Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 48 от 04.04.2022, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 35/2022
Вид
Решение № 48
Подписан
04.04.2022
В сила
12.05.2022
Състав
Рая Петкова Йончева, Валентина Петрова Димитрова, Петър Милков Милев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Разград, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рая П. Йончева

Членове:

Валентина П. Димитрова

Петър М. Милев при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223300500035 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивната жалба на М. Г.З.., действащ лично и със съгласието на своята майка С.Н. С. и лично от С.С., подадена чрез адв.Й.К. от АК-Разград против решение № 106/09.12.2021г., постановено по гр.дело №344/20221г. по описа на РС-Кубрат в производство по чл.108 от ЗС.

С посоченото решение съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. ЗДР. СТ. /Г. З. С./ е собственик на Жилищна сграда, находяща се в село Горичево, община Кубрат, ул. „Искър“ № 7, със застроена жилищна площ от 74.5 кв. метра, построена в УПИ IX-274 с площ от 933 кв. м, с неуредени регулационни отношения, от квартал 24 по подробния устройствен план на село Горичево, при граници, подробно описани, като е осъдил жалбоподателите да предадат на ищеца владението върху описания имот. Присъдил е в полза на ищеца разноски.

Решението се атакува като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, излагат се подробни съображения.Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция.Претендират се разноски.

Ищецът в първоинстанвционното производство, сега въззиваем е депозирал писмен отговор в срок, чрез пълномощник адв.Р.Петрова от АК-Разград.Заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, с искане за потвърждаване на атакуваното решение. Прави доказателствено искане за представяне от страна на СВ при РС-Кубрат на нотариалната книга от 1983 г., с цел удостоверяване дали действително е налице вписване на декларация по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ от същата година.С определението си по чл.267 от ГПК, съдът е отхвърлил така направеното доказателствено искане като преклудирано.

В съд.заседание от въззивниците се явява лично С.С., като пълномощника адв.К. поддържа подадената въззивна жалба в цялост, с искане за отмяна на решението на районния съд и отхвърляне на предявения срещу доверителите й иск.

1

Въззиваемата страна, чрез пълномощник адв.Р.Петрова поддържа становището си за неоснователност на жалбата, с искане за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното решение.

Постановеното от РС Разград решение е валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху жилищната сграда, предмет на иска, въз основа на отстъпеното в негова полза право на строеж през 1983г. и реализирането му.Отхвърлил е възраженията на ответниците, че са придобили имота въз основа на изтекло в тяхна полза давностно владение, съответно, че са станали собственици на сградата по наследяване и по силата на приращението.

С оглед произнасянето по същество, РОС съобрази следното:

Основното твърдение на ищеца в исковата молба, с която е сезирал КРС е това, че е собственик на жилищна сграда, находяща се с.Горичево, община Кубрат, със застроена жилищна площ от 65 кв. метра , състояща се от входно антре, две стаи, кухня и сервизни помещения, построена в УПИ IX-274 с площ от 933 кв. м, с неуредени регулационни отношения, от квартал 24 по подробния устройствен план на селото, при граници, описани подробно въз основа на надлежно отстъпено в негова полза право на строеж от покойния му дядо С.Е.М., б.ж.на с.Горичево, починал на 18.05.1995г. с нотариално заверено заявление по чл.56,ал.2 от ЗТСУ/отм./ от 1983г.Строежът на жилищната сграда бил реализиран до края на 1984 г. и той започнал да я обитава, живял в нея и когато се оженил през 1988г., а през 1989 г. се изселил в Р.Турция, като си идвал периодично и отсядал в къщата, която считал за своя, но след смъртта на брат му през 2019г. първата ответница С.С., която била напуснала къщата близо три години, се върнала в нея заедно с втория ответник и вече му отказвала достъп, по съображения, че къщата е нейна.

Ответниците, преживяла съпруга и син на покойния брат на ищеца Г. З. С., б.ж.на с.Горичево, починал на 28.09.2019г. са оспорили предявения иск, с възраженията, че са придобили имота по силата на наследственото правоприемство и давностно владение, за преживялата съпруга , осъществявано от 1996г. до настоящия момент и за сина от датата на раждането му.Сочат, че имота е бил деклариран на името на покойния им съпруг и баща и през всичките години са заплащали данъците за него. Възразили са също така, че в полза на техния наследодател е било прехвърлено през 1993г. дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда, като тя е станала тяхна собственост по силата на приращението.

Предвид събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищеца Г. ЗДР. СТ. (Г. З. С.) и наследодателя на ответниците Г. З. С. са братя, съответно първата ответница преживяла съпруга на Г. С. , а ответника М.З. негов син.

Дядото на ищеца и на наследодателя на страните С.М.,б..ж.на с.Горичево е бил собственик на празно дворно място с площ от 1060 кв. м, съставляващо парцел II – 196 б. „а“ в кв.17 п плана на Горичево, действал към 1962 г.

Ищецът не е представил с предявяването на иска в оригинал или заверено копие заявлението, с което неговият дядо С.М. по облекчения ред на чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ/отм./ му е отстъпил право на строеж в собственото си дворно място, като същото да е отправено до съответната техническа служба и да е вписано в нотариалните книги на съда.Извод за такова дадено валидно съгласие не може да бъде направен от представеното пред КРС нечетливо фотокопие на документ/л.65 от делото/.Видно от издаденото от СВ при КРС удостоверение твърдяното заявление не е вписвано в нотариалните книги.

Установено е обаче с оглед и на назначената в хода на делото СТЕ , че в процесния поземлен имот УПИ IX-274 от кв.24 по плана на с.Горичево е построена едноетажна жилищна сграда с приземен етаж под част от нея, която е в добро физическо състояние и е годна за експлоатация.Застроената площ на жилищната сграда е 74,50 кв. м и към момента на огледа от вещото лице същата се обитава от ответниците.В архива на Техническа служба при Община Кубрат за процесната жилищна сграда се съхраняват : Разрешение за строеж № 1/24.03.1983 г.;

Протокол № 1 за дадена строителна линия и дадено ниво от 24.03.1983 г.при проектна застроена площ 65 кв. м., като конфигурацията на построената сграда се различава от изпълнената в дворното място.Документите са издадени на името на ищеца, към него момент на 17 години.

Страните не спорят, че покойният брат на ищеца и ответницата, след като са се оженили през м.януари 1996г. са заживяли в жилищната сграда, предмет на иска, като преюдициално през 1993г.

2 дядото С.М. прехвърлил на внука си Г. С. дворното място, в което е застроена къщата, като празно дворно място, от 840 кв. метра, от които придаваеми по регулация 20 кв..,представляващо парцел IX – 274 от кв. 24 по плана на село Горичево.Община Кубрат е издала удостоверение изх. № 132/02.06.2021 г., според което УПИ № II-196 а от кв. 17, описан в Протокол № 1 за дадена строителна линия от 24.03.1983 г. по отменения план на село Горичево, е идентичен с част от УПИ № IX – 274 от кв.24 по одобрения устройствен план на село Горичево, одобрен със Заповед № 1293/1989 г.

Имотът в цялост е бил деклариран като собствен от наследодателя на ответниците през 1998г., а дължимите данъци и такси за същия са заплащани от ответницата.

Няма спор по делото, че с ЕР на ТЕЛК при МБАЛ“Кубрат“ЕООД, гр.Кубрат от 29.06.2021 г. ответника М.З. е преосвидетелстван с диагноза“Умерена умствена изостаналост“, без нарушение на поведението или минимално нарушение на същото, с призната степен на увреждане 80 % с чужда помощ.

По делото са сочени гласни доказателства и от двете страни.

От показанията на ищцовите свидетели К., леля на ищеца и покойния му брат Г. и Николов, първи братовчед на двамата, се установява, че дядо С. дал съгласие да се постои къща в неговото празно място за ищеца, като най-голям внук.Къщата била изградена до лятото на 1984г.,когато той се нанесъл да живее в нея.Оженил се през 1988 г.за св.А.С.а, като я завел в същата къща, а през 1989г. се изселили в Турция, където живеят постоянно и понастоящем. През 1992 г., за първи път след изселването си, ищецът посетил родното си място, като до 2004 г. редовно по два пъти годишно се връщал и отсядал в къщата. Свидетелите потвърждават, че след сватбата на покойния брат на ищеца с ответницата те заживели в същата къща.През 2014 г. , когато здравословното състояние на Г. С. се влошило за първи път ответницата заявила на ищеца, че жилището на „Искър“ № 7 е тяхно и не допуснала ищеца и жена му в жилището.ОТ същата година до смъртта си през 2019г. наследодателя на ответниците напуснал къщата и живял под грижите на св.К. в гр.Сливо Поле, за да може съпругата му да се грижи за сина им.През месец ноември 2016 г. ответницата и детето напуснали къщата , тъй като тя заживяла с друг мъж в гр.Кубрат, а свидетелката и болния й племенник, наследодател на ответниците периодично посещавали с.Горичево и къщата.Г. С. починал на 30.09.2019 г., а през 2020г. ответниците се завърнали отново в и то в къщата, която обитавали преди това брата на ищеца.В смисъл, че ищеца считал спорната къща през цялото време през което е заживял в Турция за своя са и показанията на св.А., негова съпруга.

Според показанията на св.А., б.р.със страните дядо С. дал възможност на сина си З. да построи къща за синовете си, както и, че той З. е финансирал строежа.Ищеца заживял в новопостроената къща след сватбата си, а през 1989г. се изселил в Турция и съответно, че след сватбата си в тази къща заживели ответницата и покойния й мъж, те заплащали и данъците.

В показанията си св.А., първа братовчедка на ищеца и и покойния Г. С. също сочи, че желанието на дядо С. е било на-малкия му син З. да построи къща за двамата си сина.След построяването й къщата била обзаведена първоначално за ищеца, който живял там като се оженил и след една година се изселил в Турция. После в къщата живели ответницата и съпругът й, а той след като се разболял.Тази свидетелка също сочи, че няколко години преди смъртта си наследодателя на ответниците е живял в гр.Сливо поле при леля си, а ответницата след известно време напуснала дома и се установила да живее с друг мъж в гр.Кубрат,където живяла заедно с детето си, но се върнала отново в Горичево след три години, в същата къща, като се грижела и за покойния й свекър.

Въз основа на установеното от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

Ищецът извежда правото си на собственост върху жилищната сграда, описана в исковата молба единствено и само въз основа на отстъпено в негова полза право на строеж от страна на собственика на земята покойният му дядо С.Е.М., б.ж.на с.Горичево, починал на 18.05.1995г.

Съгласно чл. 56, ал.2 ЗТСУ /в сила от 1973 г., отм. 2001 г., в приложимата към 4.08.1981 г. редакция/ право да строят в чужд имот имат: 1/ лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда; 2/ /изм. ДВ- бр.36 от 1979 г./ съпругът /съпругата/, роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия- до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския /районния/ народен 3 съвет, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя. Следователно за валидното учредяване на право на строеж е необходимо не само да е налице нотариално- заверено заявление /декларация/ за съгласие на собственика на имота, но следва и това заявление да е постъпило в съответната техническа служба в общинския /районния/ народен съвет и да е вписано в нотариалните книги. В случая не се установява изпълнение на първото от тези условия, собственикът на имота е подписал нотариално - заверена декларация.Явно някаква декларация е постъпила в техническата служба на ОбНС, тъй като за строежа са издадени съответните строителни книжа на името на ищеца.Видно е обаче от представеното по делото удостоверение, че такава декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ не е била вписана в нотариалните книги през 1983г..Щом ограниченото вещно право не е валидно учредено, то няма как да се приеме, че след извършеното строителство ищецът, в чиято полза са издадени строителните книжа е станал суперфициарен собственик на построеното, в случая жилищната сграда с адм.адрес. с.Горичево, община Кубрат, ул.“Искър“ №7.Изградената постройка следва статута на правото на собственост на дворното място, върху което е била построена, което право на собственост не принадлежи на ищеца.