Решение № 8775 от 26.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8775 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110123504 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. Д. М. да заплати на „Т С“ ЕАД сумата от ....... лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м.

04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „......“, бул. „Цар Борис III“, бл. 34, вх. А, ет. 2, сумата от 77.34 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 14.04.2022г., сумата от 27.32 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение, предоставена в периода от м. 03.2019г. до м. 04.2020г., както и сумата от 6.78 лева, представляваща законна мораторна лихва, начислена за периода от 01.05.2019г. до 14.04.2022г. върху цената на тази услуга, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 04.05.2022г. до окончателно изплащане на задълженията.

Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, наследен от баща му Д. И. М., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради 1 неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът признава основателността на исковете с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, респ. изложените от ищеца обстоятелства, които ги обосновават. Оспорва единствено исковете, имащи за предмет обезщетения за забава върху цените на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, доколкото за поставянето му в забава до него следвало да бъде отправена покана съобразно нормата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, тъй като падежът на процесните задължения бил настъпил след смъртта на наследодателя му Д. И. М., а преди получаване на препис от исковата молба не бил канен да изпълни същите. При тези съображения поддържа, че не е дал повод за завеждане на исковете, порди което счита, че не следва да му бъде възлагана отговорността за разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване през исковия период на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съдът намира, че изявлението на ответника в отговора на исковата молба, с което признава дължимостта на цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, респ. исковете, имащи за предмет тези вземания, не е годно да обоснове постановяване на решение при признание на иска съобразно разпоредбата на чл. 237 ГПК, доколкото се касае за частично признание на заявените претенции, в която хипотеза е процесуално недопустимо произнасянето с решение при признание на иска. Същевременно, съдържащото се в отговора изявление, че предявените искове, имащи за предмет стойността на предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, са основателни, както и изричното признание на всички обстоятелства, изложени в исковата молба, съставлява по правната си същност признание на неизгодни за страната обстоятелства, а именно на всички правнорелевантни факти, включени в пораждащия спорното материално право фактически състав и обуславящи неговия размер. А признанието на неизгодни за страната обстоятелства съставлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което в случая, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира опора и в останалите приобщени по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, в т. ч. и представените от подпомагащата ищеца страна документи за главен отчет и справки, касаещи извършваното през исковия период дялово разпределение.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира за установено съществуването в правната сфера на ищеца на претендираните от него вземания за цена на доставена топлинна енергия и на предоставена услуга топлинно счетоводство, поради което исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени в тяхната цялост.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и 2 размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и съизмеряваща се със законната лихва за периода.

В случая ответникът не е признал дължимостта на законна мораторна лихва върху главните вземания, поради което и съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК поставянето на длъжника в забава при изпълнението на паричните му задължения по процесния договор за продажба на топлинна енергия подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, комуто това е указано с доклада по делото.

Предмет на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ са вземания, формирани в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., през който период отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.

Страните не спорят, а и се установява от представените от третото лице- помагач на ищеца документи, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общата фактура за 2018г.-2019г. и за 2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г.

45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.

При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.

При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За пълнота и прецизност и във връзка с наведения от ответника довод в тази насока следва да се изясни, че в случая процесните задължения са формирани за период, изцяло 3 следващ настъпването на 06.10.2017г. на смъртта на Д. И. М., тоест касаят период, през който в качеството си на законен наследник на своя баща ответникът Д. Д. М. вече е бил собственик на процесния имот (изрично в проведеното на 01.03.2023г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е признал принадлежността на правото на собственост върху имота последователно към правната сфера на Д. И. М. и на Д. Д. М.) и като такъв е бил клиент на топлофикационното дружество в лично качество. С оглед на това както за възникването и изискуемостта на задълженията, така и за поставянето на потребителя в забава важат общите правила, а не третиращите хипотезата на наследяване на задълженията на наследодателя.

Така изложеното има отношение и към въпроса за разпределяне на отговорността за разноските в настоящото производство. Действително, ответникът е признал задълженията си за цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение. Доколкото, обаче, към датата на подаване на исковата молба същите са съществували и са били изискуеми съобразно уговореното между страните по договора за продажба на топлинна енергия, купувач по който по изложените съображения през исковяия период е бил ответникът в лично качество, последният, като не ги е заплатил в уговорените срокове, е дал повод за образуване на делото, поради което и съобразно уважената част от исковете същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 81.50 лева, представляваща част от заплатената държавна такса за разглеждане на исковете и от претендираното от ищеца на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 50.00 лева.