Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3930 от 30.11.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3447/2020
Вид
Определение № 3930
Подписан
30.11.2020
В сила
30.11.2020
Състав
Невин Реджебова Шакирова, Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 181, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3930 гр. Варна , 27.11.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503447 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от Директора Даниел Стайков Пашов срещу Решение № 260377 от 24.09.2020г. по гр.д. № 2517/2020г. по описа на ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и л. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Д. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ IV сумата от 4 320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120 лева за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.02.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и сумата от 648.92 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от падежа на всяко дължимо месечно задължение до 24.02.2020г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон. Съдържа доводи, че неправилно ВРС е приел, че разпоредбите на ЗМВР се прилагат за всички служители на МВР, в това число и тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въпреки изричната разпоредба на ал. 4, предвиждаща, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл. С изменението на ЗМВР от 2017г. служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилагат разпоредбите на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015г./ и които към влизане в сила на този закон заемат длъжности на държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Ищецът Донев е именно от тези служители на МВР, попадащи в § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР. Основание за изплащане ежемесечно на суми за храна на служители на МВР 1 е чл. 181, ал. 1 от закона и издадените въз основа на него Заповед № 8121з-37/19.01.2016г., Заповед № 8121з-58/09.01.2017г., Заповед № 8121з-44/16.01.2018г., Заповед № 8121з1716/28.12.2018г. и 8121з.1464/31.12.2019г., като в същите не е предвидено на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да се заплаща левова равностойност на пари за храна, чийто размер за целия период е определен на 120 лв. месечно. В случая, за периода до 02.02.2017г. ищецът е имал право да получава и е получавал левовата равностойност на храната, като след този момент такова не му се дължи. Кръгът на служителите в МВР е определен в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /Обн., ДВ, бр. 53/27.06.2014г./ - държавни служители – полицейски органи и органи на ПБЗН със статут по ЗМВР, държавни служители със статут по ЗДСл и ЛРТП със статут по КТ и ЗМВР. На служителите по ЗДС не се предвижда предоставяне на храна или равностойността й, а в чл. 181, ал. 4 от ЗМВР изрично е посочено, че на служителите по чл. 142, т. 2 се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта. Така обосновал неоснователност на предявените искове и отправил искане за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното, а предявените искове – да се отхвърлят като неоснователни.

В отговор на жалбата от Д. И. Д. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора й не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.01.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по 2 между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3