Решение № 268 от 13.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Плевен, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500448 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 04.01.2021г., постановено по гр.д. № 3775/2020г. Плевенския районен съд е осъдил, на основание чл. 45 от ЗЗД, Ц.

И. И., от гр. Плевен да заплати на И.К.И. от село ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 3000 лева, от които 2940лв, представляваща неимуществени вреди и 60 лв. за имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено от ответника на 03.04.2018 г. в гр. Плевен. Присъдил е и деловодни разноски в полза на ищеца в размер на 400лв. и ДТ по см. на Плевенски РС в размер на 120лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Ц. И. И., чрез пълномощника му адв.В. П.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени в жалбата.

1

Въззивника моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска за обезщетение.

Въззиваемият И.К. И., чрез пълномощника си адв.З. Г. е взел становище, че жалбата е неоснователна.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД - за присъждане на сумата 3000лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане, от които 2940лв, представляваща неимуществени вреди и 60 лв. имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, извършено от ответника на 03.04.2018 г. в гр. Плевен.

В исковата молба се твърди, че ответника Ц. И. И. от гр.Плевен, е бил признат за виновен, за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03. 04. 2018 г. в гр. Плевен, в района на кръстовището, образувано от ул.

„***“ и ул. „***“ извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място, в присъствието на много хора, вследствие на самонадеяно и провокативно управление на МПС м.“***“, рег. № ЕН *** ВР, причинил ПТП с леки имуществени вреди и нанесъл побой, с който причинил лека телесна повреда на И.К.И. от гр. Плевен. За причинените му леки телесни увреждания претендира обезщетение за вреди - сумата от общо 3000 лева, за които в първото по делото заседание е уточнил, че 60лв. представляват разликата между дължимото му се трудово възнаграждение и заплатеното такова поради отсъствие по болест за три дни/имуществени вреди/ и разликата от 2940лв. /до пълния размер на вредите -3000лв./, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът Ц.И., чрез 2 пълномощника си адв.В. П. взема становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата, на които той се основава.Счита го за допустим, но неоснователен.

Безспорно е, че ответникът Ц. И. И. от гр. Плевен, ЕГН **********, бил признат за виновен с присъда № 167/2018г. по НОХД № 2317/2018г. на Плевенски РС, за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 03.04.2018 г. в гр. Плевен, в района на кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място, в присъствието на много хора, вследствие на самонадеяно и провокативно управление на МПС ***, рег. № ЕН *** ВР причинил ПТП с леки имуществени вреди и нанесъл побой, с който причинил лека телесна повреда на И.К.И. от гр. Плевен. На 03.04.2018г. ответникът И. управлявал лекия си автомобил марка ***, рег. № ЕН *** ВР и когато достигал до кръстовището на ул.“***“ и ул. „***“, около тролейбусната спирка на училище „***“, ответникът приближил спрелия на спирката тролейбус № 5 и предприел забранена маневра, при което причинил леко пътно - транспортно произшествие.Очевидец на инцидента ищеца И.К.И., който отишъл до автомобила на ответника, за да го уведоми за случилото. И. излязъл от колата си и без да е бил провокиран по никакъв начин от И.И., започнал да му крещи и започнал да му нанася удари по лицето, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания по лицето.

Спорно е какъв е дължимия размер на неимуществените вреди и дължи ли ответника обезщетение за имуществени вреди и ако дължи - в какъв размер.

За да уважи предявения иск в посочения по-горе размер, Плевенски районен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД.Този извод се споделя и от въззивния съд - на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди от ответника, който при хулиганските действия за които е бил осъден, му е нанесъл удари по лицето.Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда 3 гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая, съгласно диспозитива на осъдителната присъда, нанасянето на лека телесна повреда на ищеца И.И. е било част от изпълнителното деяние, за което е бил признат за виновен и му е било наложено наказание. Напълно неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не било доказано наличието на причинно-следствена връзка между действията на ответника и причинените на ищеца вреди.

Относно размера на вредите са събрани гласни и писмени доказателства. Приетите и неоспорени от ответника медицински документи установяват, че след инцидента ищеца е потърсил медицинска помощ в Спешно отделение при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД и там лекарят е установил, че вследствие на удари с юмрук по лицето, на пациента е причинено кръвонасядане под лявото око и в самото око. Направена му е била графия на лицеви кости, при което не се е установило засягането им.Издаден му е бил болничен лист за домашно лечение за три дни – от 03.04.2018г. до 05.04.2018г. От медицинското удостоверение, издадено от съдебния лекар д-р П.Д., се установява, че лявата му скула е била охлузена, с червеникав цвят на площ с размери 4/3см. В това охлузване и на гърба на носа има и рани с неравни и охлузени ръбове с дължина съотвено 0.8 и 0.7см.На двете бузи има охлузвания с червеникав цвят с размери в ляво 6/4см., а в дясно 4/3см.Цялото лице е било оточно. Заключението е, че причинените увреждания: разкъсноконтузни рани, оток и охлузвания по лицето са резултат на тъпи травми и може да са причинени по начин и време, както се съобщава – удари с ръце на 03.04.2018г.

От показанията на свидетелката И.П.П., която е била свидетел на побоя, се установява, че освен телесните увреждания, ищецът е получил и емоционални смущения, изразяващи се в проявена подтиснатост.Инцидента разстроил съня му за продължителен период, станал по-напрегнат от преживяната стресова ситуация. Споделял е, че постоянно мисли и се връща към за отправените му закани.

Обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

4

При определяне размера на вредите тези обстоятелства са прецени в достатъчна степен от РС. Прилагайки принципа на справедливост, РС е определил размера на обезщетението, като е присъдил сумата 2940лв. за причинените неимуществени вреди. Съобразно данните по делото и съдебната практика, въззивният съд счита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди от преживени болки, физически и психически дискомфорт, които следва да бъдат определение в размер на 3000лв. В съответствие с диспозитивното начало, иска следва да бъде уважен в размер на поисканото – т.е за сумата 2940лв., върху която не са претендирани лихви.

По отношение на имуществените вреди, съдът намира също че искът е основателен и доказан за сумата 40лв.Видно от приложената на л.14 от делото служебна бележка за получаваното трудово възнаграждение, вредите произтичат от разликата между заплатено от работодателя му, за три дни, през които е бил в отпуск по болест възнаграждение от 70% вместо договореното 100 %.

При съблюдаване на принципа за пълно обезщетяване на понесените от пострадалия реални вреди и на основание 45 ЗЗД, ответника следва да заплати на ищеца сумата 3000лева, тъй като иска се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на поисканото.

Поради гореизложеното, решението на Плевенски районен съд следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, като бъдат присъдени в полза на въззивника и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440лв. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение № 1 на Плевенския районен съд, постановено на 04.01.2021г. по гр.д. № 3775/2020г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.273 от ГПК, Ц. И. И., 5 с ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, да заплати на И.К.И. от село ***, Плевенска област, ул. ***, разноски за настоящата инстанция в размер на 440 лева

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6