Решение № 787 от 03.05.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1753/2017
- Вид
- Решение № 787
- Подписан
- 03.05.2022
- В сила
- 01.02.2023
- Състав
- МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 3541 от 25.05.2022 · ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 3778 от 02.06.2022 · ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 3882 от 07.06.2022 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
- Разпореждане № 4533 от 29.06.2022 · МАРИАНА МИХАЙЛОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 9, ал. 1 и ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 9, ал. 1 и ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 9, ал.1 · Закон за гарантиране на влоговете в банките
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, буква в) · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45-49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 103, ал. 2, т. 24 · Закон за кредитните институции
- чл. 103, ал. 2, т. 25 · Закон за кредитните институции
- чл. 107, ал. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.115, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл. 115, ал. 2, т. 2 и 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 115, ал. 2, т. 2 и 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 121 · Закон за кредитните институции
- чл. 13 · Закон за кредитните институции
- чл. 151, ал. 1, пр. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 36 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 1, т. 7 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 2, т. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 2 и ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 787 гр. Пловдив,
03.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА при секретаря Р. П. и участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1753 по описа за 2017 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС.
2.
Образувано е по иск, предявен от Й.С.Д., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адвокат В.С. против
Българска Народна Банка /БНБ/, гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., в размер на 8 627,96 лв., съставляващ законната лихва за забавено плащане на 196 000,00 лв., представляващи гарантиран размер на вложенията му в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и за периода от 20.06.2014г. до 21.06.2017г. (датата на предявяване на исковата молба), в размер на 58 995,16 лв., съставляващ разликата между размера на вложенията му в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения му гарантиран депозит. По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., в размер на 8 627,96 лв., съставляващ законната лихва за забавено плащане на 196 000,00лв., представляващи гарантиран размер на вложенията му в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД, се сочи, че вредите са претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменените й със закон функции по осъществяване на ефективен банков надзор и неизпълнение на задължението й да приложи приложимо в случая право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. и по-конкретно неизвършвайки дължимите по силата на чл. 1, т. 3, подт. i) от цитираната Директива 94/19/ЕО, действия по извършване на констатация на „неналичен депозит“.
По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода от 20.06.2014г. до 21.06.2017г. (датата на предявяване на исковата молба), в размер на
58 995,16 лв., съставляващ разликата между размера на вложенията на Й.С.Д. в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения му гарантиран депозит, се сочи, че вредите са претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на БНБ, изразяващи се в нарушение на приложими с директен ефект норми на Общностното право, а именно – на прокламираното в чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на собственост, което е пряк резултат от нарушаване на предвидената в чл.54 от Хартата на основните права на Европейския съюз забрана за злоупотреба с права, както и нарушаване на разпоредбите на чл.120 от ДФЕС, във вр. с чл.3 от ДЕС и чл.63-65 от ДФЕС. По отношение на тази искова претенция при условията на алтернативност се поддържа, че е налице незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вмененото със закон задължение на БНБ да регулира и осъществява надзор върху дейността на останалите банки в страната, с оглед поддържане на стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите (чл.2, ал.6 от ЗБНБ). В тази насока се сочи, че БНБ, неупражнявайки дължимия от нея банков надзор, не е реагирала адекватно на създалата се ситуация, за да осигури в достатъчна степен защита на правата и интересите на вложителите в КТБ, въпреки, че е можела да го стори.
Претендира се присъждане на разноските по делото
3.
Ответникът Българската народна банка (БНБ), чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на исковата молба, счита на първо място исковите претенции за недопустими като твърденията в тази насока са, че тъй като Директива 94/19/ЕО (Директивата) е неправилно въведена в националното законодателство, отговорност за това следва да носи държавата чрез законодателния си орган. Сочи се, че в качеството на орган упражняващ административни правомощия, БНБ прилага действащото законодателство такова, каквото е - нито Директивата, нито националното законодателство в процесния период възлагат на БНБ функция да установява неналичност на депозити. Същевременно в административното право не може да има компетентен орган по предположение или по подразбиране, без изрично възлагане на правомощия. Ето защо при неправилно транспониране на Директивата, не е възможно БНБ, без да са й били възложени такива компетенции, да определи, че гарантираните депозити в КТБ, които са били в размер на около 5 млрд. лв. са неналични и ФГВБ трябва да ги плати. Съгласно българското и европейското право през процесния период такова установяване би било нищожно, поради липса на законово основание и материална компетентност.
При това положение се иска прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на Й.С.Д. против БНБ като недопустима.
По основателността на исковата молба е заявено, че всеки от исковете е неоснователен и недоказан по основание и размер, тъй като не са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включително съобразно задължителното тълкуване в Решението от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 на СЕС.
По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., в размер на 8 627,96 лв., съставляващ законната лихва за забавено плащане на 196 000,00 лв., представляващи гарантиран размер на вложенията му в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД се твърди, че към 20.06.2014 г. БНБ не е компетентен орган, тъй като в действащото до 14.08.2015 г. общностно и национално законодателство няма изричен законов текст, който да посочва БНБ като „съответен компетентен орган", оправомощен да издаде акт за неналичност на депозити. Това твърдение е обосновано с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и Директива 2009/14/ЕО, които обаче са въведени в националното законодателство със Закон за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 49/1998 г., отм., бр. 62/2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Според действащото през 2014 г. национално законодателство въвеждането в действие на системата за гарантиране на влоговете е могло до стане само при отнемане на издадения лиценз за банкова дейност на търговска банка (вж. чл.23, ал.1 ЗГВБ (отм.). В този период БНБ е била овластена от националния закон да издава единствено административен акт за отнемане на лиценз на банка с правно основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ, след издаването на който съгласно чл.23, ал.1 и 5 ЗГВБ /отм. 14.08.2015 г./ започва да тече срокът, в който ФГВБ започва да изплаща гарантираните влогове. Изрично уредено правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция е възложено на БНБ със законодателни изменения в ЗБНБ и ЗКИ едва през август 2015 г. (ДВ, бр. 62/2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). БНБ е оправомощена изрично да установява неналичност на депозити на основание на новата разпоредба на чл. 36, ал. 1, т. 7 ЗКИ във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 2 от новия Закон за гарантиране на влоговете в банките, който транспонира Директива 2014/49/ЕС. И двете норми влизат в сила от 14.08.2015 г. По аргумент за противното, през процесния период на 2014 г. БНБ не е имала материална компетентност да установи неналичност на влоговете в КТБ по смисъла на чл. 1, пар. З, б. i) от Директивата, защото иначе законодателят не би приел цитираните разпоредби през 2015 г.
За липсата до 14.08.2015 г. на изрично законово оправомощаване на БНБ да установява със свой акт неналичност на влоговете (с който акт влиза в действие системата за гарантиране на влоговете) БНБ не може да носи отговорност, тъй като централната банка не е законодателен орган.
Все в тази насока се посочва, че с Решение № 73/20.06.2014 г. БНБ е поставила „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ) под специален надзор на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и 3 ЗКИ с цел оздравяване на банката - следователно има различни функции от акта по чл. 1, пар. 3, б. i) и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО. Последният - актът за неналичност на депозити (за разлика от актът за специален надзор съгласно чл.115, ал.1 ЗКИ, който каза има за цел оздравяване на банката), съдържа констатация за несъществуването на „близка перспектива" за възстановяване на банката.
По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за периода от 20.06.2014г. до 21.06.2017г. (датата на предявяване на исковата молба), в размер на 58 995,16 лв., съставляващ разликата между размера на вложенията му в ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения му гарантиран депозит, се твърди, че в случая не е налице нарушение на приложими с директен ефект актове на ЕС. Сочи се, също така, че не е налице и твърдяното при условията на алтернативност незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неупражняване на неефективен банков надзор. Поддържа се, че правото на ЕС не регламентира самостоятелна възможност депозантите да търсят отговорност от банковите надзорни органи за лош или недостатъчен банков надзор.
Както в отговора на исковата молба, така и в депозираната по делото писмена защита са изложени подробни съображения относно липсата на противоправно действие и бездействие от страна на БНБ, липсата на вреди и причинно-следствена връзка между твърдяното действие и бездействие и вредоносния резултат.
С тези съображения е обосновано искането на ответника за отхвърляне на така предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски включително присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалия в производството прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
ІІ. За допустимостта:
5.
В българското законодателство към момента на предявяване на исковите претенции липсва изрична регламентация на исковите производства за реализиране отговорността на Държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. Едва с изменението на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., е предвидено исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от "очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз" актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения", както и че за неуредените въпроси за имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз.
При липсата на преходна разпоредба за висящите производства, преценката относно приложимостта на реда по ЗОДОВ към исковете за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС, следва да се извърши в контекста на принципите и стандартите, изведени от практиката на Съда на ЕС.
В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
От постоянната практика на Съда на ЕС следва, че във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се уредят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза (Решение от 19 ноември 1991 г., по съединени дела С-6/90 и С-9/90, т. 42 и др.)
Задължението за поправянето на вредите съществува във всички хипотези на нарушаване на правото на Съюза от държава членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението, и кой е публичният орган, който съгласно правото на съответната държава по принцип носи отговорност за поправянето на вредите (Решение от 25 ноември 2010 г., по дело С-429/09, т. 46).
Разпечатката съдържа 39 от 282 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13032bfb-c435-428a-b719-a4def624546f