Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264338 от 30.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2547/2020
Вид
Решение № 264338
Подписан
30.06.2021
В сила
17.08.2021
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …..06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 2547 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 307713 от 20.12.2019г., постановено по гр. д. № 14426/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, са уважени предявените искове с правно основание по чл.422 ГПК, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД от „Р.Б.“ ЕАД срещу Й.Г.Б., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 948,03 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1409090879734167 от 18.09.2014г., представляваща вноски с настъпил падеж (редовно изискуема главница) за периода от 10.07.2017г. до 10.06.2019г., сумата от 558,00 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.06.2017г. до 06.09.2018г., сумата от 263,70 лева – наказателна лихва за периода от 10.07.2017г. до 01.10.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.10.2018г. по гр.дело № 63894/2018г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, като претенцията е отхвърлена за разликата над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 6 992,12 лева.

С решението е уважен предявеният от„Р.Б.“

ЕАД срещу Й.Г.Б. иск с правно основание по чл.430, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 044,09 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1409090879734167 от 18.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

С решението са присъдени разноски, съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник Й.Г.Б., посредством назначения си в първоинстанционното производство особен представител – адв.Г.М. – САК, обжалва решението в цялост, с оплакване за частична недопустимост, а в условията на евентуалност за неправилност и необоснованост. Конкретно се поддържа, че в производството са предявени различни по своята процесуална същност искове – установителни и осъдителни, като с атакувания съдебен акт установителните искове са били отхвърлени в по – голямата си част, респективно съдът е разгледал и уважил предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, но доколкото не е събрана дължимата държавна такса за последния, районната съдебна инстанция е допуснала нарушение на императивните разпоредби на процесуалния закон и е постановила недопустимо решение. На следващо място се сочи, че ищецът в производството, чиято е била доказателствена тежест, не е установил в процеса пълно и главно как се формира размерът на претендираните от последния възнаградителна и наказателна лихви, поради което и съответните клаузи от договора за кредит са нищожни. В подкрепа на изложеното се поддържа, че клаузата на чл.4.2.1 от Договора е неравноправна, тъй като е недобросъвестно уговарянето на клауза за промяна на лихвата, която е изначално неясна, респективно неясен е и механизмът на промяната й. Отделно от това се сочи, че клаузата на чл.4.5 от Договора, касаеща наказателната лихва е също нищожна като неравноправна и противоречаща на Закона за защита на потребителите, намира се в противоречие с изискванията за добросъвестност и създава значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя – потребител, като предвижда лихвен процент при просрочени плащания в прекомерен размер. Сочи, че съгласно чл.4.3, вр. чл.4.2 от Договора, след изтичане на дванадесет месеца от сключването на договора за кредит, банката е следвало да изготви нов погасителен план, но доколкото по отношение на визираното обстоятелства липсват по делото приложени доказателства, то следва да се приеме, че между страните няма действащ погасителен план, което е и самостоятелно основание за отхвърляне на исковите претенции.

По изложените съображения моли съда да обезсили първоинстанционния съдебен акт в частта, в която осъдителният иск е бил уважен, респективно производството в тази част да бъде прекратено. В условията на евентуалност се релевира искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен изцяло, като вместо това се постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият – ищец „Р.Б.“ ЕАД, посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който въззивната жалба се оспорва изцяло по подробно изложени съображения. Конкретно се поддържа, че неоснователно въззивникът твърди, че липсват данни в производството за размера на 6 – месечния Sofibor, тъй като до 01.07.2018г., когато БНБ преустановява изпълнението на дейностите, свързани с изчисляването и публикуването на справочните индекси Софибид и Софибор, стойностите на индекса са били публикувани на страницата на БНБ. Отделно от това, от събраните по делото доказателствени материали, в това число и изслушаното експертно заключение, се установява, че най – старото просрочие по процесното кредитно правоотношение е от 10.07.2017г., съответно към този момент кредитът е би обслужван и кредитополучателят е знаел за размера на конкретното си задължение, поради което и доводите за липсата на действащ погасителен план са също несъстоятелни. Моли се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски в производството по представен по реда на чл.80 ГПК списък.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В тази връзка следва да бъде посочено, че в производството пред първоинстанционния съд с исковата молба на ищеца са били предявени искове в условията на евентуалност в защита на един интерес, респективно и събраната от районната съдебна инстанция една държавна такса е в съответствие с разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК, а доводите на въззивника в противоположния аспект са неоснователни. В допълнение следва да бъде посочено, че дори и при констатирана липса на събрана дължима държавна такса по предявен в производството иск, последното не е обстоятелство, което да рефлектира върху допустимостта на съдебния акт. В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страната остане задължена за разноски, каквито са и държавните такси, на основание чл. 77 ГПК, съдът е длъжен да ги събере принудително от задължената страна, което може да стане, както по време на разрешаване на спора, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок.

По отношение на правилността на атакувания съдебен акт и предвид релевираните в жалбата възражения, въззивният съд намира следното:

На първо място следва да бъде посочено, че с решението от 20.12.2019г., постановено по гр. д.

№ 14426/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, предявеният от ищеца установителен иск е бил частично уважен за сумата от 2 948,03 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1409090879734167 от 18.09.2014г., представляваща вноски с настъпил падеж (редовно изискуема главница) за периода от 10.07.2017г. до 10.06.2019г., сумата от 558,00 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.06.2017г. до 06.09.2018г., сумата от 263,70 лева – наказателна лихва за периода от 10.07.2017г. до 01.10.2018г., като претенцията е отхвърлена за разликата над присъдения размер до пълния претендиран такъв от 6 992,12 лева. С първоинстанционния съдебен акт е уважен и предявеният осъдителен иск за сумата в размер на 4 044,09 лева, представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 1409090879734167 от 18.09.2014г. Доколкото решението в частта, с която предявеният установителен иск е бил отхвърлен, не е обжалвано и е влязло в сила, предмет на въззивна проверка е единствено първоинстанционният съдебен акт в частите, в които предявените искове са били уважени.

По делото не е спорно, а и от представения Договор за потребителски кредит № 1409090879734167 от 18.09.2014г. се установява, че между страните е налице облигационно провоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 10 231,00 лева, погасим на 84 равни месечни анюитетни вноски, определени съгласно погасителен план към договора, дължими на 10 – то число на съответния месец, със срок до 10.10.2021г. Съгласно чл.4.1 от Договора, за първите 12 месеца кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 8,5%, като съгласно чл.4.2, след изтичане на този срок следва да бъде заплащана годишна лихва в размер на 6 – месечен Sofibor + 7,280 пункта надбавка, като стойността на 6 – месечния Sofibor е определена за 28.08.2015г.

– 2 работни дни (стоп вальор) преди 01.09.2015г. Видно от чл.4.2.1. от Договора, лихвата в частта за 6 – месечния Sofibor се преизчислява и променя от банката два пъти в годината – на 01 март и 01 септември. Преизчисляването се прави съгласно стойността на 6 – месечния Sofibor, обявена на страницата на БНБ – www.bnb.bg, два работни дни преди 01 март и 01 септември.

Лихвата, преизчислена съгласно посоченото, се прилага от следващата падежна дата по кредита, а ако следващата падежна дата е неработен ден, преизчислената лихва се прилага от първия работен ден след падежната дата. При забава на плащанията е уговорено обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно (чл.4.5. от Договора).

Приложено е по делото писмо изх.№ ИЗХ – 001 – 68352 от 15.08.2018г. от „Р.Б.“ ЕАД до Й.Г.Б. относно предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит № 1409090879734167 от 18.09.2014г., видно от което и с оглед неизпълнение на кредитополучателя за погасяване на месечни анюитетни вноски за периода от 09.07.2017г. до 15.08.2018г., банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими суми по Договора, които към 15.08.2018г. са в размер на 7 679,22 лева, в това число – 6 992,12 лева главница и 687,10 лева лихва.

Видно от представената по делото обратна разписка от 16.08.2014г. на „Български пощи“ ЕАД, горепосоченото писмо не е получено от ответника, като пратката е върната на подателя като непотърсена.

От заключението на изготвената и приета в първоинстанционното съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: 1). При извършената проверка е установено, че банковата сметка на Й.Г.Б. в „Р.Б.“ ЕАД е заверена с разрешената сума по кредита в размер на 10 231,00 лева на 19.09.2014г., като по този начин кредитът е изцяло усвоен, 2). Последното плащане по кредита е извършено от кредитополучателя на 18.07.2017г., на която датата е погасена частично лихва от вноската с падеж на 10.07.2017г. Към датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост на кредита – 07.09.2018г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение – 02.10.2018г., неплатени и просрочени вноски са общо 14 с падежи от 10.07.2017г. до 10.08.2018г., 3). При извършената проверка по банковата сметка на Й.Г.Б. и движението по кредита се установява, че към 02.10.2018г. (датата на депозиране на заявлението), размерът на непогасените задължения на ответника към „Р.Б.“ ЕАД по договор за потребителски кредит от 18.09.2014г. са както следва: 6 992,12 лева – главница ( в това число 1 665,25 лева – изискуема главница по вноски с настъпил падеж – редовно изискуема главница за периода от 10.07.2017г. до 10.08.2018г. и 5 326,87 лева – предсрочно изискуема главница към 07.09.2018г.), сумата от 558,00 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 10.06.2017г. до 06.09.2018г. включително, сумата в размер на 263,70 лева – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 10.07.2017г. до 01.10.2018г. включително. Общият размер на дължимите суми към 02.10.2018г. по договор за потребителски кредит от 18.09.2014г. е в размер на 7 813,82 лева, 4). Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 07.09.2018г., непогасените задължения с редовно настъпил падеж са по 14 просрочени вноски с падежи от 10.07.2017г. до 10.08.2018г., общо в размер на 2 193,50 лева, от които сумата от 1 665,25 лева – главница и сумата от 528,25 лева – възнаградителна лихва, 5). Претендираната наказателна лихва е определена при лихвен процент, равен на възнаградителната лихва плюс 10 пункта, 6). Общият брой на просрочените вноски към 02.10.2018г. е 14, 7). След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.10.2018г.) до датата на изготвяне на експертизата, няма постъпили плащания по процесния договор за кредит, 8). Непогасените задължения по Договора за кредит, в случай че предсрочната изискуемост настъпва с връзване на препис от исковата молба – 02.07.2019г., са общо в размер на 8 375,53 лева, включващи сумата от 6 999,12 лева – главница (в това число 2 948,03 лева – изискуема главница по вноски с настъпил падеж – редовно изискуема главница за периода от 10.07.2017г. до 10.06.2019г. и сумата от 4 044,09 лева – предсрочно изискуема главница), сумата от 841,72 лева – изискуема възнаградителна лихва за периода от 10.06.2017г. до 02.07.2019г. включително, като и сумата от 541,69 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 10.07.2017г. до 02.07.2019г. включително.