Решение № 81 от 17.06.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. В., 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЙМ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от ВЙМ Гражданско дело № 20261300100049 по описа за 2026 година

Гражданско дело № 49 от 2026г по описа на В.ски окръжен съ д е образувано е по искова молба от Б. М. Г., ЕГН : **********, от с. В., общ. Б., обл. В., ул.

***, чрез адв. пълномощник П. С., В.ска АК със съдебен адрес гр. В. ул.

’’Дуна.” *** ПРОТИВ:„ЕМ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. *** С. № ***, представлявано от ТИВ с Правно основание: чл.439 във вр. чл.124,ал.1 от ГПК и Цена на иска:51 265,77 лв.

Поддържа се в исковата молба, че Б. М. Г. е осъдена, съгласно издаден Изпълнителен лист на 21.12.2010 г. от Районен съд В. на основание Заповед за изпълнение на парично задължение № 4638/17.12.2010 г. по гр. д. № 6289/2010 г. по описа на РС В., в полза на „ОББ АД, да заплати сумата от 34 263,25 лв. главница по Договор за кредит от 01.07.2008 г„ законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 1375,71 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., 21.94 лв наказателна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., както и сумата от 713,22 лв. държавна такса и 967,93 лв. адвокатско възнаграждение.

Също така с Изпълнителен лист от 03.01.2011 г., из даден от Районен съд В. на основание Заповед № 4641/17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 6294/2010 г. по описа на РС В. в полза на „ОББ АД, е осъде н а да заплати сумата от 2 996.76 лв., представляваща главница, дължима по договор за предоставяне на

1 потребителски кредит без обезпечение от 07.01.2010 г.; 311,07 лв. - договорна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; 7,14 лв. - наказателна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото 66,30 лв. държавна такса и 287.34 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените изпълнителни листове са образувани две изпълнителни дела: Изп. Дело № 709/2011 г. по Изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд В. и Изп. Дело № 718/2011 г. по Изпълнителен лист на 03.01.2011 г., издаден от Районен съд В.. И двете изпълнителни дела са по описа на ЧСИ ГБ с per. № 722 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В..

Изп. дело № 709/2011 г. по описа на ЧСИ ГБ е прекратено с постановление на ЧСИ от дата 24.04.2018 г, а изп. дело № 718/2011 г. по описа на същия ЧСИ е прекратено с постановление на ЧСИ също от 24.04.2018 г. Основание за прекратяване и на двете дела е чл. 433 ал.1 т.8 ГПК.

Въз основа на описаните по-горе два изпълнителни листа на 12.03.2025 г. по молба на «ЕМ» ЕООД е образувано ново изпълнително дело № 276/2025 г. по описа на ЧСИ ГБ. Взискателят по това изпълнително дело «ЕМ» ЕООД се легитимира като такъв с договор за прехвърляне на вземания сключен меж ду него и първоначалния кредитор ОББ АД от 31.01.2018 г. В после дствие по правилата на месната подсъдност това дело е прекратено и изпратено на ЧСИ С Н per. № 898 в камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В. който е образувал изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН. Делото е образувано на 27.05.2025 г. На Б. М. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение. По делото е заличен първоначалния взискател «ОББ» АД и е конституиран друг взискател «ЕМ» ЕООД, ЕИК ***. От направената справка в Търговски регистър към 07.01.2026 г. се установява, че ЕМ» ЕООД е заличен търговец и чрез преобразуване изразяващо се в промяна на правната форма е регистриран нов търговец «ЕМ» ЕАД, ЕИК *** със се далище и адрес на управление гр. С., ж.к.

*** IV, ** С. № 1 бл.15 вх.А ет.4, представлявано от ТИВ. Това обуславя и определянето на последния търговец като ответник по настоящия иск.

Считат, че към датата на образуване на изпълнително дело № 672/2025 г. по описа на ЧСИ ГБ с район на действие ОС В., а именно 12.03.2025 г, в 2 последствие изп.дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН от 27.05.2025 г, по което Б. М. Г. е длъжник , вземането на ответника по отношение на същата е било погасено по давност.

Постъпил е писмен отговор от „ЕМ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. *** С. № ***, представлявано от ТИВ чрез ю.к ММ Оспорва се предявения иск ,с който ищцовата страна моли съ да да приеме за установено, че не дължи на „ЕМ” ЕАД поради погасяване по давност сумите по изпълнителен лист, издаден на 21.12.2010 г. по гр. д. № 6289/2010 г. по описа на РС В. и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6294/2010 г. по описа на РС В., с , предмет на изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН с рег. № 898 на камарата на ЧСИ с район на действие ОС В., като погасени по давност.

Счита същия за недопустим, а разгледан по същество - за неоснователен и недоказан

На следващо място, поддържа, че искът е недопустим над размера на главницата , а именно 16 354,15 лв,на основание чл. 119 ЗЗД, тъй като с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такива.

Уважаването на отрицателен установителен иск за недължимост само на главницата би означавало, че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на съответното дело (а в случая уважаването на частичния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК би означавало, че правото на принудително изпълнение е погасено изцяло, а не само относно предявената част, предмет на делото).

Твърди се, че искът неправилно е предя в е н з а сумите по ПДИ, включващи такси по ТТР ЗЧСИ, доколкото константната съдебна практика приема, че допустим предмет на иска по чл. 439 от ГПК са вземанията, обективирани в изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам "пренесени" и в изпълнителния лист. Недопустим се явява и искът за сумите, начислени в изпълнителното производство като разноски, такси и други дължими суми като адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица, пазач и т. н., необективирани в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл. 436 от ГПК на основание чл.

435, ал. 2, т. 7, а не с иск по чл. 439 от ГПК (в този смисъл Определение N2 3

303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о., ТК).

С иска по чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело съобразно правилата на чл. 79 от ГПК.

Предвид гореизложеното, счита, че искът за установяване на недължимост на сумите, представляващи дължими такси съгласно ТТРЗЧСИ, е недопустим.

Относно основателността на предявения иск: поддържа се, че в процесния случай следв а да бъде отбелязано, че до 26.06.2015г. давност не е текла .

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни де л а , давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

След тази дата по изп,дело № 709/2011 г. и изп. дело № 718/2011 г, и двете по описа на ЧСИ ГНБ са предприемани и поискавани множество изп.действия , доказателства за което се съдържат в кориците на изп.дело.Следва да се има предвид съдебната практика на ВКС, съгласно която перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така Решение № 50118 от 11.10.2023 г., по гр д. № 3802/2021 г. на ВКС, IVPO.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., /VГ.О.; Решение № 37от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IVГ.С.;

Решение № 127 от 12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.). В тази насока е и ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, въпрос № 3.

За пълнота следв а да се посочи също удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънре дното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънре дното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с 4 изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънре дното положение по Закона за мерките и действията по време на извънре дното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за прео доляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.

С оглед на гореизложеното, се твърди, че новообразуваното изп.дело № 533/2025 е образувано преди изтичане на давностния срок. На следващо място, давността е прекъсната с образуването му , тъй като в молбата за образуване е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ - запор върху банкова сметка.

Поради горното, в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителната давност, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства прие за установено следното :

Предмет на настоящото дело са искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, в размер на

-51 265,77 лв. / петдесет и една хиляди двеста шестдесет и пет лв. и 77 ст./, от които

-Главница в размер на 16 354,15 лв.

-Законна лихва в размер на 194,78 лв. за периода 01.07.2025 г. - 06.08.2025 г. както и

-30 962,97 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./ и - 3 753,87 лв. такси по тарифата на ЧСИ, по образуваното изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН с рег. № 898 на камарата на ЧСИ с район на действие ОС В.,

От данните по делото се установява, че Б. М. Г. е осъ дена, съгласно издаден 5

Изпълнителен лист на 21.12.2010 г. от Районен съд В. на основание Заповед за изпълнение на парично задължение № 4638/17.12.2010 г. по гр. д. № 6289/2010 г. по описа на РС В., в полза на „ОББ АД, да заплати сумата от 34 263,25 лв. главница по Договор за кредит от 01.07.2008 г„ законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 1375,71 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., 21.94 лв наказателна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., както и сумата от 713,22 лв. държавна такса и 967,93 лв. адвокатско възнаграждение.

Също така с Изпълнителен лист от 03.01.2011 г., из даден от Районен съд В. на основание Заповед № 4641/17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 6294/2010 г. по описа на РС В. в полза на „ОББ АД, е осъде н а да заплати сумата от 2 996.76 лв., представляваща главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 07.01.2010 г.; 311,07 лв. - договорна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; 7,14 лв. - наказателна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото 66,30 лв. държавна такса и 287.34 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените изпълнителни листове са образувани две изпълнителни дела: Изп. Дело № 709/2011 г. по Изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд В. и Изп. Дело № 718/2011 г. по Изпълнителен лист на 03.01.2011 г., издаден от Районен съд В.. И двете изпълнителни дела са по описа на ЧСИ ГБ с per. № 722 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В..