Решение № 99 от 10.06.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Бяла, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200076 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., обл.Р., бул."С.С." № ., със съдебен адрес в гр.Р., ул.“Б.“ № ., чрез адв. Н. Д., против Наказателно постановление № 26-1085-000146 от 18.02.2026г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и присъждане на разноските в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2026г., полицейските служители – С. В. и М. И., изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърден график, като около 10:25ч. били на главен път ПП I-5 при км 37. Същите били позиционирани в допълнителната лента за включване в движението откъм ресторант „Липите“, като извършвали контрол на пътното движение. Те възприели движението на товарен автомобил „Д. Д.“ с рег.№ .......... в посока гр.Р., който извършил неправилно изпреварване и докато преминавал покрай тях, служителите видели, че водачът използва мобилен телефон, без наличието на устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. Полицейските служители тръгнали след него със служебния автомобил и го спрели чрез 1 използване на светлинен и звуков сигнал. След като водачът се подчинил и спрял установили, че водач е жалбоподателят Б.. След като му обяснили повода за спирането му, той възразил, че има „хендс фри“ устройство и го показал на служителите. За извършеното нарушение по неправилното изпреварване, на жалбоподателя бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. За нарушението за използването на мобилния телефон бил съставен фиш за глоба Серия GT № 18651315, който той отказал да подпише и затова му бил съставен процесния АУАН № 4994242. Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че през целия път и по време на проверката е бил с „хендс фри“. В законоустановения срок били депозирани и писмени възражения с вх.№ 108500-1910/30.01.2026г. срещу съставения АУАН, в които било посочено, че през цялото време водачът бил с поставено устройство „хендс фри“ в лявото си ухо, свързано с мобилния му телефон, което ясно било възприето от полицейските служители. По така депозираните възражения била възложена проверка на полицейски инспектор Стелиянов, като към същата били приложени докладна записка рег.№ 1085р774/29.01.2026г. относно анулиране на издадения фиш за глоба, както и докладна записка с рег.№ 1085р-873/04.02.2026г., и двете изготвени от актосъставителя – св. В., в която били отразени установените обстоятелства по съставяне на АУАН на жалбоподателя. В същите било посочено, че при извършване на маневрата изпреварване и преминаване покрай полицейските служители, те ясно възприели, че водачът използвал мобилния телефон по време на управление на превозното средство, като го държал с лявата си ръка вдигнат до главата му от лявата страна. След извършената проверка във връзка с постъпилите възражения била изготвена справка с рег.№ 1085р874/04.02.2026г., в която било посочено, че след извършената проверка по възражението, същото било неоснователно и следва да бъде издадено наказателно постановление. За това бил уведомен и жалбоподателя с писмо с рег.№ 108500-2239/04.02.2026г.

Въз основа на така съставения АУАН и след извършената проверка, АНО издал и оспорваното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на 23.03.2026г.

По делото бяха изискани видеозаписи от боди камерите на полицейските служители, както и от видео регистратор, с който е оборудван полицейският автомобил, но от представения отговор от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе бе установено, че не са налични такива от дата 28.01.2026г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитания по делото свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

На първо място, при извършената служебна проверка, съдът намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Същото се изразява в нарушение разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в процесното наказателно постановление след описанието на вмененото нарушение е посочена за нарушена законовата разпоредба на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, която предвижда санкцията за това нарушение. Тоест, в наказателното постановление липсва посочване на 2 относимата правна норма на чл.104а от ЗДвП, така както е била посочена в АУАН. Именно същата съдържа правилото за поведение, от което наказаното лице се е отклонило и следва неминуемо да бъде посочена като нарушена.

Последното е минимално изискуемо към санкционният акт, за да не бъде нарушено правото на защита на наказаното лице (в този смисъл вж. Решение № 1611 от 20.05.2024г. по КАНД № 339/2024г. на АдмС – Русе). В случая, с процесното наказателно постановление е наложено наказание без да е налице идентитет между описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, със законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Това всякога представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, съдът счита нарушението за недоказано.

Неотклонно се приема, че разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, относно доказателствената сила на редовно съставените актове, не се разпростира и в съдебното производство, като нарушението следва да бъде безспорно установено с всички допустими от закона доказателствени средства. От проведения разпит на актосъставителя не се установяват категорични данни за наличието на всички елементи от обективната страна на вмененото нарушение. Така, още в хода на административнонаказателното производство, пред АНО е било възразено от жалбоподателя за наличието на спорни обстоятелства, които е следвало да бъдат установени, с оглед разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Именно съобразно правомощията си съгласно изр. второ на посочената разпоредба, разследването на тези обстоятелства е било възложено на полицейски инспектор. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за провеждане на подобно разследване, а също и отразяване на такива в справката от приключилата проверка, като единствено е посочено бланкетно, че възражението на нарушителя е неоснователно.

Видно е, от полученото писмо, във връзка с изискване на записите от боди камерите на полицейските служители, както и от видео регистратор на патрулният автомобил, че такива записи са били налични. Необяснимо е защо същите не са били обект на преглед, след като е имало постъпили възражения срещу съставения АУАН и то във връзка с установяването на обстоятелства, които биха били безспорно установени посредством записите от извършената проверка. Нещо повече, наличието на писмено възражение срещу съставения АУАН и възложеното разследване на спорните обстоятелства, е налагало индексирането и заключването на видеофайловете от извършената проверка, именно с оглед възможността да бъдат ползвани същите като доказателства при евентуалното съдебно производство. В случая, не само че АНО не е използвал видеозаписите, за да установи обективната истина, но и се е лишил от възможността да ги използва като доказателство в настоящият съдебен процес, тъй като именно негова е тежестта на доказване, при условията на пълно и главно доказване, да докаже обвинението.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание чл.63, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор възлиза на сумата 200 евро. В съпроводителното писмо е релевирано възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за неоснователно, съобразявайки разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1085-000146 от 18.02.2026г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, с което на Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., обл.Р., бул."С.С." № ., за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, бул.“Скобелев“ № 49 да заплати на Д. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.Б., обл.Р., бул."С.С." № ., сумата 200 евро разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________ 4