Определение № 3223 от 10.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3223 гр. София, 10.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514301 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу Разпореждане № 142468 от 15.09.2025 г. по ч.гр.д. N 567/2025 г., по описа на Районен съд- София, с което запо ведният съд е върнал заявление за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Р.С.С.. Излагат се доводи за незаконосъобразността му и се иска неговата отмяна.

Подадената частна жалба е редовна и допустима като депозирана в срок и от страни с правен интерес от обжалване, а по същество - ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 0 ГПК, подадено от „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД за дължими суми, всички произтичащи от договор за потребителски кредит, договор за предоставяне на гаранция, и прехвърлени на заявителя с договор за цесия.

С разпореждане от 28.01.2025г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от връчване на съобщението и предвид качеството потребител на длъжника да посочи погасявани ли са суми от длъжника /кредитополучател/ по договора и в какъв размер, включително и по договора за поръчителство. В изпълнение на това, заявителят е изложил доводи, че постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в „текущото съкратено съдебно производство 1 и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало“.

С повторно Разпореждане от 03.04.2025г. на заявителя е указано, че съдът дължи преценка на валидността на договора, сключен с потребител, или на отделни негови клаузи, и в случай на извършени плащания по недействително основание, съдът ще зачете това обстоятелство служебно, като на кредитора е предоставена последна възможност да изпълни указанията на съда.

С обжалваното разпореждане, приемайки, че указанията не са изпълнени, заповедният съд е върнал заявлението и е прекратил производството по делото .

Тези изводи не се споделят от настоящия състав.

С оглед характера на заповедното производство и доколкото заповедта по чл.

410 от ГПК се издава само въз основа на твърдения на заявителя, заповедният съд не може обективно да извърши преценка дали и доколко са извършвани плащания по договора и кога, тъй като този факт подлежи на установяване едва в исковото производство по чл. 422 от ГПК. В случая, доколкото не се касае за производство по чл.417 от ГПК, заповедният съд е обвързан от твърденията на заявителя за дължимост на сумите по договора – главница и лихви, и няма задължението, нито правомощието да преценява дали са извършвани плащания, още повече, че заявителят изрично е посочил, че плащания по договора няма, поради което и главницата по него се претендира в пълен размер.

Процесното заявление е подадено в съответствие с правилото на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В обстоятелствената му част се съдържа достатъчна индивидуализация на вземането, доколкото е посочено основанието за възникването му, а именно - договор за потребителски кредит, задължението по който е изпълнено от поръчител, като са посочени условията по него и страните, между които е бил сключен, както и прехвърляне на вземането в полза на заявителя, който е придобил качеството на цесионер. Посочено е, че е усвоена сумата от 400 лева, както и че поради неплащане в уговорените срокове, задължението е платено изцяло от поръчителя. Твърдения за извършени по договора плащания няма. Предвид това, настоящият състав приема, че указанията на първоинстанционния съд за уточнения относно това дали по договорите е извършвано плащане и в какъв размер, не са били необходими, поради което и неизпълнението им не води до нередовност на заявлението и не може да бъде прието като основание за отхвърлянето му при предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. С оглед въведеното в гражданския процес диспозитивно начало, заявителят разполага с правото да избере каква част от неудовлетвореното вземане да 2 претендира, като неговата дължимост ще бъде установена в производството по чл.

422 ГПК при възражение от страна на длъжника.

Предвид това, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за произнасяне по същество по подаденото заявление.

Следва да бъде указано от заповедния съд на заявителя да се уточни претенцията за лихва в размер на 77.71 лева – от какво произтича и дали се касае за договорна и/или законна лихва и да се извърши преценка за съответствието на нейния размер със закона и добрите нрави.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 142468 от 15.09.2025 г. по ч.гр.д. N 567/2025 г., по описа на Районен съд- София, с което е върнато подаденото заявление и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по същество по подаденото заявление, съгласно мотивировъчната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3