Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1054 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4365/2025
Вид
Определение № 1054
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104365 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Вършец, представлявана от кмета И. М. Л., подадена чрез процесуален представител адв. К. Б. срещу решение № 159/09.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 213/2025г. по описа на Окръжен съд – Враца.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 162/12.03.2025г. постановено по гр.д. № 3859/2024г. по описа на Районен съд – Враца, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на Д. В. И. с ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 1/02.01.2024г. на кмета на Община Вършец, връчена на същата дата на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради завършване на възложената работа; Д. В. И. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност „разносвач на храна” при Община Вършец, както и работодателят е осъден да заплати на ищцата сумата от 4773.54 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода 03.01.2024г. до 03.06.2024г., в който ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2024г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане решението на въззивната инстанция да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и предявените искове да бъдат 1 отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е обсъдил нито един от доводите на ответната община. Твърди, че в писмената си защита пред въззивната инстанция се е позовал, че за срочния характер на трудовия договор следва да се изходи от характера на работата, която е уговорена да се върши; като неправилно сочи приетото от въззивния съд, че не е допустимо устно договаряне на срочността на договора – позовава се в тази връзка на практика на ВКС, според която липсата на достатъчна конкретика в трудовия договор не изключва срочния му характер, както и че срокът може да се установява от контекста на фактите, при които е сключен; от свидетелските показания събрани по делото счита за установен еднократния характер на работата във връзка с европейски проекти и появилата се нужда в хода на изпълнение на тази работа да се назначи ищцата като трети разносвач, от който впоследствие поради намаляване броя на потребителите е отпаднала нуждата.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. В. И., чрез процесуален представител адв. Б. Т., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, е приел за установени следните факти: с трудов договор № 138/11.03.2021г., сключен между страните на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 от КТ, ищцата е назначена на длъжност „разносвач на храна“ при ответника за срок „до завършване на определена работа, разнасяне на готова храна по домовете на потребителите на Домашния социален патронаж в Община Вършец“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 650 лв. От длъжностна характеристика на длъжността приел, че основни нейни задължения са били: да разнася готова храна на потребителите на Домашен социален патронаж в Община Вършец; да поддържа необходимата хигиена и изисквания за разнос на готова храна; да работи по предварително установен график за разнасянето на храната и др. С допълнително споразумение № 46/04.05.2022г. ищцата е приела да изпълнява длъжността „разносвач на храна“ при ответника за срок: „до завършване на определена работа, считано от 01.04.2022г.“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер от 750 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 1 %.

С оспорената Заповед № 1/02.01.2024 г. на кмета на Община Вършец трудовото 2 правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ поради завършване на определената работа, считано от 03.01.2024г. Заповедта е връчена лично на ищцата на 02.01.2024г. След уволнението ищцата останала без работа, установено от извършената констатация към 22.01.2025г. от първоинстанционния съд в оригинала на трудовата книжка на липсата на вписани трудови договори след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.

От показанията на свидетелката Д. Н. – служител на длъжност „Човешки ресурси“ в Община Вършец, приел за установено, че общината работи по европейски проект „Обществена трапезария“ от 01.01.2021-31.12.2022г. и „Топъл обяд“, който в момента функционира. Капацитетът на хората, които се изхранвали по проекта бил 130 човека. Тъй като бройката на хората се покачила и разносвачите били само двама, имало нужда от трети човек, поради което съкратили една щатна бройка „санитар“ и се разкрила една щатна бройка „разносвач на храна“, като щатните бройки били общо три от януари 2021г. Тогава служителката Д. И. била назначена, с оглед на това, че през лятото броя на хората, ползващи услугите, се покачвал и имало нужда от „разносвач“. Ищцата била назначена на срочен трудов договор до завършване на определена работа. При подписване на документите било разяснено съдържанието на трудовия договор и основанието, на което е подписан, както и ищцата била запозната с длъжностната характеристика, както и разбрала и приела условията, при които се сключва трудовия й договор, който не е постоянен. На всеки служител било обяснено, че при намаляването на числеността на потребителите евентуално последната разкрита щатна бройка може да бъда съкратена или да бъде трансформирана в „санитар“, „готвач“ или друго според нуждата в сектора. Трудовият договор на Д. И. бил прекратен, защото платените потребители намалели. В момента също се разнася храна, като секторът функционира, но числеността на потребителите е намалял.

В исковата молба уволнението е било оспорено с доводи, че не може трудовият договор да се приеме за сключен за определен срок, тъй като в същия липсват основни реквизити, от които да се заключи, че е сключен за завършване на определена работа; че в договора конкретната работа до завършване на която е сключен, не е индивидуализирана по вид и обем нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика, към която препраща, поради което приложеното основание за прекратяване е неприложимо в случая.

При тези факти, за да отговори на заявените доводи от правна страна въззивният съд е приел, че основният спор между страните е затова дали трудовият договор има характер на срочен трудов договор, съответно дали прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно на приложеното от работодателя основание.

В съдържанието на трудовия договор, който е сключен „за срок: до завършване на определена работа, разнасяне на готова храна по домовете на потребителите на Домашния социален патронаж в Община Вършец“ приел, че не е налице конкретизация на обема, вида, количеството и качеството на работата, която ищцата приема да извършва, от които да се определи момента, в който работата ще бъде завършена. Съдържанието на трудовия договор изтъкнал, че не дава възможност по какъвто и да е начин, включително и по реда на чл. 20 от ЗЗД, да бъде определен срокът му, тъй като липсват уговорки между страните относно 3 временния характер на възложената трудова функция, белези, индивидуализиращи ясно и точно с каква продължителност ще е работата по разнасяне на храна, за изпълнението на която ищцата е наета и завършването на която ще създаде основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ за прекратяване на трудовия договор. Посочил, че периодът на изпълнението на възложената работа не може да се определи и според описанието на работата, тъй като изпълняваната от ищцата работа „разнасяне на готова храна по домовете на потребителите на Домашния социален патронаж в Община Вършец“ сама по себе си не предполага временен характер на нейното упражняване. Така, както е описана извел, че работата е дейност, която може да се извършва неопределено дълго време, при липсата на уговорени обективни времеви ограничители. Обосновал невъзможност да се определи кога работата по този договор ще приключи, съответно да се определи срока на трудовия договор. За ирелевантни в тази връзка намерил доводите на ответника че при сключването на трудовия договор на ищцата е било разяснено, че същият е срочен и че позицията не е постоянна, а е разкрита с оглед възникнала нужда; че при намаляване на числеността на потребителите евентуално последната разкрита щатна бройка може да бъда съкратена или да бъде трансформирана в друга според нуждата в сектора, в каквато насока са и показанията на свидетелката Д. Н.. Отбелязал, че трудовият договор е формален, като нормата на чл. 62, ал.

1 от КТ въвежда писмена форма за неговата действителност, включително и за действителността на клаузата за неговото времетраене, като част от минималното съдържание на договора /чл. 66, ал. 1, т. 4 от КТ/, поради което приел за недопустимо устно уговаряне на времетраенето на договора. Като неотносими отчел и възраженията на работодателя, че срокът на трудовото правоотношение между страните е определен от сключените от Община Вършец с Фонд „Социална закрила“ /ФСЗ/ два договора за реализиране на дейности по целева програма „Обществени трапезарии“ и с Агенция за социално подпомагане /АСП/ административен договор за реализиране на дейности по програма „Топъл обяд“. Отбелязал, че договарянето с трето лице не освобождава работодателя от задължението му да опише в сключения трудов договор вида, обема, количеството на работата, както и всички други индивидуализиращи белези на правоотношението, като съобразил, че в съдържанието на договора няма указание, че е сключен по повод изпълнението на друг договор, както и че при прекратяването на другия договор, ще се прекрати и трудовият такъв с ищцата. Заключил, че в процесния трудов договор от 11.03.2021г. липсва уговорка за срок по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което същият е сключен за неопределено време, породеното от него трудово правоотношение е безсрочно, поради което основанието на което е прекратен договора – чл.

325, ал. 1, т. 4 от КТ е неприложимо. Така обосновал решаващ извод за незаконност на извършеното на това основание прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, която признал и отменил заповедта, като намерил за доказани по основание и размер и обусловените искове, в който смисъл е постановил и крайния си акт.

Касаторът Община Вършец обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими и решени в противоречие с практиката на ВКС следните въпроси:

4

1/ Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност с цялото им съдържание и с точния им смисъл всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесулно нарушение?