Определение № 648 от 03.07.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 478/2025
- Вид
- Определение № 648
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 648 гр. ХАСКОВО, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500478 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5780/09.06.2025 г. по описа на ОС - Хасково, подадена от Й. Т. Х., чрез нейния процесуален представител адв. Б., срещу Определение № 816/02.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2868/2024 г. по описа на РС – Хасково, с което съдът е прекратил производството по делото.
Производството е образувано по искова молба на Й. Т. Х., ЕГН **********, срещу И. Т. Г.. Предявен е иск за осъждане на И. Г. да заплати на ищцата Й. Х. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие от постановяването на определение № 411/11.07.2024 г. по гр.д. № 271/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Недоволна от постановеното определение е останала въззивницата Й.
Х.. Счита, че след като сезираният съд е формирал извод, че делото следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ, е следвало да препрати делото на компетентния съд. Изтъква, че исковата молба е за неправомерни действия на съдия И. Г. по време на висящ процес и търсеното като следствие от тях обезщетение за непозволено увреждане, като ЗЗД не изключва разглеждането на така предявения иск. Навежда искане за отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия.
Представената частна жалба е валидна и допустима.
Жалбоподателката е активно легитимирана страна да предяви настоящата 1 частна жалба, тъй като е носител на това субективно процесуално право, предвид разпоредените негативни за правната й сфера последици с атакуваното определение на Районен съд - Хасково - прекратяване на производството по предявената искова молба. Разгледана по същество представената частна жалба е неоснователна.
Исковата молба, по която е образувано прекратеното дело, извежда търсене на имуществена отговорност в размер на 5 000 лева от ответницата И.
Г., действаща като съдия. Последната, като постановила определение № 411/11.07.2024 г. по гр.д. № 271/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли и отказала да си направи поискан й от ищцата Й. Х. отвод по делото, причинила на последната неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, засягане на доброто име на ищцата в обществото и нейните чест и достойнство.
Предмета на делото се оформя първоначално в субективен и обективен план от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съставляващи обективирана воля на ищеца за защита на негови законни интереси и права. Именно в исковата молба и чрез нея се извежда и пасивно легитимираната страна, призвана да носи отговорност по заявените за защита права от ищеца съобразно твърденията му.
В случая няма никаква неяснота относно твърденията на ищцата,че именно И. Г. е ответник по предявеният иск в каквато насока е обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Ищцата категорично и целенасочено визира това физическо лице като отговорно за причинените й вреди, действащо като орган на държавна власт - съдия.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие от съда се определят от страните - чл. 6, ал. 2 от ГПК и започват по молба на заинтересованото лице – чл. 6, ал. 1 от ГПК. Тези действия на страните обаче трябва да отговарят на законовите изисквания, поради което и съдът е длъжен да провери допустимостта им, преди да ги разгледа в процес, съобразно чл. 7, ал. 1 от ГПК. Тази норма ясно очертава по императивен път кога съдът действа ex officio - служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съдът също така съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна 2 страна. Последното съдействие обаче касае единствено производството при вече допустим и надлежен процес с оглед съществото му.
Районен съд - Хасково действа изцяло в дискрецията си по горния текст, като при напълно изяснени обстоятелствена част и петитум, които формират правно и логическо единство и очертават категорично предмета на делото в субективен и обективен план, постановява обжалваното определение.
Правилно Районен съд - Хасково в атакуваното определение преценява съобразно задълженията си по чл. 7 от ГПК, че предявеният иск е недопустим изначално с оглед обстоятелствената част на исковата молба и сочения ответник, който не може да е пасивно легитимирана страна по силата на императивни правни норми от конституционен ред, което съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за правото на иск в конкретния случай.
Съобразно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, имаща пряко действие, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствената част на исковата молба очертава действия, за които се търси отговорност на посочената като ответник И. Г. в качеството й на съдия. Случаят се обхваща от горната норма, поради което и сочените вреди, настъпили от служебни актове на съдия, се предявяват срещу държавата по особения задължителен ред на ЗОДОВ, както правилно е извел и Районен съд - Хасково. Именно тази уредба съставлява предвиденото и допустимо вътрешноправно средство за защита на увредените лица и по смисъла на чл. 13 от ЕКПЧ - правото на иск срещу държавата, който ред съобразно националното законодателство забранява търсене на отговорност на съдията по общия исков ред.
Следва да се посочи, че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба не се установяват предпоставките, които биха обосновали изпращането на делото за разглеждане по реда на ЗОДОВ от административния съд, тъй като ясно е посочено като ответник по иска физическо лице – съдия И. Г..
Съобразно изложеното Районен съд - Хасково е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди и към мотивите на който 3 съобразно чл. 272 вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК въззивният съд препраща.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 816/02.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2868/2024 г. по описа на РС – Хасково, с което съдът е прекратил производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4