Решение № 54 от 16.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000503081 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 181 от 27 май 2024г. по гр. д. № 627/2023г. Окръжен съд - Перник е осъдил Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51, да заплати на Б. Т. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № *, следните суми, представляващи обезщетения за претърпени от него вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие ПТП на 29.11.2021г., около 14.57ч., на ПП Е79, в района на с. Драгичево, Пернишка община, виновно причинено от В. Г. Х., при управление на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“, с ДК № ********, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица BG/23/121002688479/18.09.2021r., валидна до 18. 09. 2022г. и управлявания от ищеца лек автомобил „Шевролет“, модел „Авео“ с рег. № ********, както следва : сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните лихви за забава, считано от 19.02.2023г. до окончателното изплащане; сумата 679,57 лв. /шестстотин седемдесет и девет лева и петдесет 1 и седем стотинки/, обезщетение за претърпени имуществени вреди; ведно със законните лихви за забава, считано от 19.02.2023г. до окончателното изплащане; сумата 1465,88 лв., представляваща направените от него разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на уважената част от исковете, като за горницата на 15 000 лв. до 60 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди и за горницата над 679,57 лв. до 2038.71 лв., претендирани като обезщетение за имуществени вреди - е отхвърлил исковите претенции като неоснователни; осъдил Б. Т. Т., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „***“ № *, да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр.

София 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51, сумата 561,65 лв.

/петстотин шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените от ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от иска и сумата 450 лв. /четристотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение; осъдил Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление : гр. София 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд, сумата 627,18 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ държавна такса и 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ разноски, в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца и въззивна жалба на ответника.

Ищецът Б. Т. Т. е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 627/2023г. на ОС – Перник в отхвърлителните му части. Жалбоподателят – ищец счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД - при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - при определянето на принос към вредоносния резултат от 2/3, тъй като дори и да е извършил нарушения на правилата за движение, счита, че те не са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Иска решението да се отмени и вместо това исковете му да се уважат.

ЗК „Лев инс“ АД е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в негова осъдителна част – в частта, в която съдът е присъдил обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди. С доводи, че 2 ищецът с поведението си е станал единствената причина за настъпването на транспортния инцидент, евентуално, че приносът му възлиза на поне 90 %, също и за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, но в посока неправилно завишаване, иска решението в обжалваната част да се отмени и вместо това исковата претенция да се отхвърли изцяло.

Б. Т. Т. е оспорил въззивната жалба на ответника.

В решението си съдът е приел, че застрахованият при ответника водач е причинил процесното ПТП, поставено в основанието на иска, тъй като е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП, управлявайки автомобила с 53, 64 км/ч над разрешената от 50 км/ч за населено място, а ищецът е кредитор на вземане за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 15 000 лв., определено в приложение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД при принос към вредоносния резултат от 2/3, с оглед характера и тежестта на уврежданията, търпените болки и неудобства, периода на възстановяване, проведената оперативна интервенция, непълното физическо възстановяване и засягането на психическата сфера на ищеца и начина му на живот. За да уважи иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, също намалено с 2/3, съдът като последица е приел, че претендираните разходи за лечение са били необходими разходи за възстановяването на пострадалия.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваните части.

Предявени са преки искове за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 29.11.2021г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с твърдения, че същият е управлявал с превишена скорост лек автомобил, с който е причинил неимуществени и имуществени вреди на управлявалия лек автомобил пострадал ищец. по

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита същество срещу исковете, като е релевирал правоизключващо 3 отговорността си възражение, че застрахованият при него водач не е имал противоправно поведение, свързано с избора му на скорост, обратно ищецът е осъществил забранена маневра завой наляво и без да се увери, че насрещната лента е свободна, като не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка; евентуално е упражнил възражение, с което цели намаляване на отговорността си,- за съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, възразил и срещу размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв.

С оглед частичното обжалване на първоинстанционното решение, спорни във въззивното производство са размерите на търсените обезщетения за вреди с прекия иск с оглед приложението на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и въззивният съд следва да даде разрешение по съществото на спора по тях.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на установените от съда физически и психологически последици от травматичните му увреждания, както и на икономическата конюнктура в 4 страната. Жалбоподателят – ответник от своя страна счита, че обезщетение от 15 000 лв., макар и определено след редуцирането му заради съпричиняване, също не е справедливо предвид характера и тежестта на травматичните увреди, периода и степента на възстановяването от тях.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и личен преглед на 06.01.2024г., е установено още по делото и това не е спорно на етапа на въззивното производство, че пострадалият e получил от процесното ПТП следните увреждания: счупване на големия пищял на дясна подбедрица в горната му част; контузия на гръден кош. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на фрагментите и фиксирани с L- плака и винтове. Следоперативно е поставена имобилизация на дясна коленна става.

През периода на възстановяване пострадалият е търпял болки и страдания за период от около 6 месеца, като първите два месеца, болките са били с по-голям интензитет. Заради заболявания на пострадалия възстановителният период е удължен с 1 месец, той е носил шина за 60 дни вместо за около 45 дни и през този период придвижването е с патерици, необходима е била и рехабилитация; при прегледа е установена и леко накуцваща походка, както и белег – така уточнение в съдебно заседание. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид травми е около 6- 8 месеца.При такъв вид оперативно лечение, след операцията, е необходимо пострадалият да приема медикамент против съсирване на кръвта /антикоагулант/ с цел предпазване от тромботични усложнения за период от 35 дни. Нуждата от прием на обезболяващи медикаменти е индивидуална в зависимост от прага на чувство за болка при пациентите. В съдебно заседание е уточнено и, че за пострадалия е налице трайна увреда – не може да изправи напълно коляното - с 10 градуса има дефицит.

От заключението на съдебнопсихологичната експертиза е установено по делото и това не е спорно, че Б. Т. Т. преди психотравмата / ПТП/ няма данни за психични заболявания или провеждано лечение. По време на психотравмата има данни за преживяна остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията и лек депресивен епизод. Протрахирана адаптационна (тревожно-депресивна) реакция.Последното се характеризира с проява на няколко типа емоции, като тревожност, депресия, безпокойство и 5 напрежение. Проявяват се ясно изразени психологични травми в резултата на инцидента, сънуваните кошмари с ужасни изживявания се отразяват на емоционалното му състояние и го правят тревожен. Промените, които са настъпили в тази връзка, са преживян стрес. Негативните психологични последици продължават. Прогнозата в бъдеще е все още неясна. Пълното преодоляване е неясна величина във времето. Продължителността зависи от конкретната личност и от провежданите лечения, ако предприеме такива.

Пострадалото лице е изживяло остра стресова реакция от ПТП, която е оставила дълбок травмиращ отпечатък, което не означава, че е надживяно събитието. И в момента се наблюдават симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в преживяване на страх, депресивно настроение и представяне на ужасните изпитания. Инцидентът е оставил дълбок и травмиращ отпечатък върху психиката на пострадалия. Тези болки, страдания и трудности, които е преживял са се отразили негативно на психиката му - проявяват се ясно изразени психологични травми в резултат на инцидента, сънуваните кошмари с ужасни изживявания се отразяват на емоционалното му състояние и го правят тревожен. Съпровожда го повторно изживяване на травматичния случай, овладяването на случилото се е трудно и мъчително. Акцент е тревожността и депресията, която ги съпътства, която е трудно преодолима.