Решение № 409 от 23.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. ХАСКОВО, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500542 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 140/26.04.2024 г.по гр. дело № 372/2023 г. по описа на съда за 2023 г., Районен съд - Димитровград е осъдил Б. П. П., с ЕГН **********, от ***, да заплати на З.

П. З., с ЕГН **********, от ***, по предявения иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени от погИ.ето на отдаден под наем търговски обект /заведение/ находящ се на ***, при възникнал на 26.02.2023 г. пожар, като искът в останалата му част за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 14 185 лв., представляващи обезщетение за погинали при същия пожар движими вещи е отхвърлен като неоснователен. Районен съд - Димитровград е осъдил Б. П.

П. да заплати на З. П. З. деловодни разноски в размер на 2084,79 лв. и деловодни разноски в размер на 354,29 лв.

Недоволен от решението е останал въззивникът Б. П. П., който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност поради неправилно прилагане на материалния закон и погрешни правни изводи на съда въз основа на събраните по делото доказателства.

1

Твърди се, че на първо място, ищцата не е собственик на погиналото недвижимо имущество, поради което не следвало да има и право да претендира обезщетение за стойността му. Счита, че по делото има събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че обектът, който е изгорял, е собственост на Община - Димитровград, стопанисван от ОП „СПИОПТ“ като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. В тази насока имало и доказателства - договорът за наем, който имала ищцата с ОП „СПИОПТ“ за наемане на обекта, който обект след това бил преотдаден. Счита, че щетата е за ОП „СПИОПТ“, съответно Община - Димитровград, тъй като те са собственици на изгорелия обект, а не З. З., поради което неправилно искът бил насочен срещу ползвателя на обекта.Изложени са и доводи, че основна вина за изгаряне на заведението има ищцата, която незаконно е заградила предоставена от Община - Димитровград маса с пожароопасни материали, а именно - дървена конструкция, която не отговаря на изискванията на закона, като именно това е довело до изгарянето на обекта, което било видно от пожаротехническата експертиза където е посочено, че горимата дървена конструкция е способствала за възникването и разпространението на пожара, които са в пряка връзка с дейността на ищеца З., за което следва да понесе отговорност, тъй като е изградила обекта без разрешение, против всякакви противопожарни изисквания и не е упражнила в достатъчна степен контрол по отношение на този обект. От друга страна се твърди, че същата е нямала право да преотдава обекта под наем, което било допълнително основание за неоснователност на исковата претенция.По отношение на договора за наем между страните по делото, както и по отношение на изготвената по делото съдебна експертиза се твърди, че някои от констатациите не отговарят на обективната действителност.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд – Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на сумата от 12 000,00 лв., на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата З. П. З., която чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения за нейната неоснователност и се прави искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС – Димитровград.

СЪДЪТ след преценка доводите на страните и на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:

Производството пред Районен съд - Димитровград е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.233 от ЗЗД. Претендира се дължимо от наемател обезщетение за вреди, причинени при ползуването на наетата вещ.

Срещу постановеното по делото решение е депозирана въззивна жалба, която е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Против така възприетата фактическа обстановка не се въвеждат възражения, а и въззивният съд не намери основания за нейното изменение, поради същата няма да бъде преповтаряна.

Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.

Видно от представеното заявление вх№20/01.12.2017г. подадено на 24.11.2017г. до Директора на ОП“СПИОПТ“-Димитровград, ищцата З. П. В. е поискала да й бъде предоставена маса №**, сектор ** за упражняване на търговска дейност.

С договор за наем на заведение на неделен пазар представен по делото ищцата З. П. З. в качеството на наемодател е предоставила за временно ползване на Б. П. П. в качеството на наемател търговски обект, представляващ заведение за хранене, находящ се на ***, с №**, в сектор **, за упражняване на търговска дейност. За ползването на наетия търговски обект наемателят е трябвало да плаща на наемодателя месечен наем, което задължение е било редовно изпълнявано от страна на ответника П.. На 26.02.2023г. процесният обект е изгорял напълно вследствие на възникнал в него пожар, като в резултат на погИ.ето на наетата вещ, договорът за наем между страните е прекратен. Със Заявление вх.№62/09.03.2023г. е уведомила директора на ОП“СПИОПТ“-Димитровград, че освобождава обект №**№**, с площ от 32 кв.м., считано от 09.03.2023г., тъй като заведението е изгоряло.

Съгласно предмета на договора, наемодателят е предоставял под наем на наемателя заведение за хранене, намиращо се на *** за неопределен период от време.

Наемателят се е задължил да поддържа имота в добро състояние за ползване, да заплаща разходите за ел.енергия, вода и наем, да заплаща на наемодателя наемната цена за съответния месец и след прекратяване на договора да предаде имота в първоначалното му състояние и без задължения. В договора не е посочена дата на сключване, както и размер на дължимия наем. Подписан е от ищеца и от ответника.

Видно от представено извлечение за периода от 01.09.2021г. до 26.06.2023г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, клон Димитровград, от 29.12.2021г. до 06.03.2023г., по сметка на З. П. З. Б. П. П. е превел общо сумата от 2040 лева, като с нея е заплащал наем за 3 заведение за периода от месец ноември 2021г. до м.февруари 2023г.

Видно от Удостоверение с рег№745500-33/08.03.2023г., издадено от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Димитровград, на 26.02.2023г. в 15.04 часа в РСПБЗН- имитровград е съобщено за пожар в заведение - дървена постройка на **. Екипи на РСПБЗН- Димитровград са ликвидирали пожара за времето от 15.10 часа до 16.50 часа на 26.02.2023г. При пожара напълно било унищожено заведение- дървена постройка с адрес П *-№*** на ***. Удостоверението е било издадено на ищеца З. П. З..

Видно от изисканата в хода на производство Справка от РС“ПБЗН“-Димитровград и приложените към нея справка и статистически лист за произшествие се установява, че пожарът е възникнал на 26.02.2023г. в заведение дървена постройка, обект намиращ се на ***, като съобщението за него е получено в 15.04 часа. Като предполагаема причина за възникване на произшествието е посочено - неправилно ползване на отоплителни уреди.

Унищожени са сграда с разгърната площ от 80 кв.м.бяла, черна и комп.техника, до.имущество /дрехи, малоценни уреди, хранителни продукти и др./ Мястото на първоначалното запалване е било в зоната около печката. Причинител на пожара е нагревателен уред на твърдо гориво. Установено е наличие на жар в печката, прегорели димоотводни тръби и силен южен вятър, което е предпоставка за възникване на пожара.

Вероятната причитна за възникването му е неправилно ползване на отоплителни уреди.

Пожарът е бил ликвидиран в 16.50 часа.

По делото са разпитани свидетели- К.Д.Д., А.П.П., В.Ж.К. и П.Б.П. и са назначени съдебно-оценителна експертиза и пожаротехническа експертиза.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, пазарната стойност на процесната постройка е 18 200 лв.

Видно от заключението на пожаро-техническата експертиза, обстоятелствата, които са способствали за възникване и разпространение на пожара са наличието на горимо натоварване /горими дървени конструкции, мебели и обзавеждане/, наличие на източник на запалване /лъчиста топлина и искра от необезопасени прегорели димоотводни тръби/ довело до запалване на горимите материали, описани по-горе. Огнището на пожара е в зоната около печката на твърдо гориво, която се е ползвала за отопление на обекта. В случая найвероятната причина за възникването на пожара е необезопасени прегорели димоотводни тръби в близост и в контакт с горима дървена конструкция и оставена без надзор запалена печка на твърдо гориво /дърва/. В следствие на това са се възпламенили горими материали /дървена конструкция на сградата, обзавеждане/ и развитие на пожара в цялата постройка.

В с.з на 26.03.2024г. вещото лице е заявило, че заключението за причината за пожара на базата на съставените по случая документи е незагасена печка на твърдо гориво в обекта. Тази печка се е ползвала за отопление, като е била оставена без наблюдение. Няма данни за механично въздействие върху стъклото на печката. Същото е било закалено и е можело да се разруши, ако се пръска с водна струя, но такива данни по делото няма. От показанията на разпитания по делото свид.П. не ставало ясно, че печката е била изгасена след края на работния ден, който е заявил ,че и да е имало някаква угарка в нея тя е била 4 слаба, т.е. вътре е имало въглени. Другият механизъм за възникване на пожара според вещото лице е наличието на данни за прогаряне на тръбите към комина на печката.

Възможно било и от тези тръби в случай, че е нарушена целостта им да възникне пожар, тъй като сградата е била изградена от дървена горима конструкция.

При тези факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Между страните по делото е възникнало и е съществувало наемно правоотношение въз основа на сключен договор за наем на заведение на ***, съгласно който договор ищецът З. П. З. е предоставила за временно ползване на ответника Б. П. П. търговски обект- представляващ заведение за хранене, находящ се на **, с №**, в сектор *** за упражняване на търговска дейност.

Не се спори между страните, че за ползването на наетия търговски обект наемателят П. е плащал на наемодателя З. месечен наем в размер на 120,00 лв., като това задължение е било изпълнявано редовно от страна на ответника и за което е налице писмено доказателство - извлечение издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, клон Димитровград за периода от 01.09.2021г. до 26.06.2023г.

Няма спор по делото и за това,че на 26.02.2023г. процесният обект е изгорял напълно в резултат на възникнал в него пожар, като вследствие погИ.ето на наетата вещ договора за наем между страните е прекратен.