Решение № 42 от 10.07.2017, Окръжен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.ЛОВЕЧ, 10.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 74/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД-София, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.*********,представлявана от изпълнителните директори С.П.В. и Р. И. Т.,чрез пълномощника им адв.В.Г.-САК, против И.А.Ц. ***. Излага,че на 20.12.2007г. страните са сключили Договор за предоставяне на кредит,изменен с Анекс №1/20.12.2012г. и с Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 70 000 лева. Кредитът е усвоен изцяло на 09.01.2008г. Представен е при годишна лихва 11.25%,като е уговорено,че олихвяването се извършва ежемесечно-чл.5,ал.1 и ал.2. Договорено да се заплаща и годишна такса за управление на кредита в размер на 0.1% върху остатъка от главницата по кредита, дължима ежемесечно и включена в месечната анюитетна вноска-чл.7,ал.1 и ал.2. Погасяването на кредита се извършва на 360 месечни анюитетни вноски,в размер на 804лв.,с падеж 28-мо число от месеца,считано от 28.01.2008г.-чл.12. Крайният срок за връщане на средствата по кредита е 28.12.2037г.- чл.13, в случай,че погасяването се извършва в уговорения погасителен план и не се допускат просрочия. На 28.10.2009г.е подписано Допълнителното споразумение №2 , с което страните са констатирали и признали за установено в отношенията им наличието на непогасено задължение от 70 504.97лв. Уговорено е също,че остатъкът ще се дължи до 28.12.2037г.,но при нов погасителен план- чрез 18-месечни вноски по 414.69лв.,с падеж 28-мо число и начало от 28.11.2009г. и следващи 314 вноски от по 943.35лв.,с начало от 28.05.2011г. В чл.18 от Договора е предвидено,че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо да бъде уведомяван кредитополучателят.

Тази договорка е възпроизведена в чл.4 от Допълнителното споразумение №2.

Твърди, че И.Ц. е изпълнявал задължението си за заплащане на месечните вноски по кредита до 28.04.2011, като вноската с падеж 28.05.2011г. не е изплатена изцяло. Не са платени и следващите вноски. Затова на 12.06.2012г., позовавайки се на настъпилата автоматична предсрочна изискуемост на целия дълг, „ОББ”АД се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК,издадена на 12.06.2012г.по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян,с която Ц. е осъден да заплати сумата 80 451.50лв., включваща главница- 67 631.69лв.,ведно със законната лихва върху нея с начало от подаване на заявлението-11.06.2012г.до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода от 28.06.2011г.до 10.06.2012г.-в размер на 12 683.71лв, наказателна лихва за периода от 28.06.2011г. до 10.06.2012г.- 136.10лв.,по издадения на 12.06.2012г. по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян изпълнителен лист. След подадено възражение от И.Ц. Банката е предявила иска по чл.422 от ГПК за установяване на вземането й,по което е образувано гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч.

В това производство съдът, съобразявайки приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г.,пост-по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, е приел, че при липсата на надлежно уведомяване на кредитополучателя за обявяването на автоматичната предсрочна изискуемост на кредита, са изискуеми и дължими само неплатените на падежа вноски - периода от 28.05.2011г. до 28.05.2012г. Решението е потвърдено от АС-Велико Търново по в.гр.д.№237/2015г.,а с Определение №783/12.10-2016г.,по т.д.№457/2016г.на І ТО, ВКС не е допуснал касационно обжалване. Като резултат от със сила на присъдено нещо с Решението на ОС-Ловеч от 04.03.2015г., пост.по гр.д.№497/2012г., съществуването на част от вземанията на „ОББ”АД към И.Ц., произтичащи от Договора за кредит от 20.12.2007г.,които са станали изискуеми в периода от 28.05.2011г.до 28.05.2012г.

С оглед констатираното неизпълнение на задължението за плащане на месечните вноски по кредита и съобразявайки се с приетото в т.18 от ТР №4/18.06.2014г.,пост-по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, на основание чл.18 от Договора и чл.60,ал.2 от ЗКИ, „ОББ”АД е обявила целият кредит за предсрочно изискуем с Уведомление от 17.11.2015г.,връчено на Ц. на 23.11.2015г. чрез нотариална покана рег.№5780/2015г.,т.2,акт №52 на Нотариус с рег.№337 в НК и район на действие РС-Троя, с което го е уведомила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.18 от Договора, поради неплащане на две и повече месечни погасителни вноски.

Кредитополучателят не е извършил плащане, поради което на 12.01.2016г. Банката е подала заявление по чл.417,т.2 от ГПК пред РС-Троян,където е образувано ч.гр.д.№31/2016г. Банката претендира обща сума от 108 899.60лв., от която главница от 67 457.93лв., договорна лихва по чл.5 от 41 123.07лв. за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г. и наказателна лихва за просрочени главници по чл.6 от Договора, в размер на 300.60лв.,за периода от 09.06.2012г. до 10.01.2016г. Заявлението е уважено изцяло, като на 13.01.2016г. РС-Троян е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №7/13.01.2016г. и Изпълнителен лист №24/14.01.2016г.,с които е осъдил И.Ц. и съпругата му С. Б.

Ц. да заплатят солидарно претендираните суми.Въз основа на това изпълнително основание е образувано и изпълнително дело с №20168790401021 от 2016г.по описа на ЧСИ с рег.№ 879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. В срока за доброволно изпълнение длъжниците са подали възражения по чл.414 от ГПК.

При изложената фактология твърди,че Банката има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК, с искане да се установи по отношение на ответника И.Ц. наличието на парично вземане,основано на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г.,изменен с Анекс №1/20.12.2012г. и с Допълнително споразумение №2/28.10.2009г.,предявено в заповедното производство по ч.гр.д.№31/2015г.на РС-Троян. Моли да се постанови решение в горния смисъл,като се присъдят и направените в заповедното и в настоящото производства разноски.

В срок от ответника И.А.Ц. е постъпил отговор. Оспорва иска изцяло и счита, че е неоснователен.

Възразява, че към исковата молба не са представени доказателства за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№478/2012г.на РС-Троян и в съответствие с влязлото в сила решение по гр.д.№440/2012г.на ОС-Ловеч. Счита,че за едно и също вземане има издадени два изпълнителни листа, което е недопустимо. Прави възражение за погасяване на част от лихвите по давност без да сочи конкретен период. Не се противопоставя на назначаването на исканата от ищеца съдебна експертиза. Моли да не се уважава исковата молба.

В срок е подадена и допълнителна искова молба от „ОББ”АД,в която поддържа вече заявената си позиция и отговаря на възраженията на ответника. Счита,че оспорването на претенцията е с бланкетни доводи, а и погрешно е посочена цената на иска 144 589.61лв. и основание Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г. В действителност предмет на настоящето дело е иск за установяване на вземане,произтичащо от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.20107г.,за което е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №7/13.01.2016г.,по ч.гр.д.№31/2016г.на РС-Троян,като цената на иска е 108 899.60лв. Действително между И.Ц. и „ОББ”АД е сключен и друг договор- Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007г., за установяване на вземането по който и по реда на чл.422 от ГПК, е образувано т.д.№75/2016г.по описа на ОС-Ловеч. Ищецът приема,че доколкото възраженията в отговора са общи и бланкетни,то те се отнасят до претенцията,с предмет на разглеждане по настоящето т.д.№74/2016г.на ОС-Ловеч. На следващо място изразява несъгласие с твърдението на ответника,че не са представени доказателства за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№478/2012г.на ОС-Ловеч, в съответствие с влязлото в сила решение по гр.д.№440/2012г.на ОС-Ловеч и твърдението,че за едно и също вземане има издадени два изпълнителни листи,което обуславя недопустимост на претенцията. Подробно излага хронологията на развилия се процес по ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян и гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч и заключава,че предмет на настоящето е установяване на частта на главницата по процесния Договор за кредит,за която искът по чл.422 от ГПК, е бил отхвърлен с влязло в сила решение /по гр.д.№497/2012г.на ОС-Ловеч/,поради неизискуемост. Така главницата е в размер на 67 475.93лв. се претендира тук въз основа на факти, настъпили след 11.06.2011г.-неплащане на падежите на погасителните вноски в периода

28.06.2012г. до 28.10.2015г. и обявена предсрочна изискуемост на цялата остана главница с уведомление от 17.11.2015г., връчено лично на кредитополучателя на 23.11.2015г. В настоящето производство се заявяват различни и новонастъпили факти, довели до изискуемост на неприсъдената главница по кредита /настъпили след датата,на която се счита предявен първият иск по чл.422 от ГПК-11.06.2011г.-неплащане на уговорените в договора за кредит падежи,довели до изискуемост на заявеното вземане и обявена след приключване на предходното производство предсрочна изискуемост на главницата по кредита. Новонастъпилите факти са неплащането на уговорените в Договора за кредит падежи в периода 28.06.2012г. до 28.10.2015г. и обявената предсрочна изискуемост на целия кредит. Тези факти не се обхващат от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. За неоснователно приема и възражението за погасяване на претенцията за лихви. То също е бланкетно,без да са посочени конкретно в коя и за коя част от претенцията се прави,кои лихви-договорни или наказателни са погасени по давност.

Излага,че по отношение на тази претенция е приложим давностният срок по чл.110 от ЗЗД,а именно 5-годишен. Твърди,че не е приложима нормата на чл.111,б.”в” от ЗЗД /3-год.срок/, тъй като задължението за връщане на банков кредит и договорни лихви не е „периодично плащане” по смисъла на тази норма. Уговорката за връщане на кредита и изплащане на лихвата по договора с периодични анюитетни вноски до пълното погасяване на задължението, не превръща договора в такъв за периодично изпълнение,не определя и по-кратък срок да погасяването му, нито по-ранен момент на начало на давностния срок. Развива,че при периодичните плащания отделните задължения имат характер на самостоятелни,въпреки наличието на общ правопораждащ факт. За разлика от тях при договора за банков кредит отделните анюитетни плащания представляват уговорено разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части,което става с изричното съгласие на кредитора.

Цитира съдебна практика в подкрепа на тази теза. По изложените съображения оспорва възражението за погасяване на част от лихвите по давност. Поддържа всички доказателствени искания.

Допълнителен отговор от ответника не е постъпил.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К. и адв.Я.-преупълномощени от адв.Г.-САК, който поддържат иска и ангажират доказателства. Адвокат С. Я. представя подробни писмени бележки.

Ответникът И.Ц. не се явява и не изпраща представител за съдебните заседания.

От събраните по делото писмени доказателства- ч.гр.д.№31/2016г.по описа на РС-Троян, ч.гр.д.№479/2012г.на РС-Троян, копия от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007г., Анекс №1/20.12.2007г., Допълнително споразумение №2/28.10.2009г., Уведомление с изх.№301-БД-289/17.11.2015г.от „ОББ”АД,с нотариално удостоверяване от Нотариус с рег.№337 и район на действие РС-Троян, на полагането на подписа с рег.№4599/2015г. и удостоверяване връчването му на 24.11.2015г.на И.А.Ц., пълномощно, Извлечение от счетоводните книги на „ОББ”АД-София по кл.№ 2981491 и Кредит № МG********** от „ОББ”АД, копие от заявление по чл.417 от ГПК с вх.№220/12.01.2016г. на „ОББ”АД, Заповед №7/13.01.2016г., Изпълнителен лист от 14.01.2016г.-всички по ч.гр.д.№31/2016г. на РС-Троян, Решение №49/04.03.2015г., пост.по гр.д.№497/2012г. на ОС-Ловеч, Решение №289/19.11.2015г.,пост.по в.гр.д.№237/2015г. на АС-Велико Търново, Определение №783/12.10.2016г., пост.по т.д.№457/2016г.на ВКС,пълномощно, Справка по чл.366 от ГПК от ищеца, писма, заключението съдебно-икономическа експертиза на в.л.Х.Д., преценени по отделно и в съвкупност, съобразявайки и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: