Решение № 169 от 13.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ХАСКОВО, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20255600100895 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от С. А. С., подадена чрез упълномощен адвокат, с която се предявяват срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове за сумите 30 000 лева и 1200 лева.

Ищецът твърди, че през *** година живеел в с. Е., обл. Х., заедно със съпругата си и трите им малолетни деца. В нощта на *** ищецът бил спрян за проверка от полицейски служители, докато управлявал личния си автомобил марка "Фолксваген Голф", с рег. № *** в с. Е., общ. М.. В хода на проверката бил тестван за наркотици с „Дръг тест 5000", като уредът отчел положителна проба за амфетамин. Тъй като ищецът бил убеден, че не е употребил наркотично вещество, дал проби за кръв и урина за химическо изследване.

След вземането на биологичните проби, ищецът бил задържан за срок от 24 часа в ареста. По случая било образувано ДП №187/2023г. по описа на РУХарманли за престъпление по чл.3436, ал.3 от НК. По него била назначена токсикохимична експертиза, която отрекла наличието на наркотични вещества в кръвта на и щ е ц а . Поради това, производството приключило с Постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство 1 от 28.09.2023г., влязло в законна сила на 05.10.2023г. През шестте месеца, докато наказателното производство било висящо, ищецът претърпял неудобства, емоционалното, психическото и здравословното му състояние били съсипани. Особено негативно влияние върху емоционалното и психическо състояние на ищеца оказало задържането му за срок от 24 часа в ареста в гр. Х., което оставило трайна следа в съзнанието му. Ищецът се безпокоял, че е възможно заради грешните резултати от Дръг теста да бъде незаслужено осъден и отново да бъде лишен от свобода. Започнал да има проблеми със съня, да сънува кошмари, да вдига кръвно и да изпитва непрекъсната тревожност. Освен това, докато ищецът бил задържан, съпругата му трябвало да се погрижи за стопанството и децата им, което поставило семейството в трудна ситуация. Макар че бил убеден в невиновността си, през целия период на наказателното производство ищецът се тревожел дали и при експертизата няма да бъде допусната грешка и да бъде осъден без да е извършил престъпление. Воденото срещу него ДП се отразило на всички аспекти от живота му - личен, професионален, социален, финансов.

По времето, в което се водело разследване по делото, ищецът работел като сондьор във фирма за изграждане на фотоволтаични централи. В тази връзка, на него му се налагало да пътува редовно до Германия и Франция. С образуването на наказателно производство обаче, работата му значително намаляла. Несигурността относно това какви действия предстои да се предприемат спрямо него накарала работодателите му да ограничат пътуванията му в чужбина. Бил поставен през заплаха от уволнение и тъй като ищецът бил единственият работещ член на семейството, това го депресирало още повече. Променило се в негативна посока и отношението и на колегите към него – те започнали да изпитват недоверие към него, като коментирали как било възможно един наркозависим да продължава да работи във фирмата.

Това много огорчавало ищеца, но нямал възможност да докаже невиновността си. Освен в професионален, образуваното наказателно производство засегнало ищеца и в личен план – съпругата му също започнала да се съмнява в него и да поставя под въпрос думите му, че не е употребявал наркотични вещества нито в нощта на проверката, нито някога преди това. Това довело до появата на постоянно напрежение между двамата съпрузи, родителите на съпругата му също се настроили срещу него, в резултат на което съпругата на ищеца го напуснала за няколко месеца и поставила въпрос за развод. Резултатите от 2 токсикохимичната експертиза установили верността на твърденията на ищеца, съпругата му се върнала, но докато това стане ищецът преживял много тежък в личен план период, като не се бил отърсил от тревогите и стрес и до настоящия момент. Особено негативно влияние върху ищеца оказал фактът, че новината за наказателното дело срещу него била разгласена от медиите и така станала достояние на широк кръг от негови близки и познати. В резултат на това той станал обект на унизителни нападки, бил определен като наркоман, който шофира след употреба на забранени вещества. Репутацията н а ищеца била съсипана, уважението към него - сринато, познатите му започнали да го избягват, родители започнали да забраняват на децата си да говорят и играят с неговите деца. Било му много трудно да обясни на децата си това негативно отношение и да ги убеди, че е станала грешка, която ще се поправи. В резултат на всичко това, С. се затворил в себе си, преустановил всякакви социални контакти, а близките му започнали да се безпокоят за емоционалното и психическото му състояние. Това се отразило и върху здравословното му състояние, през 2024г. ищецът претърпял инфаркт, като и до сега не бил възстановен психически и физически.

Ищецът твърди, че във връзка с воденето на наказателното дело направил разходи за адвокат в размер на исковата сума 1200 лева.

С тези фактически твърдения ищецът счита, че е налице фактическият състав на чл. 2, ал 1, т.3, от ЗОДОВ и има право да бъде обезщетен за всички вреди от неимуществен и имуществен характер, които са му били причинени в резултат на образуваното и водено спрямо него наказателно производство. Счита, че наличието на обвинение не е елемент от фактическия състав на сочената правна норма и се позовава на формираната в тази насока съдебна практика. Оценява причинените му неимуществени вреди на сумата 30 000 лева и я претендира ведно със законната лихва, считано от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - 05.10.2023г. Имуществените щети се търсят в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение – 1200 лева. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ и счита, че пасивно легитимирана да отговаря по исковата претенция е Прокуратурата на Република България, чиито органи и длъжностни лица със своите незаконни актове и действия са станали причина за воденето на наказателното производство срещу него и за намиращите се в причинна връзка с него 3 неимуществени и имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява становище за недоказаност на претенцията по основание и размер.

Настоява, че по воденото досъдебно производство Прокуратурата е действала законосъобразно. Освен това, за претърпените неимуществени вреди, в това число и за получения инфаркт, ищецът не бил представил надлежни доказателства. Възразява срещу това да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата за извършените действия то полицейските органи по задържането по ЗМВР. Акцентува върху обстоятелството, че ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, спрямо него не били прилага мерки за процесуална принуда, наказателното производство приключило в кратък срок, а освен това не се касаело за тежко престъпление. По иска за имуществени вреди прокурорът счита, че доколкото ищецът не е бил в процесуалното качество на обвиняем, то и ангажирането на адвокат, респективно понасянето на разходи за адвокатски хонорар, не били необходими за целите на процесното наказателно производство. Оспорва се доказаността на понасянето на такъв разход. Оспорва се и акцесорният иск за законните лихви, с довода за липса на доказателства за това, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в законна сила. Прави се и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца, по досъдебното производство, адвокатско възнаграждение.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените материали на наблюдателно производство по ДП № 187/2023 г. на РП-Хасково, ТО-Ивайловград, на 21.03.2023 г. в с. Е., общ. М., ищецът С. А. С. е бил спрян за проверка от служители на МВР, докато управлява личния си автомобил. При извършен тест с техническо средство „Drug Test 5000“, уредът отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество – амфетамин. В резултат на това ищецът бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Същата нощ ищецът бил придружен до Спешно отделение на МБАЛ – Хасково, където дал биологични проби (кръв и урина) за изследване, отричайки категорично употребата на забранени 4 вещества.

В хода на образуваното наказателно производство по ДП 187/2023 година, въз основа на химическия анализ е изготвена токсикохимична експертиза (приложена в ДП), чието заключение отрича наличието на наркотични вещества или техни метаболити в биологичните проби на С.. Въз основа на този резултат, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.09.2023 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, производството по ДП № 187/2023 г., водено по чл. 343б, ал. 3 от НК, е прекратено поради неговата несъставомерност. Съгласно писмо с вх. № 2531/02.03.2026 г. от Прокуратурата, постановлението не е било обжалвано, следователно е влязло в законна сила на 05.10.2023 г.

По делото са приети като писмени доказателства копия от публикации в електронни медии, а именно: публикация в медия „Х. афера“ и публикация в „XNEWS“. От съдържанието им е видно, че случаят е бил публично разгласен, като ищецът е бил индиректно идентифициран като лице от с. Е., управлявало МПС под въздействие на наркотици.

За установяване на настъпилите здравословни вреди, ищецът представя и съдът прие като доказателства Експертно решение № ***** от Университетска Първа МБАЛ „Свети Йоан Кръстител“ ЕАД и Епикриза от кардиологично отделение на МБАЛ Хасково АД (И.З. № 19564/2024 г.).

Писмените документи сочат, че през 2024 г. ищецът е претърпял остър инфаркт на миокарда и страда от трайно намалена работоспособност. Макар документите да доказват здравословния статус, съдът отбелязва липсата на изрично медицинско заключение в тях, което да обвързва патогенезата на инфаркта единствено с психотравмата от 2023 година.

В наблюдателно производство по преписка № 1340/2023 г. на РП – Хасково, приобщено с вх. № 2530/02.03.2026 г., се съдържат данни за извършена адвокатска защита. Ищецът е представил договор за правна помощ за сумата от 1 200 лева, чието реално заплащане се потвърждава от обективираната в договора за правна помощ разписка за плащане в брой.

От страна на Прокуратурата са представени и са приети като доказателство по делото Наказателни постановления № 23-0271-000411 и № 23-0271-000410 от 10.04.2023 г. на РУ-Харманли. Видно от тях, спрямо С. са наложени административни санкции за нарушения по ЗДвП, включително за 5 отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Тези документи установяват наличие на неправомерно административно поведение на ищеца в деня на инцидента, което е независим от наказателното производство юридически факт.

За правилно изясняване на делото от фактическа страна са събрани и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба сочи на претенция за отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в хипотезата – ако образуваното наказателно производство бъде прекратено. Предявени са два главни осъдителни иска с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Първият – за сумата 30 000 лева – за обезвреда на неимуществените вреди.

Искът е съединен с претенцията за законни лихви върху главницата, начиная от 05.10.2023 година – за която дата се твърди, че е момент на прекратяване на наказателното производство. Вторият главен иск е също осъдителен, за сумата 1200 лева – имуществени вреди под формата на понесени от ищеца разходи за заплащане на адвокатски хонорар за защита в наказателното производство, ведно със законните лихви от същата начална дата.