Решение № 3395 от 23.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3395 гр. В., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110107303 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от Г. С. А. , ЕГН **********, с адрес: гр.

В.,ул. В. Х. № * срещу ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ст.

К. № * иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 150,00 лв.

(след допуснато изменение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща частична претенция от общо дължимo застрахователно обезщетение в размер на 380,60 лв. за настъпило на 28.10.2020 г. застрахователно събитие - щета по заден ляв панел, по застрахователна полица № * г. по имуществена застраховка „Каско”, за лек автомобил „Ауди АЗ“ с ДК № *, ведно със законната лихва върху главницата , от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди чрез адв. Й. А., че ответникът ЗАД „А.” е обезпечавал застрахователно покритие за собствения му лек автомобил „Ауди АЗ “ с ДК № * по застрахователна полица № * г. за застраховка „Каско” с клауза „Пълно каско” и срок на действие от 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г. Излага се, че страните определили застрахователна стойност на автомобила от 12499,00 лв. и премия от 1003,98 лв., заплатена към момента.

Поддържа се, че автомобилът бил паркиран в гр. В., кв. Мл. на паркинга пред бл. 142, когато на 28.10.2020 г., около 09:10 ч . ищцата установила следното увреждане по заден ляв панел наранено лаково покритие. Сочи, че на 29.10.2020 г. застрахователят бил уведомен и след оглед изготвил снимков материал и Опис - заключение по щета № *, в който като увреден бил посочен заден ляв панел. Излага, че вредите се изразяват в наранено лаково покритие, като за възстановяването му е нужно боядисване. Поддържа, че и понастоящем ответникът не му е заплатил застрахователно обезщетение, което се сочи да възлиза на 380,60 лв. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключено валидно застрахователно правоотношене по застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил. Излага, че в договор страните изрично договорили начина на обезщетяване а именно: по експертна оценка, доверен сервиз.

Поддържа, че застрахованият автомобил към датата на застрахователното събитие е бил на повече от 12 г., като съгласно ОУ автомобилът не подлежи на ремонт в официален сервиз на марката. Твърди, че на основание подадено на 28.10.2020 г. заявление за изплащане на 1 обезщетение е образувана ликвидационна преписка № * във връзка със събитие настъпило на 28.10.2020 г. В заявлението ищецът избрал начин на обезщетяване на вредите по експертна оценка на застрахователя. Излага, че по щетата е направен оглед и заснемане на пострадалия автомобил, като е установено увреждане на боята на заден ляв панел. Твърди, че съгласно т. 73 от Общите условия за процесния автомобил застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице, като съгласно т. 74 от Общите условия, експертната оценка на щетите се извършва по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите, съгласно Методика на застрахователя, като по този начин ответното дружество не е обвързано със средни пазарни цени. Излага твърдения, че между страните по застрахователния договор са уговорени случаите на подзастраховане, съгласно ОУ, като такова е налице когато в срока на действие на договора, за застрахованото МПС застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, след което автомобилът не е дозастрахован. Излага, че в този случай дължимото застрахователно обезщетение се намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и сбора на изплатените обезщетения съгласно т.

22 от ОУ. Твърди, че ако след изплащане обезщетение, МПС не е дозастраховано по реда на т. 22.1 от ОУ, както е в настоящия случай, при настъпване на следващо застрахователно събитие, обезщетението се определя по реда на т. 21, в съответствие с правилата за подзастраховане по т. 22.2 от ОУ. Излага твърдения, че ищецът е завел още 9 ликвидационни преписки в срока на действие на застрахователната полица, за щети нсастъпили в един и същи ден - 28.10.2022 г., по които е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 712,22 лв., както следва: по щета №*- 108,27 лв., по щета №*117,16 лв., по щета №*- 205,50 лв.; по щета №*- 94,00 лв.; по щета №*- 61,02 лв.; по щета №*21,30 лв.; по щета №*- 42,63 лв.; по щета №*- 62,34 лв. Твърди се, че платената сума в размер на 712,22 лв. следва да се раздели на застрахователната стойност на застрахования автомобил, която е в размер на 12499,00 лв., като по този начин се получава процента на подзастраховане в размер на 5,70 %. Определеното застрахователно обезщетение е намалено в пропорцията, равна на съотношението между договорената застрахователна сума и определената от застрахователя стойност, и така експертите на ответника изчислили обезщетение в размер на 166,20 лв. Поддържа се, че тази сума е определена като са изключени операциите - търсене производител на боя, изготвяне мостра боя, смесване боя, подготовка за боядисване, ускорено сушене - камера и други, които следва да бъдат извършени общо за всичките 6 щети, които следва да бъдат отстранени едновременно, съответно посочените операции следва да се начислят еднократно, в една от претенциите или да се разпределят пропорционално (по 1/6) във всяка претенция. Сочи се, че с платежно нареждане № * г. по доброволен ред е преведено застрахователно обезщетение от общо 447,49 лв., както следва - 94,00 лв. по щета №*, 61,02 лв. по щета №*;

21,30 лв. по щета №*; 42,63 лв. по щета №*; 166,20 лв. по процесната щета №*; 62,34 лв. по щета №*. Твърди, че с писмо № *г. ищецът е уведомен, че застрахователят не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор, а именно: облицовка предна броня, предна лява врата, задна лява врата, преден капак, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и лайстна задна дясна врата, тъй като тези детайли са били увредени в съизмерима степен на ремонт към момента на сключване на договора за застраховане, като не било представено доказателство за отстраняване на вредите. Излага твърдения, че за останалите увреждания е изплатено застрахователно обезщетение на ищеца, определено по експертна оценка на застрахователя по банкова сметка на ищеца. В условията на евентуалност твърди, че исковата претенция е в завишен размер и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени. Претендират се и сторените разноски. Релевира възражение за недължимост, а в условията на евентуалност за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.

В о.с.з. ищцата не се явява, чрез адв. А. поддържа изразеното становище по спора. По реда на чл. 143 от ГПК във връзка с подадения отговор допълва исковата молба със следните твърдения: излага, че не са му връчени общите условия към полицата, поради което не е могъл да се запознае с тях и своевременно да възрази по отделните клаузи или да не сключа застраховката; поддържа, че клаузата „Пълно Каско“ е без самоучастие при възникване на щети и при възникване на подзастраховане, поради което уговорките в т. 73, т. 84 и т. 22, 2 от ОУ са нищожни като противоречащи на КЗ и ЗЗП; сочи, че не е налице хипотезата на подзастраховането по чл. 389 от КЗ, а и по смисъла на т. 21 от ОУ, защото застрахователната сума при сключване на полицата не е по-ниска от действителната 2 стойност на МПС-во, а разпоредбата на кодекса визира съотношението на застрахователната сума спрямо действителната стойност на МПС към момента на възникване на застрахователното правоотношение; поддържа, че имуществото остава застраховано за остатъчната разлика между първоначалния уговореното и вече изплатеното застрахователно обезщетение, като няма изплатено обезщетение преди процесната щета.

В о.с.з. ответникът не се представлява, с писмени молби докладвани от съда поддържа изразеното становище по спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие. С оглед оспорената по реда на чл. 143 от ГПК валидност на клаузите на уговорките в т. 73, т.

84 и т. 22.2 от общите условия към застраховка „Каско“ противоречащи на Кодекса на застраховането и Кодекса на защита на потребителите, ищецът носи и доказателствената тежест да установи в процеса по реда на пълното и главно доказване твърдяната нищожност.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства - застрахователна полица № * г. и свидетелство за регистрация част I на л.а. с ДК № *, се установява, че в периода 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г. между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско“ с клауза „Пълно Каско“ за собствения на ищцата автомобил „Ауди АЗ“ с ДК № *.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от доказателствената съвкупност – неоспореното заключение на САТЕ, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно, както и от описа на щети по претенция № */* г., се установява по безспорен начин и възникването и механизмът на процесното застрахователно събитие от 28.10.2022 г., а именно увреден заден ляв панел, със степен на повреда - за боядисване. В тази връзка описът съставен от служители на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от самия застраховател.

Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба начин и от него е настъпила именно процесната вреда се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като ищцата е депозирала искане за изплащане на обезщетение за вреди по МПС на 29.10.2020 г. (л. 39), с доклад/*по преписка по щета на МПС № */* г. по банков път (л. 51) е определил обезщетение от общо 166,20 лв. по щетата и е изплатил същото на ищцата преди завеждане на делото по банков път с преводно нареждане от 24.11.2020 г. за сумата от общо 447,49 лв.

(л. 52), с която на ищцата са изплатени обезщетения и за други щети. Така с конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена застраховка.

Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи възражения.