Решение № 69 от 26.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Д. Радева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500919 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Л. С. С. и Н. В. К. обжалват опис и оценка на движими вещи, извършен на 08.10.2025г от ЧСИ В. М. с Протокол № 18164 по изпълнително дело № 202483304000425. Считат тези действия на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразни. Твърдят, че независимо, че жилището, в което са описани движимите вещи е постоянен адрес на длъжника по изпълнителното дело, той е лична собственост на С. като тя и К. от м.януари 2017 живеят в него непрекъснато и всички движими вещи в имота са тяхна собственост и те упражняват фактическата власт върху тях. Длъжникът не живее в имота, не го владее и не притежава никакви движими вещи в него, което са заявили и на съдебния изпълнител при описа. Искат от съда да отмени обжалваният опис и оценка на движими вещи от 08.10.2025г.

Взискателят по изпълнителното дело М. В. Г. не е взел становище по основателността на жалбата.

Длъжникът по изпълнителното дело П. С. С. в писмен отговор счита жалбата за основателна. Заявява, че от малък не живее в имота, както и че семейството на сестра му Л. С. от началото на 2017г живеят в този имот.

Заявява, че адресната му регистрация не е променена от времето, когато живеел в имота със семейството си и не е променена, но той живее самостоятелно и преимуществено в чужбина.

Частният съдебен изпълнител В. М. в писмени мотиви излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и 1 писмените мотиви на частния съдебен изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:

Изпълнително дело 202483304000425 по описа на ЧСИ В. М. е образувано за събиране на вземането на М. В. Г. към П. С. С. в размер на 35 000лв, ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2021 до окончателно плащане, както и 1080лв разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист № 49 от 18.04.2024 по гр.д.№ 684/22 по описа на РОС.

На 08.10.2025г съдия-изпълнителят е извършил описа на движими вещи в 18 пункта, находящи се в апартамент, находящ се в гр. Р., ул. "П." №***, бл.

"П.", вх.*, ет.*, за което съдебния изпълнител е съставил протокол № 18164.

Според този протокол имота е собственост на длъжника П. С. С.. Според отразеното от съдебния изпълнител в този протокол в имота са установени лицата Л. С. и Н. К., който са възразили, че длъжникът от 16 години не живее в имота и описаните движими вещи не са негова собственост, а тяхна собственост.

Подадената от Л. С. С. и Н. В. К. жалба срещу извършеният от съдебния изпълнител опис на движими вещи е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК Същите като трети за изпълнението лица заявяват, че движимите вещи, към които е насочено изпълнението чрез извършваните изпълнителни действия опис и оценка на същите, са тяхна собственост и в тяхно владение.

Разгледана по същество жалбата им е и основателна.

От представеният към жалбата НА за дарение на недвижим имот № 53, т. II, рег № 2510, д.№ 192/2025г от 16.05.2025 на нотариус с рег № 624 с район на действие РРС е собственост на Л. С. С., което прави неверни изводите на съдебния изпълнител при описа на движими вещи от 08.10.2025, че недвижимият имот е собственост на длъжника по изпълнителното дело.

Видно от удостоверение за настоящ адрес лицето Н. В. К. считано от 08.01.2025г е с адресна регистрация в този недвижим имот. От събраните в настоящото производство гласни доказателства – св. А. К. И. и св. Б. К. Г. – се установява по категоричен начин, че Л. С. и партньора й Н. К. живеят в този недвижим имот от 2017г когато родителите на С. се изнесли от него. През 2018 двамата направили основен ремонт на жилището като от квартирата си от кв.С. К. донесли движими вещи-гардероб, хладилник, шкаф за телевизор, сушилня микровълнова печка, компютър и маса за него. Купили си и нови вещи- нова кухня, спалня, гардероб, нощни шкафчета, ъглов диван, маса. От както са се нанесли в това жилище през 2017г в него живеят само те. Други лица, включително брата на Л. С. не живее в имота. Той е живял в този апартамент докато е живял заедно с родителите си.

Към частната жалба са представени писмени доказателства за закупуване и заплащане на движими вещи от Л. С. и Н. К., а именнопортманто на 18.12.2020; диван на 04.12.2020г; смарт телевизор L E D LCD; бюро м.януари 2025; етажерка 16.08.2025г; гардероб 08.11.2018гкомпютър с монитор и система за домашно кино на 22.09.2025г. Представен и е договор за дарение на движими вещи от 20.08.2016г, според който К. С. е дарила на Л. С.

С. употребявани движими вещи, а именно: микровълнова фурна „Кенууд“; офис стол от черна изкуствена кожа; компютърно бюро от ПДЧ; четирикрилен гардероб ; сушилня „Уърпул“; шкаф за телевизор от ПДЧ; кухненска маса с плот от ПДЧ и метални крака,неразтегателна; кухненски диван, текстил и 2 кожа, бежов; хладилник „Нео“; прибори за хранене комплект 12бр от вид; балконска масичка, метална, кръгла. От тези доказателства съдът приема за установено, че тези движими вещи са собственост на жалбоподателите. По тези съображения жалбата им срещу описа, извършен от частния съдебен изпълнител на 08.10.2025г на движими вещи в 15 точки, е основателна. Този опис е незаконосъобразен, тъй като описаните вещи не са собственост на длъжника по изпълнителното дело, а на жалбоподателите. По тези съображения описът на движими вещи следва да бъде отменен.

Що се отнася до възраженията в жалбата относно описания лек автомобил, за който жалбоподателите не сочат да е тяхна собственост, а само възразяват срещу констатацията на съдебния изпълнител, че не са му предоставили достъп до лекия автомобил от гласните доказателства се установява, че те притежават други автомобили – марка „Пежо“ и марка „БВМ“, но с рег № ******, възражението им няма характер на жалба, а и те не твърдят, че описаният лек автомобил е тяхна собственост, за да се приеме, че имат право на жалба по отношение на описа му по реда на чл.435, ал.4 ГПК.

Констатацията на ЧСИ в описа за това, че не са предоставили достъп до описаното МПС, не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В. М. с рег № 833 по изпълнително дело № 202483304000425, изразяващи се в извършен с протокол № 18164 от 08.01.2025г описа на движими вещи, описани в 15 точки, както следва : портманто ПДЧ/бреза-корпус и бели врати/; ъглов диван-дамаска графитразтегателен; холова маса модулна; телевизор TCL 55; ТВ шкаф ПДЧ сив; сушилня Warpolet; бюро ПДЧ; четирикрилен гардероб; стилаж с 5 нива; телевизор Финлукс; компютърно бюро ПДЧ; гардероб двукрилен с плъзгащи врати; офис стол,черна кожа; компютърна конфигурация с монитор и микровълнова фурна, като незаконосъобразни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Д. Радева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500919 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Л. С. С. и Н. В. К. обжалват опис и оценка на движими вещи, извършен на 08.10.2025г от ЧСИ В. М. с Протокол № 18164 по изпълнително дело № 202483304000425. Считат тези действия на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразни. Твърдят, че независимо, че жилището, в което са описани движимите вещи е постоянен адрес на длъжника по изпълнителното дело, той е лична собственост на С. като тя и К. от м.януари 2017 живеят в него непрекъснато и всички движими вещи в имота са тяхна собственост и те упражняват фактическата власт върху тях. Длъжникът не живее в имота, не го владее и не притежава никакви движими вещи в него, което са заявили и на съдебния изпълнител при описа. Искат от съда да отмени обжалваният опис и оценка на движими вещи от 08.10.2025г.

Взискателят по изпълнителното дело М. В. Г. не е взел становище по основателността на жалбата.

Длъжникът по изпълнителното дело П. С. С. в писмен отговор счита жалбата за основателна. Заявява, че от малък не живее в имота, както и че семейството на сестра му Л. С. от началото на 2017г живеят в този имот.

Заявява, че адресната му регистрация не е променена от времето, когато живеел в имота със семейството си и не е променена, но той живее самостоятелно и преимуществено в чужбина.

Частният съдебен изпълнител В. М. в писмени мотиви излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и 1 писмените мотиви на частния съдебен изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:

Изпълнително дело 202483304000425 по описа на ЧСИ В. М. е образувано за събиране на вземането на М. В. Г. към П. С. С. в размер на 35 000лв, ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2021 до окончателно плащане, както и 1080лв разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист № 49 от 18.04.2024 по гр.д.№ 684/22 по описа на РОС.

На 08.10.2025г съдия-изпълнителят е извършил описа на движими вещи в 18 пункта, находящи се в апартамент, находящ се в гр. Р., ул. "П." №***, бл.

"П.", вх.*, ет.*, за което съдебния изпълнител е съставил протокол № 18164.

Според този протокол имота е собственост на длъжника П. С. С.. Според отразеното от съдебния изпълнител в този протокол в имота са установени лицата Л. С. и Н. К., който са възразили, че длъжникът от 16 години не живее в имота и описаните движими вещи не са негова собственост, а тяхна собственост.

Подадената от Л. С. С. и Н. В. К. жалба срещу извършеният от съдебния изпълнител опис на движими вещи е процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК Същите като трети за изпълнението лица заявяват, че движимите вещи, към които е насочено изпълнението чрез извършваните изпълнителни действия опис и оценка на същите, са тяхна собственост и в тяхно владение.

Разгледана по същество жалбата им е и основателна.

От представеният към жалбата НА за дарение на недвижим имот № 53, т. II, рег № 2510, д.№ 192/2025г от 16.05.2025 на нотариус с рег № 624 с район на действие РРС е собственост на Л. С. С., което прави неверни изводите на съдебния изпълнител при описа на движими вещи от 08.10.2025, че недвижимият имот е собственост на длъжника по изпълнителното дело.

Видно от удостоверение за настоящ адрес лицето Н. В. К. считано от 08.01.2025г е с адресна регистрация в този недвижим имот. От събраните в настоящото производство гласни доказателства – св. А. К. И. и св. Б. К. Г. – се установява по категоричен начин, че Л. С. и партньора й Н. К. живеят в този недвижим имот от 2017г когато родителите на С. се изнесли от него. През 2018 двамата направили основен ремонт на жилището като от квартирата си от кв.С. К. донесли движими вещи-гардероб, хладилник, шкаф за телевизор, сушилня микровълнова печка, компютър и маса за него. Купили си и нови вещи- нова кухня, спалня, гардероб, нощни шкафчета, ъглов диван, маса. От както са се нанесли в това жилище през 2017г в него живеят само те. Други лица, включително брата на Л. С. не живее в имота. Той е живял в този апартамент докато е живял заедно с родителите си.