Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 759 от 03.11.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 610/2025
Вид
Определение № 759
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 - чл.298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 - чл.298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 614 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500610 по описа за 2025 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от Р.

Д. Я. от гр. Варна чрез адв. Б. Ж. от АК-Варна, насочена против определение № 4086/04.09.25г., постановено по гр. д. № 417/25г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на гр. д. № 2501/25г. на ВРС с влязъл в сила съдебен акт. Счита се, че определението е неправилно, тъй като поначало предявеният по делото иск е недопустим поради наличието на висящото гр. д. № 2501/25г. на ВРС, 49 състав, в което синдикът на Весела Блажева, действаща като ЕТ „ОрионВесела Николова“ с открито производство по несъстоятелност по т. д. № 123/19г. на БОС, е предявил положителен установителен иск за собственост срещу Р. Я. за същия имот. Сочи се, че с решението по посоченото дело ще се разреши спора за собственост. Поради това и предявеният по настоящото дело отрицателен установителен иск е недопустим и не е в зависимост от изхода на посоченото дело на ВРС. Наличието на последното означава, че не е налице бездействие на ищцата и не е налице правен интерес да се предяви иск вместо нея от нейни кредитори на осн. чл. 134 от ЗЗД. Развити са съображения и за недопустимост на оспорването на правата на Р. Я., в полза на когото е бил издаден обратен изпълнителен лист за предаването на владението върху спорния имот, който е основан на факти, които предхождат издаването на изпълнителния лист. Това е така, защото оспорването няма да му набави 1 допълнително основание да задържи неоснователно полученото или да възкреси отпадналото основание за получаването. Отделно от това се поддържа, че не е налице правен интерес за кредитор да предяви отрицателен установителен иск вместо длъжника си срещу трето лице, на основание чл.

134 от ЗЗД, тъй като отричането на правата на последното не означава, че тези права са на този, който ги отрича. Същевременно се сочи, че между Весела Блажева и ответника Р. Я. не може да се поставя като предмет на спор дали постановлението за възлагане на имота от 2013г. на мнимия взискател произвежда действие, а точно това се опитва да направи настоящия ищец „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД. Поради изложеното се поддържа, че допустимостта на исковото производство по това дело не зависи от изхода на делото на ВРС, тъй като съществуването на последното доказва, че длъжникът не бездейства, което означава, че искът по чл. 134 от ЗЗД е недопустим. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от ЕТ „Орион – Весела Николова“, с който се поддържа, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Счита се, че доводът за недопустимост на иска поради висящност на гр. д. № 2501/25г. на ВРС, е неоснователен, тъй като не е налице тъждественост по предмет между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск, както и по отношение на участващите по делата страни. Неоснователно е и твърдението за липсващо бездействие на ищцата, водещо до липсата на правен интерес на иска за нейните кредитори, тъй като правният интерес за положителния и отрицателния установителен иск е различен. Поддържа се още, че издаденият в полза на Я. обратен изпълнителен лист за предаване на владението не възпроизвежда диспозитив на влязло в сила съдебно решение, което е създало сила на пресъдено нещо, преграждащо възможността за оспорвания въз основа на факти, предхождащи издаването на изпълнителния лист. Освен това и не възпроизвежда удостоверено от съдебен изпълнител ниво на изпълнение по изпълнително дело, за което следва да се осъществи обратно изпълнение.

В определения от съда срок не е депозиран отговор на частната жалба от „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на 2 доказателства за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на получената в ОС-Бургас на 14.05.24г. искова молба, подадена от „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, гр. Варна, насочена против Р. Д. Я. и ЕТ „Орион-Весела Николова“, гр. Бургас с искане да се приеме за установено в отношенията между ищеца и ответника Я., при участието на ЕТ „Орион-Весела Николова“, гр. Бургас (в несъстоятелност), представлявано от синдика, че Р. Д. Я. не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ от 1 996 кв.м., при описани граници, ведно с построените в него – сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв. м., и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 49 кв. м., находящи се в гр. Варна, район „Приморски“, Вилна зона, ул. „26“, № 15. Наведено е било твърдението, че ищецът е участвал и е бил обявен за купувач на имотите в производството по осребряването на имуществото на несъстоятелния длъжник ЕТ „Орион-Весела Николова“, гр. Бургас, което е станало с провеждането на две публични продани, като за втората е бил издаден протокол от 20.10.23г. Посочено е било още, че ответникът Р. Я. претендира извънсъдебно, че е собственик на части от описаните имоти по изп. д. № 116/20г. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 на КЧСИ и многократно е искал да бъде въведен във владението им. Допълнено е, че посоченото изпълнително дело е било образувано въз основа на представен от Я. обратен изпълнителен лист, който обаче не възпроизвежда диспозитив на съдебно решение, подлежащо на предварително изпълнение или влязло в сила и поради това не удостоверява наличието на сила на пресъдено нещо относно непаричното притезание – предаване на владението върху имотите. Поради това е посочено, че ищецът е кредитор с прието вземане от ЕТ „Орион-Весела Николова“, който като длъжник до момента не е водил дела за установяване на правото си на собственост срещу ответника Я. и продължава да бездейства в това отношение.

След прекратяване на образуваното пред БОС гр. д. № 704/24г. и изпращането му по подсъдност на ВОС, е било образувано гр. д. № 417/25г. В изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът е посочил, че ЕТ „Орион-Весела Николова“ е придобил 3 описаните имоти с постановление за възлагане от 01.08.13г. по изп. д. № 154/13г. на ЧСИ Ст. Янкова, влязло в сила на 03.12.13г. Обратният изпълнителен лист, издаден въз основа на разпореждане по гр. д. № 2840/15г. на ВОС, е бил издаден след откриване на производството по несъстоятелност и преди обявяването в несъстоятелност на длъжника. Освен това същият е бил издаден на облигационно основание, а не въз основа на иск за собственост и за последната липсва сила на пресъдено нещо. Посочено е било, че ищецът има правен интерес да предяви отрицателния установителен иск за собствеността върху имотите, тъй като се явява кредитор на ЕТ „Орион-Весела Николова“. С допълнителна молба е бил уточнен и петитумът на предявения иск – да се приеме за установено в отношенията между ищците „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД и ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), представлявано от синдика, и ответника Р. Д. Я., че последният не е собственик на описаните имоти.

С молба от 12.06.25г. ищецът е уточнил, че не претендира да е придобил собственост върху процесните имоти на самостоятелно основание въз основа на проведената публична продан и възлагането им в производството по несъстоятелност. Посочено е, че ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион-Весела Николова“, който в това си качество предявява иска, тъй като длъжникът му бездейства в това отношение, а ответникът претендира да е собственик на имоти, включени в масата на несъстоятелността. Извънсъдебната претенция на ответника създава затруднения на процедурата по осребряване и погасяване на приетите в производството вземания на ищеца. Поради това ищецът очаква, че след уважаване на предявения иск ще бъде довършена процедурата по осребряване и удовлетворяване на вземането му. Ищецът не е станал собственик, тъй като не е било издадено в негова полза постановление за възлагане. Поради това той предявява отрицателен установителен иск, с който се цели да се отрекат правата на ответника спрямо ЕТ „Орион-Весела Николова“, като не поддържа искането си това установяване да е едновременно и спрямо „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД.

С определение № 3152/03.07.25г. съдът е конституирал като съищец на „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД, ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), представлявано от синдика му.

4

С депозирания отговор на исковата молба ответникът Я. е заявил становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск. Недопустимостта е била обоснована с наличието на висящността на производството по гр. д. № 2501/25г. на ВРС, 49 състав, в което синдикът на ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), е предявил положителен установителен иск за собственост срещу Р. Я. за същите имоти, поради което не е налице бездействие на длъжника на настоящия ищец и за последния не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 134 от ЗЗД. Правният интерес за ищеца е отпаднал с предявяването на иска от длъжника му по посоченото дело на ВРС. Към отговора на исковата молба е било представено определение № 260540/30.12.24г. по т. д. № 123/19г. на БОС, с което е било оставено без уважение искането на синдика на длъжника ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), за издаване на постановление за възлагане на процесните имоти. Освен това на синдика е било указано в посочен срок да представи доказателства за предявен установителен или ревандикационен иск от длъжника срещу кредитора Р. Я. за установяване на правото на собственост на ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност) върху процесните имоти.

Съищецът ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), представлявано от синдика, е изразил становище за наличието на правен интерес от предявения по делото иск, тъй като ищецът „ФЛ Сълюшънс“ ЕООД е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелността; процесните имоти са част от масата на несъстоятелността и за същото е било дадено разрешение на синдика за тяхната продажба; молбата на Р. Я. за отмяна на разрешението за продажбата на имотите и за отмяна на насрочената продан е била оставена без уважение с определение от 20.10.23г., като му е било указано, че представените от него доказателства относно принадлежността на правото на собственост ще бъдат взети предвид при изследване на предпоставките за издаване на постановление за възлагане.

Въз основа на служебно изисканата информация от ВОС, с писмо от 20.08.25г. ВРС е посочил, че производството по гр. д. № 2501/25г. на ВРС, 49 състав е било образувано по искова молба с вх. № 18932/28.02.25г. от ЕТ „Орион-Весела Николова“ (в несъстоятелност), срещу Р. Д. Я., с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 614 от ТЗ, касаещи процесните имоти. По 5 делото е било допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 116/20г. на ЧСИ Ст. Данова, рег. № 718 на КЧСИ до приключването на производството, което определение е било обжалвано от ответника.

С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – наличието на основание за спиране на производството по делото поради висящността на друго дело, решението по което ще има значение за правилното решение на спора.

В мотивите на ТР № 1/2017 гр. София, 09.07.2019 год. по т. д. № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, е посочено и въз основа на предходната тълкувателна практика на ВКС (ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. №8/2013 г. на ОСГТК), че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т. д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Поради това ВКС приема, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.