Решение № 142 от 12.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Плевен, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Й. ДД. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20224400900127 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. С. М., действащ чрез баща си С. Е. М. и двамата с адрес: гр. Плевен, ж.к. „Д.“ ***, чрез адвокатско дружество „М. Д.“, БУСТАТ ***, действащо чрез адв. Н. М. и П. Д., упълномощен представител и съдебен адресат: гр. С., ул. “В.“ *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, район Л., ул. “Д.Б.“ ***, представлявано от С.С.П.в – Изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 40 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие телесни увреждания и страдания от емоционално естество – стрес, потиснатост и безпокойство, причинени при ПТП на 16.03.2022 г. по вина на водач на л.а. марка „Мерцедес“ модел „ГЛ 350“ с рег.

№***, с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, както и законна лихва върху тази сума, считано от 16.03.2022 г.

– датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2022 г. около 17.15 ч. в гр.

1

Плевен, в ж.к. „Д.“, на кръстовището на ул. “Ч.“ и път срещу бл.***, лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № ***, управляван от В. В. е реализирал ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ***, управляван от С. М.. Твърди се, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № *** е преминал през кръстовището на ул.

“Ч.“ и път срещу бл.***, като не е спазил знак Б1 и е отнел предимството на движещия се правомерно по път с предимство лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ***. Вследствие на ПТП-то Б. М. пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат", peг. № *** е получил телесни увреждания. Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 73/2022 г. по описа на ОД на МВР - гр. Плевен.

Ищецът заявява, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда и противоправното деяние на извършителя. Уврежданията, получени от ищецът са фрактури на дисталната част на радиус /лъчева/ кост и улна /лакътна/ кост, установени в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен. Ищецът твърди, че след катастрофата е изпитвал силни болки по цялото тяло, като найинтензивни са били те в областта на увредената лява ръка, гръдния кош и шийните прешлени. Твърди, че са му извършени прегледи и рентгенографски изследвания, като след напускането на болничното заведение в същия ден, той е продължил лечението си в домашни условия, назначен му е щадящ режим на лечение, препоръчано му е да не използва ръката, да не я натоварва и движи активно. Ищецът твърди, че е претърпял множество болезнени натъртвания, последвани от отоци и посиняване. Изпитвал е силни болки в лявата ръка, гръдния кош и шийните прешлени, както и болки по цялото тяло, в местата на натъртванията, главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. Твърди, че настъпилото произшествие е дало отражение и на психиката му, изпитва силен стрес и страх, вследствие на изживения инцидент, като постоянно визуализира в съзнанието си настъпилото произшествие. Твърди, че се чувства тревожно и изнервено и е нарушена способността му да спи спокойно. Твърди, че е затруднен нормалният му начин на живот, както и този на неговите близки, които е следвало да полагат грижи за него, поради невъзможността му да се обслужва сам, придружаван е до училище от неговите родители, заради тежката раница, която той не може да носи. Поради възрастта му /10 г./, ищецът твърди, че за него е налице 2 чувството за изолираност от неговите приятели в училище, тъй като той не може да участва в часовете по физическо възпитание и спорт, както и да играе свободно с връстниците си. Твърди, че понякога му се налага да приема седативни и обезболяващи средства, поради възникващата болка в областта на счупването на ръката.

В исковата молба се посочва, че лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ350", peг. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по полица № BG/02/121002075589, валидна до 23.07.2022 г., което ангажира отговорността му за нанесените вреди. Твърди, че е отправил извънсъдебна претенция на 05.04.2022 г., по която към настоящия момент ответникът не е определил и/или изплатил обезщетение.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен Отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД, в който се изразява становище, че исковата молба е нередовна, а предявените искове са неоснователни, недоказани и прекомерно завишени по размер, като ответникът оспорва същите изцяло, както по основание, така и по размер. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ350", peг. № *** по застраховка „Гражданска отговорност“.

Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Няма нито едно доказателство за механизма на настъпване ПТП, като в тази връзка не може да бъде направен извод за това, кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45 ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението относно механизма на ПТП, като счита, че то не намира опора в доказателствения материал. Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в т. ч. противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Сочи, че при липсата на акт по чл.300 ГПК 3 твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.

Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сочи, че не е ясно къде се е возило пострадалото дете и дали са предприети всички предвидени в закона мерки за защита здравето му. Твърди, че детето е било без поставен обезопасителен колан и не е било в детска седалка. Счита, че е допуснато нарушение на ЗДвП и с поведението си, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите над 90%.

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че се търси не реално репариране на вредите, а обогатяване от настъпилия инцидент. Счита, че ако се дължи обезщетение, то следва да бъде определено от съда по справедливост и при вземане предвид на всички факти и обстоятелства, преценени както в съвкупност, така и индивидуално.

Оспорва исковете за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователни по съображенията за неоснователност на главните искове. Въвежда възражение по искането за присъждане на законна лихва.

Позовава се на разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ. Твърди, че ответното дружество е изисквало конкретни документи по реда на чл.106 от КЗ, които не са му били представени.

Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, като се присъдят направените разноски. В условията на алтернативност, моли съда, да намали размерите на претендираните обезщетения, като вземе предвид съпричиняването на пострадалото лице.

Претендира направените съдебни и деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила Допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа подадената искова молба. Сочи, че в исковата молба подробно е описан механизмът, по който е настъпило произшествието, нарушението, което е извършил водачът В. Х. В., както и обстоятелството, че на същия е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Относно възражението за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, ищецът счита същото за бланкетно и неоснователно. Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, твърди, че не е налице такова. Относно възражението, че е 4 причинен деликт от страна на водача на застрахованото при ответника МПС, сочи че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при извършен деликт се предполага във всички случаи. Възражението за оспорването на дължимата лихва, ищецът счита за неоснователно.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил Допълнителен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

С Определение № 476/14.12.2022 г., съдът е спрял производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по пр.пр. № 1761/2022 г. по описа на РП – Плевен.

В открито съдебно заседание, ищецът Б. С. М. не се явява.

Процесуалният му представител – адв. П. Д. от САК моли съда, да уважи предявените искове в техния пълен размер, като основателни и доказани.

Претендира направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД – С. чрез процесуалния си представител – адв. Т.М. от АК – Габрово изразява становище, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява основателност на иска, а освен това, посочва, че направеното възражение за съпричиняване е доказано. Претендира направените по делото разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Разгледан по същество, същият е частично основателен.

По делото е прието за безспорно установено, че на 16.03.2022г., около 17.15 ч. в гр. Плевен, в ж.к. „Д.“, В. В. е управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № ***, като преминавайки на кръстовището на ул. „Ч.“ и път срещу бл.***, не е спазил знак Б1 и е отнел предимството на движещия се правомерно по път с предимство лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ***. Вследствие на ПТП-то Б. М. пътник на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат", peг. № *** е получил телесни увреждания.

5

По делото е прието за безспорно установено, че лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ГЛ350", peг. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „БУЛ ИНС“ АД по полица № BG/02/121002075589, валидна до 23.07.2022 г., с която се покрива отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.

Прието е за безспорно установено, също така, че по предявената от ищеца извънсъдебна Застрахователна претенция на 05.04.2022 г., ответното дружеството не е отговорило с плащане до подаване на исковата молба – 08.08.2022 г.

Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № ***, ответното дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищецът Б. С. М. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.

Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.