Определение № 657 от 20.07.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 386/2026
- Вид
- Определение № 657
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 20.07.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Азадухи Ованес Карагьозян, Мерджан Емин Мехмед
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 пр. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657 гр. Шумен, 20.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. Г. Маринов
Членове:
Азадухи Ов. Карагьозян
Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500386 по описа за 2026 година
Постъпила е частна жалба вх.№11934/2.06.2026г. подадена от „Ай тръст“ ЕООД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. , против определение №1433/29.04.2026г. по гр.д. №1897/2025г. по описа на ШРС , с което е оставена без уважение молбата на
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш., за изменение на решението в частта за разноските, като неосноватена.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Счита, че определеното възнаграждение на адвоката, представлявал ищцата в производството е прекомерно. Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото, която в случая намира за ниска.
Поради това, счита, че определеният от съда размер, възлизащ на 245.42 евро прекомерен и следва да бъде намален до 122.71 евро. е
Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да измени решение №179/11.03.2026г. по гр.д. №1897/2025г. по описа на ШРС в частта относно разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени такива в размер на 122.71 евро.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. К. К., действаща чрез пълномощника си адв. М. В. М. от АК-Пловдив , в който взема становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на практика на ВКС и на други съдилища относно определяне на възнаграждение на адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция счита частната жалба за
1 неоснователна , поради следното:
С №179/11.03.2026г. по гр.д. №1897/2025г. по описа на ШРС, съдът е уважил предявените от И. К. К., ЕГН ********** срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899 обективно съединени искове- установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С решението, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, съдът е определил възнаграждение на процесуалния представител на ищеца адвокат М. В. М. от АК-Пловдив общо в размер на 245.42 евро.
На 6.04.2026г. е депозирана молба от ответника по делото „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
203508899, с правно основание чл. 248 от ГПК, с искане да бъде изменено решение №179/11.03.2026г. по гр.д. №1897/2025г. по описа на ШРС в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца бъде намалено определеното възнаграждение за процесуално представителство от 245.42 евро на 122.71 евро , излагайки аргументи .
По делото е представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на ищцата И. К. К. от адв. М. В. М. от АК-Пловдив , както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че договора е безвъзмезден, сключен на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв., тъй като клиентът е материално затруднено лице. Приложен е списък на разноските по чл.80 ГПК от адв. М. В. М. от АК-Пловдив , в който се претендира определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА в размер на 480лв. с ДДС по установителния иск и в размер на 480лв. с ДДС по осъдителния иск.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявените от ищцата срещу ответника искове са изцяло уважени.
2
Поради това, на адв. М. В. М. от АК-Пловдив се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищеца, като се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело, се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При определянето на размера обаче, съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищеца по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела.
Обемът на престирания труд по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението.
Същевременно обаче според задължителното за съдилищата на основание чл.633 ГПК Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, поради това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС.
Ето защо, като взе предвид предмета на настоящото производство – искове с правно основание чл.26, ал.1 пр. 2 и 3 от ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, по което са предявени два обективно съединени иска, вида и броя на извършените процесуални действия по защитата в производството, касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, обстоятелството, че процесуалния представител на ищеца е депозирал и други идентични претенции, неявяване на процесуалния представител на проведеното едно съдебно заседание пред първата инстанция, счита, че справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза именно на сумата от 400лв. или 480лв. с ДДС, с равностойност 204,52 евро или 245,42 евро с ДДС, колкото е определена от районния съд, като предложената от жалбоподателя сума за възнаграждение от
122.71 евро несъответства на положения от адвоката високоспециализиран труд и е много ниска.
По изложените мотиви съдът приема , че обжалваното определение е правилно и законосъобразно , като депозираната срещу него частна жалба е неоснователна , поради което същата следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№11934/2.06.2026г. подадена от „Ай тръст“ ЕООД гр.София , действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт С.С. , против определение №1433/29.04.2026г. по гр.д. №1897/2025г. по описа на ШРС , с което е 3 оставена без уважение молбата на
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш., за изменение на решението в частта за разноските, като неосноватена, с искане за намаляване размера на определеното на адв. М. В. М. от АК Пловдив адвокатско възнаграждение на сума от 122.71 евро .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4