Определение № 47 от 22.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 19.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20243001000031 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 и чл. 230, ал. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на П. А. Й. и А. Е. Х., представлявани от адв. Н. Д. от АК– гр. Шумен, срещу определение № 129/25.10.2023г., постановено по т. д. № 96/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за възобновяване на първоинстанционното производство, което е било спряно до приключване на производството по наказателно дело № 2019/335/2021 на съда във Виделе, Телеорман, Република Румъния, с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, но не по съображения за отпадане на пречките за движение на производството, а се твърди че не е налице хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и че в продължение на шест месеца след постановяване на определението за спиране на исковото производство няма промяна в етапа на наказателното производство. Иска се отмяна на определението и даване на указания на първоинстанционния съд за възобновяване на производството и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, чрез 1 надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на насрещната страна ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД – адв. Д. Х., е подала отговор в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображенията:

Производството по т.д. № 96/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд е образувано по искова молба на П. А. Й. и А. Е. Х., представлявани от адв. Н.

Д. от АК- Шумен, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ срещу ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетения в размер на 200 000лв. на всеки от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на внука им С.А. А.ов, починал в резултат на ПТП. Предявени са и акцесорни претенции за присъждане на законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и законната лихва върху сумата, включваща всяка една от претендираните главници и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на която изтичат петнадесет работни дни съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ- 12.08.2022 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят в исковата молба, че на 05.07.2021г. при управление на МПС, водачът на лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, виновно е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на С.А. А.ов- внук на ищците, както и че въз основа на обвинителен акт № 310/Р/2021 на Прокуратурата към Окръжен съдТелеорман срещу виновния водач Л.Л. е образувано наказателно производство.

Първоинстанционният ШОС е спрял исковото производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, с определение № 39/09.03.2023г., до приключване на производството по наказателно дело № 2019/335/2021 на 2 съда във Виделе, Телеорман, Република Румъния, въз основа на извод за наличие на връзка на преюдициалност, по съображения, че присъдата на наказателния съд ще има съществено значение за правилното решаване на исковото производство за гражданските последици от деянието. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила на 01.04.2023г. (видно от датите на връчване на преписи на страните).

С обжалваното определение № 129/25.10.2023г., с което е отхвърлена молбата, подадена на 25.09.2023г. от процесуалния представител на ищците, с искане за възобновяване на производството, съдът е приел, че не е налице основание за възобновяване, тъй няма данни за приключване на наказателното производство пред румънския съд, а самите ищци сочат в молбата, че то все още не е приключило.

Определението е правилно.

При спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК , поради наличие на висящо преюдициално производство (наказателно, административно или гражданско), възобновяването на спряното производство е обусловено от приключването на преюдициалното дело. След като в случая е безспорно, че производството по наказателно дело № 2019/335/2021 на съда във Виделе, Телеорман, образувано въз основа на обвинителен акт № 310/Р/2021 на Прокуратурата към Окръжен съдТелеорман срещу виновния водач Л.Л., все още висящо, то не са отпаднали пречките за движение на спряното дело, следователно условието за възобновяване на производство по чл. 230, ал. 1 ГПК не е настъпило.

С влязло в сила определение за спиране на производството първостепенният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а този извод би могъл да бъде ревизиран единствено чрез обжалване на определението за спиране, което в случая не е направено. В настоящото производство срещу преграждащо определение за отказ за възобновяване на делото въззивният съд не е надлежно сезиран с разглеждането по същество на изложените от жалбоподателите съображения срещу наличието на основание за спиране, обосновани с твърдения за липса на преюдициалност между двете дела, а твърденията за забавяне на наказателното производство след постановяване на определението за спиране са ирелевантни за допустимия предмет на спора, който се концентрира до въпроса дали са отпаднали 3 пречките за движение на делото, установени с влязлото в сила определение.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции за неосъществяване на условието по см. на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по т.д. № 96/2022г. по описа на ШОС, обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, III- ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 129/25.10.2023г., постановено по т.д.

№ 96/2022г. по описа на Шуменски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4