми, доходът за предходен месец на лицето/семейството бил по-висок от определения диференциран доход, а от друга, че във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП било констатирано, че обитаваното от семейството собствено жилище не било единствено. Заповедта била връчена на жалбоподателката на 28.07.2023 г.

Р.Я. обжалвала заповедта по административен ред. С решение №24-РД06-0035 от 24.08.2023 г. Директорът на РД „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.

97, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 9 от ППЗСП отхвърлил като неоснователна подадената от Я. жалба. Горестоящият административен орган приел, че за жалбоподателката били налице правоизключващи получаването на отпуснатата й месечна помощ обстоятелства, тъй като не отговаряла на условията по чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП. В решението също било посочено, че след извършена справка в Служба по вписванията, в системата за междурегистров обмен на данни „Regix” се установило, че Я. притежавала два имота, намиращи се в гр. Стара Загора на ул. „к. Ганчев“ №23, ет. 4, ап. 9 и на ул. „Св. Княз Борис“ №103, ет. 3.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената заповед на директора на ДСП – Стара

Загора и на потвърждаващото заповедта решение на директора на РДСП-Стара Загора, в т. ч. и заповед №ЗСП/Д-СТ/227/ОБЖ от 06.07.2023 г. на директора на ДСП – Стара Загора, с която считано от 01.05.2023 г. е изменен размерът на помощта, като същият е определен на 164.99 лв. Приложен и приет като доказателство по делото е и социален доклад от 06.07.2023 г., в който по отношение притежавания от Я. втори недвижим имот - апартамент, находящ се на адрес ул. „Св. Княз Борис“ №103, ет. 3 в гр. Стара Загора отново е посочено, че не може да бъде източник на допълнителни доходи. От страна на жалбоподателката е представен, под формата на заверено копие и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и грижи – този находящ се на адрес ул. „Св. Княз Борис“ №103, ет. 3 в гр. Стара Загора.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:

По допустимостта – оспорването, като направено от активно легитимирано лице, в законоустановения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Не се установяват други обстоятелсва по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Относно валидността на процесния административен акт - оспорената заповед №ЗСП/Д-СТ/277 от 06.07.2023 г. е издадена от материално и териториално компетентния административен орган – директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, при упражняване на законово регламентираните му в ЗСП и ППЗСП правомощия.

Административният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на нормативно установените общи и специални изисквания по АПК и ЗСП относно неговото съдържание. Посочено е както правно основание за упражненото административно правомощие, така и конкретните факти от обективната действителност, обосноваващи постановеното властническо волеизявление за прекратяване на отпуснатата на Я. месечната социална помощ. Въпросът за съответствието на правните и фактическите основания, с оглед данните, съдържащи се в представените по делото доказателства, е въпрос по съществото на спора и касае материалната законосъобразност на акта.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила при издаването на заповед

№ЗСП/Д-СТ/277 от 06.07.2023 г., които да са с характер на съществени такива и съответно да доведат сами по себе си до извод за отмяна на административния акт само на това основание. Предвид наведените в тази насока доводи от жалбоподателката следва да се отбележи, че в случая няма допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл.