Решение № 1379 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТ. Б. М. като разгледа докладваното от СТ. Б. М. Административно наказателно дело № 20231110215295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "А. Б. М." ЕООД, с ЕИК: ******* срещу Наказателно постановление № 23-2300409/14.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "ИТ Софийска област", с което на "А. Б. М." ЕООД, с ЕИК: ******* на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3, вр. чл. 416, ал. 8, вр. чл. 414, ал. 4 от КТ е наложено адм. наказаниеимуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.

Твърди се, че в НП не е била изяснена фактическата обстановка, като се застъпва позиция за липса на извършено нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител - адв. СТ. поддържа жалбата и доводите в нея, като релевира допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение.

Въззиваемата страна - ДИТ-София област, редовно призована, се представлява от юрисконсулт ИВ., който инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Претендира се присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна - възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е депозирана на 23.10.2023 г. в законоустановеният срок на основание чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 09.10.2023 г – виж обратна разписка на "Български пощи" ЕАД към НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна:

Дружеството "А. Б. М." ЕООД, с ЕИК: ******* има за предмет извършване на строителна дейност. На 03.07.2023 г., в 15: 00 часа, свидетелката Г. Ц. Г. и М. М. М. (свидетел на съставяне на АУАН № 23-2300409), като инспектори от ДИТ гр. София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж на строителен обект "Еднофамилна жилищна сграда с подземен гараж и подземна изгребна яма" с УПИ I –53003, кв. 29, район "Банкя ", село Иваняне, гр. София. На 03.07.2023 г. свидетелката Г. заварила в обекта трима строителни работници. Сред тях бил и свидетелят СТ. Т. М. на длъжност „хидроизолаторчик“. Работниците полагали хидроизолация на голяма външна тераса и на етаж кота плюс на стоящия се имот. Свидетелят СТ. М. и другите двама работници предоставили писмени декларации по чл. 402 от КТ. В декларациите си и тримата работници посочили, че работят за дружеството " А. Б. М. " ЕООД от около една година (знаейки устно, че работи по трудов договор – аргумент показанията на свидетеля М. пред съда), като спазвали работно време от 09: 00 часа до 17: 00 часа, с почивни дни – събота и неделя, при получавано месечно трудово възнаграждение в размер на 780. 00 лева.

Свидетелят М. обаче, нито към момента на започването си на работа за "А. Б. М." ЕООД преди една година, нито към деня на проверката на ДИТ София е имал трудов договор. Не е имал предварително получено задължително писмено уведомление от ТД на НАП за регистрирането на трудовия му договор по чл. 62, ал. 5 от КТ. Проверката на инспекторите на ДИТ София – Г. и М. продължила по документи и към 14.07.2023 г. били представени трудов договор № 282 от 30.06.2023 г. за свидетеля СТ. Т. М., с посочена дата на започване на работа в обекта на 03.07.2023 г., както и писмено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрацията на трудовия договор на свидетеля М. на 03.07.2023 г. в 18:17 часа (след постъпване на лицето на работа и след проверката на контролните органи на ДИТ – София на обекта на контрол в същия ден в 15: 00 часа).

При разпита си пред съда свидетелят СТ. Т. М. заявил, че от 2021 г. има сключен договор с фирма „КВМ“ като „общ работник“. С "А. Б. М." ЕООД е сключил договор в последствие, след извършената проверка. М. добавя, че след приключване на проверката не е работил с "А. Б. М." ЕООД и нямал идея дали е прекратен трудовият договор. В предоставената за попълване от страна на контролните орган на ДИТ София писмена декларация по чл. 402 от КТ, свидетелят М. е декларирал, че същия е работил фактически на обекта и за фирмата "А.

Б. М." ЕООД от една година, но без да притежава изискуемото предварително получено от 2 него писмено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Свидетелят М. получил за първи път трудовия си договор (на хартия) и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ след проверката на ДИТ София от 03.07.2023 г., в противен случай е щял да продължи да работи фактически, без да има трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Въз основа на съставения АУАН № 23-2300409/14.07.2023 г. на свидетелката (актосъставител) Г. Г. е издадено Наказателно постановление (НП) № 23-2300409 от 14.09.2023 г., постановено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" със седалище София към ГД "ИТ", с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание чл.

416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 ит КТ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000. 00 (петнадесет хиляди) лева на дружеството "А. Б. М." ЕООД, с ЕИК: ******* за административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

В хода на проверката на инспекторите на ДИТ София Г. и М. и административнонаказващия орган се установило, че дружеството " А. Б. М. " ЕООД е било вече санкционирано за същия вид административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ с имуществени санкции в размер от по 2000. 00 лева (общо 10 000. 00 лева) с влезли в сила на 18.07.2023 г. общо пет броя Наказателни постановления – НП № 18-2300055/03.07.2023 г., НП 18-2300056/03.07.2023 г.; НП № 182300053/03.07.2023 г.; НП № 18-2300054/03.07.2023 г. и НП № 182300057/03.07.2023 г. Този юридически факт бил съобразен от административнонаказващия орган при издаването на НП, който е предмет на обжалване в настоящото съдебно производство – към 14.09.2023 г. – а повторността е правен въпрос, който се решава от наказващия орган, т. е. актосъставителят не е длъжен да се произнася по тази правна квалификация на нарушението, при положение, че е събрал доказателства, обосноваващи фактически признака на повторността. Правото на защита на санкционираното лице не е нарушено.

Съдебният състав на първата инстанция не кредитира показанията на свидетеля СТ. Т. М., тъй като са противоречиви. Тук ще споменем за пълнота, че на първо място видно от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на извършената проверка свидетелят М. е заварен да полага труд, като в предоставената за попълване от страна на контролните органи на ДИТ София декларация, установяваща законността на отношенията по предоставяне на работна сила, същият декларира, че работи за „А. Б. М.“ ЕООД от една година, работно време от 09:00 до 17:00 часа, почивни дни – събота и неделя и трудово възнаграждение в размер на 780.00 лв. На второ място в хода на проверката по документи, състояла се след 11 дни, работодателят е представил трудов договор № 282/30.06.2023 г. с М., сключен на 30.06.2023 г. На гърба на трудовия договор се чете служебно постъпил на работа на 03.07.2023 г., т.е. когато е заварен на проверката е полагал труд именно за това дружество - „А. Б. М.“ ЕООД, дружеството извършващо в обекта строително-монтажни дейности, като има качеството на изпълнител. Същият този трудов договор е сключен с шест месеца срок за изпитване и е подписан от СТ. М. като служител. Следователно точно на този ден – 03.07.2023 г. СТ. М. е полагал труд, именно за "А. Б. М." ЕООД, видно от 3 трудов договор № 282/30.06.2023 г. Пред съда свидетелят М. заявява, че от 2021 г. има сключен трудов договор с фирма „КВМ“ като „общ работник“, а с "А. Б. М." ЕООД е сключил договор в последствие, след извършената проверка. М. добавя, и че след приключване на проверката вече не е работил за "А. Б. М." ЕООД и нямал идея дали е прекратен трудовият договор. Анализът на неговите показания са недобросъвестни и не дава основание на съда да им даде вяра, тъй като видно от трудов договор № 282/30.06.2023 г., именно в денят на извършената проверка от контролните органи – 03.07.2023 г., лицето СТ.

М. е полагал труд за фирмата – жалбоподател "А. Б. М." ЕООД.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - 3 бр. писмени декларации по чл. 402 от КТ, на писменото уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, на приложените влезли в сила пет броя НП за същия вид нарушение, на трудовия договор и всички останали приложени документи, както и от показанията на свидетелката Г. Ц. Г. като инспектор от ДИТ гр. София, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл. 305, ал. 3 от НПК – "per argumentum a contrario". Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и последователна. По делото липсват неизяснени факти. Липсва и спор по фактите и доказателствата от страните. Те спорят само за правото и за приложимия материален закон. Това от своя страна ще предопредели изхода на делото във въззивната съдебна инстанция.

Съдът намира, че показанията на свидетелката Г. Г. като инспектор от ДИТ гр. София кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основана показанията й, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е 4 инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики и други.