Решение № 441 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601090 по описа за 2025 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от Б.

И. и Б. И., частни обвинители по НОХД№1571/2025г. по описа на СГС, чрез повереника им адв.София Н., АК София, срещу присъда №74 от 02.06.2025г. постановена по делото. С присъдата подсъдимата И. М. П. е била призната за виновна в това, че на 21.07.2023г. около 10.35ч. в с. Мрамор, при управляване на моторно превозно средство – л.а. марка „Пежо“, модел „3008“ с рег.номер *** по платното за движение на ул.“Васил Левски“ с посока на движение от с.

Мрамор към бул.“Ломско шосе“, в района на номер 57, нарушила правилата за движение- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И.

Б. И., ЕГН **********– престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл.

58а НК й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на осн. чл. 66, ал. 1 от НК 1 било отложено за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г от Н К подсъдимия бил лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

В жалбата се твърди, че постановена от СГС присъда е явно несправедлива в частта й по отношение на размера на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Наказанието лишаване от свобода се явявало несъразмерно леко с оглед високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимата И. М. П. деяние и този размер на наказанието не би могъл да изпълни целите на генералната и частната превенция, поради което се иска изменение на присъдата в частта й по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и да налагане на максималното предвидено в закона наказание в размер на 8 години лишаване от свобода.

Размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС също бил занижен и несправедлив

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнителните съображения към нея и от подсъдимия И. М. П., в която се твърди, че присъдата е присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Съдът в мотивите си, обсъждайки целият доказателствен материал бил допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които довели до неправилно приложение на материалното право. Безкритично били приети изготвените АТЕ по ДП, като направените изводи на съда били в разрез с доказателствата по делото.

Твърди се, че присъдата сама по себе си била постановена и при непълнота на доказателствата, което я правело необоснована и неправилна.

Без да бил определен от правна страна, кой е момента на първоначалното възникване на опасност това дело не можело да бъде решено законосъобразно, а момента на възникване на опасността не бил от навлизане на л.а. в лентата за движение на мотоциклета, а преди това. След като присъдата била постановена при неизяснена фактическа обстановка, това я правело и необоснована. Наложеното наказание било несправедливо, защото съдът е признал за виновен само и единствено подсъдимата, която е несправедливо

2

Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на разпоредителното заседание. Делото следвало да се върне на досъдебното производство, където да бъдат отстранени всичките непълноти по доказателствата, за да може след това протичайки по реда на глава 27 от НПК , в която не могат да се събират доказателства, да бъде приключено обективно , всестранно и пълно.

Алтернативно се моли да се приеме, че ПТП е станало по изключителна вина на пострадалия и това следвало да се отрази на наложното наказание на подс. П., което да бъде намалено, а наказанието лишаване от правоуправление да бъде отменено на основание чл.55 ал.3 от НПК.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители моли да се уважите въззивната ни жалба и да се постанови решение, с което да бъде изменена първоинстанционната присъда, като се увеличи наказанието на подсъдимата. Счита, че определеното такова е явно несправедливо и не отговаря на целите на закона за постигане на генералната и на частната превенция. Деянието било с изключително висока степен на обществена опасност и настъпил тежък престъпен резултат, поради което освен, не следвало да се уважава искането на защитата да не се отнема правото на подсъдимата да управлява МПС.

Основната причина за настъпване на ПТП били действията на подсъдимата, която на прав пътен участък, при идеална видимост не била съобразила поведението си с приближаващия се мотоциклетист, който бил през цялото време видим за нея. Следвало да се кредитират изводите на АТЕ, че ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим, той не е имал възможност да избегне удара, и не би могъл да предполага какви биха могли да бъдат действията на водача, движещ се в насрещното платно.

Прокурорът счита, че жалбата на подсъдимата срещу присъдата на СГС е неоснователна. Постановената присада била правилна, законосъобразна и съответства на нормите на материалния закон. Първоинстанционният съд бил извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото, в резултат на което направил обоснован извод за доказаност на обвинението и виновността на подсъдимата. Аргументите, изложени в жалбата на подсъдимата били изложени пред първата инстанция, която в мотивите си била дала подробни отговори на тези възражения. Съдебното производство преминало по реда на 3 съкратеното съдебно следствие и подсъдимата признала вината си, както и фактите по ОА.

Относно наказанието, въпреки липсата на протест от прокурора, моли да се уважи жалбата на частното обвинение като основателна.

Защитникът твърди, че съдът не е освободен от задължението да анализира доказателствата и ако приеме подсъдимия за виновен, да постанови осъдителна присъда. В досъдебното производство била изготвена само една експертиза. Основния спорен въпрос бил от кой момент е възникнала опасността за мотоцитклетиста и той не бил намерил отговор в заключението на АТЕ, защото не е бил поставен такъв въпрос. Експерта бил изследвал отстояние на мотоцитлета в момента, в който подсъдимата е влязла в лентата му за движение. Мотоциклетист се бил движил с 30 м. /сек., когато подсъдимата е предприела левия завой с 28 км./ч. Вещото лице не било изследвало въпроса за критична скорост при извършване на маневрата.

Мястото на произшествието било в населено място, мотоциклетистът бил без свидетелство за правоуправление, мотоциклетът не бил регистриран и се движел със 108 км./ч.

Когато се дефинирал въпросът за виновността и отговорността, следвало да се спазва основния принцип, че никой не може да черпи права от свое неправомерно поведение, поради което защитникът счита, че не може, без да се изяснят тези важни факти и обстоятелства, да се постанови една справедлива присъда. Дефектът бил още от досъдебното производство и делото трябвало да се върне технически на първата инстанция, за да може след това в разпоредително заседание делото да се върне в досъдебната фаза.

Едва тогава при коректно зададените въпроси и при коректно направените изчисления подсъдимата можела да си понесе отговорността, но съобразно с тежестта на това, което виновно била причинила другиму.

Моли или да се върнете делото на предходна инстанция, където да могат да бъдат оправени тези процесуални дефекти, или да се намали размера на наложеното наказание съобразно на вината на всеки участник в това ПТП, да не се наказва подсъдимата само заради резултата, а да й се наложи наказание при условията на чл.55 НК, като счита, че налагането на наказание лишаване на правоуправление категорично не би изиграло своята превъзпитателна роля.

Подс. П. твръди, че страдам с частните обвинители и че 4 преживява случилото се. Тогава, след удара, не знаела с какво се удря, като слязла от автомобила видяла мотора и пострадалия. Никога нямало да го забрави и била съпричастна с болката на близките.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, събраните доказателства и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът е приел за установени от фактическа страна признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:

Подсъдимата И. М. П. е родена на ***г. в гр. София, българка, с българско гражданство, омъжена, с висше образование, работи, живуща в с.

***, неосъждана. Същата била правоспособен водач на МПС-во от 2006г., като има придобита правоспособност за категория „В“.

На 21.07.2023г. в с. Мрамор, подс.П. управлявала л.а. марка „Пежо“, модел „3008“ с рег. номер ***. Движела се по дясната лента за движение на ул.

“Васил Левски“ с посока от с. Мрамор към бул.“Ломско шосе“. Улицата била предназначена за двупосочно движение на ППС, като във всяка посока за движение имало по една пътна лента, а максимално разрешена скорост била 50км./ч.

В автомобила управляван от подсъдимата на предната дясна седалка пътувал нейния баща св. М. М.. Около 10.35ч. подсъдимата се била насочила към офис на фирма „Еконт“, находящ се в с. Мрамор и в района на номер 57 на ул.“Васил Левски“, където се намирала и автомивка. По същото време, но в насрещното пътно платно се движел мотоциклет марка „Хонда“, без регистрационни табели, с номер на рама: ID***, управляван от И. Б. И., който нямал правоспособност за управление на МПС-во. Атмосферните условия в с. Мрамор били нормални, било ясно, слънчево и сухо време, видимостта била ясна, нормална, асфалтовата настилка била без повреди и замърсявания. Подсъдимата решила да предприеме маневра като завие наляво за навлизане по друг път от платното за движение на ул.“Васил Левски“. Тя предприела маневра „завой наляво“, навлизайки в насрещната лента на ул.“Васил Левски“ и не пропуснала насрещно движещия се мотоциклет марка 5

„Хонда“, без регистрационни табели, с номер на рама: ID***, управляван от пострадалия И. Б. И., като с предната си челна част достигнала до средата на пътната лента за насрещно движение по която се движел мотоциклетиста. Автомобилът управляван от подс.П. се позиционирал напречно на насрещната лента за движение под ъгъл от 45 градуса за завой към автомивката. В този момент мотоциклетът управляван от пострадалия се намирал на разстояние от 15,43 метра, а скоростта му била 108км./ч. И. нямал възможността да реагира с аварийно спиране и продължил движението си в първоначалната посока и скорост и мотоциклета марка „Хонда“ се ударил в л.а. „Пежо“, управляван от П.. След удара тялото на мотоциклетиста И. се отделило от мотоциклета и продължило движението си по инерция като достигнало до предното стъкло на автомобила и се ударило в него, като го счупило, а в следващия момент тялото продължило да лети във въздуха и прелитайки, след това и падайки на терена е продължило да се плъзга и преобръща. Непосредствено след удара подс. П. реагирала с аварийно спиране и се установила с автомобила на един метър след мястото на удара.

В следствие на удара пострадалия И. получил множество травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна лицева травма, закрита тежка гръдна травма, закрита коремна травма, закрита тазова травма, открито разкъсване и счупване на лява гривнена става, открито счупване на дясна лъчева кост, открито разкъсване и счупване на дясна коленна става и настъпила в следствие остра сърдечносъдова дихателна недостатъчност. В резултат от съчетаните травми настъпила смъртта на И. Б. И..