Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 14.11.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 288/2025
Вид
Решение № 281
Подписан
14.11.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 434 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.517 ал.4 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20253001000288 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от "ЕВРИБОДИ ТРАНС" ООД, ЕИК 206423322, гр. Варна срещу решение № 187/24.04.2024г., постановено по т.д. № 696/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, с което дружеството е прекратено на осн.чл.517 ал.4 ГПК. Въззивникът счита обжалваното решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, с подробно изложени съображения за това. Твърди и недопустимост на атакувания съдебен акт поради недопустимостта на исковата молба.

Поддържа, че вземането на ищцовото дружество по изпълнителното дело е погасено, който новонастъпил факт е останал неотчетен при постановяване на решението. Моли съда да обезсили, респ. отмени обжалваното решение.

Въззиваемата страна „УНИОН ТАНК ЕКЩАЙН ГМБХ& КО.КГ“, дружество учредено съгласно законодателството на ФРГ, със седалище и адрес на управление в гр. Клайностхайм, Германия, вписано в ТР при РСАшафенбург, под номер HRB 129, представлявано от К.Б. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

1

Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че ищецът е взискател по изпълнително дело № 380/2023 година, образувано по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 719. В предмет на това производство са вземания на взискателя срещу солидарните длъжници „Гюма Логистик“ ЕООД и Г.П.Т.. Последният, съгласно и служебно извършена справка по партида на дружеството, е едноличен собственик на капитала на ответника – „Еврибоди Транс“ ЕООД. Няма спор, че с постановление на ЧСИ ищецът е овластен да предяви настоящия иск по чл. 517, ал. 4 ГПК.

В съответствие със задължението на съда да следи служебно за наличието на правен интерес от водене на делото във всеки един момент въззивната инстанция е изискала справка от ЧСИ № 719 на КЧСИ С.Я. за движението по изпълнителното дело. В отговор на запитването е постъпила информация, че изпълнителното производство е образувано на 17.05.2023 година, по молба на ищеца, взискател по делото. Делото е образувано на основание изпълнителен лист от 04.05.2023 година, като впоследствие по молба на взискателя е присъединен изпълнителен лист от 12.10.2023 година.

ПДИ до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК. В хода на изпълнителното дело, за погасяване вземанията на взискателя е постъпила сумата от 380,27 лева, в изпълнение на наложен запор върху банковите сметки на солидарния длъжник Г.П.Т.. Към настоящия момент постъпилите суми не удовлетворяват вземанията на взискателя в пълен размер, поради което не е налице акт на съдебния изпълнител, с който да е постановено делото да е прекратено, съответно приключило, на някое от основанията по чл. 433 вр. чл. 434 ГПК.

По въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен конститутивният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, е формирана постоянна практика на ВКС /решение № 77/16.06.2013 г. по т. д. № 3990/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 101/25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 146/07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 104/10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, която настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло. Съгласно тази практика конститутивният иск по чл. 517 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение срещу притежавани от него дялове от капитала на ООД /ал. 3/ или върху всички дялове в дружеството /ал. 4/. Ищец по иска е взискателят, а ответник - дружеството, чието прекратяване се иска.

Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517, ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: ищецът следва да има качеството на взискател; да е налице висящо изпълнително производство; съдебният изпълнител да е изпратил запорно съобщение до Агенцията по вписвания и да е налице уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху дела на длъжника; взискателят да бъде овластен от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът притежава запорираните 2 дялове, ако вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е удовлетворено.

В настоящата хипотеза въззиваемото дружество е кредитор на физическо лице, което е едноличен собственик на ЕООД (ответник по делото), наложен е запор на 01.06.2023 година върху дружествените дялове на длъжника в ответното дружество, взискателят е овластен с постановление от 29.09.2023 година (л. 4 от делото) от съдебния изпълнител за предявяване на иска. От събраните и пред настоящата инстанция доказателства се установява, че длъжникът не е погасил задълженията си към взискателя. Представените доказателства, за осъществяване на фактическия състав, предвиден в разпоредбата на чл. 517, ал.4 от ГПК, обуславят допустимостта на предявената конститутивна претенция. При наличие на посочените предпоставки погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне. /така Решение № 77/16.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 573/2011 г., II т. о., Решение № 60/10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о./. В хипотезата, разглеждана от настоящата съдебна инстанция, не е налице нито една от тези алтернативно посочени предпоставки, при които задължението да се приеме за погасено. При съобразяване с посочената съдебна практика и след обсъждане на събраните доказателства въззивната инстанция достига до извод за неоснователност на възраженията във въззивната жалба.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Според изхода на спора пред настоящата инстанция не се следва присъждането на разноски сторени от въззивника.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което такива не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/24.04.2025 година по търг. дело № 696/2023 година на ВОС.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4