Решение № 476 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100500576 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 29.09.2022г., постановено по гр.д. № 11848/2020г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, е отхвърлен предявеният от Д. С. П., Р. В. Т. и Д.

В. П. срещу С. И. П. и Н. И. К. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3то от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключен договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег. № 19593/18.07.2019г., поради накърняване на добрите нрави.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е оставил без уважение направеното искане за спиране на настоящото производство на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор по гр.д.

№ 20248/2019г. по описа на СРС, ГО, 36 състав. По посоченото висящо дело 1 ищците в настоящото производство са предявили иск срещу С. П. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – ап. № 66, находящ се в гр. София, жк „******* поради накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност – за унищожаването му на основание чл. 31 от ЗЗД. Сочат, че именно придобият с цитирания договор за продажба нотариален акт недвижим имот е предмет на процесния договор за наем. Считат, че ако се установи нищожност на придобивното основание, същият порок ще се констатира и по атакувания в настоящото производство договор за наем. Освен това именно завеждането на делото за нищожност на придобивното основание провокирало първата ответница да сключи фиктивен договор, с който да отдаде под наем описания имот на втория ответник и да изпрати съдебен изпълнител за реализиране на въвод във владение.

Поддържат, че договорът за наем няма за цел отдаването за временно и възмездно ползване на имота, което се установявало от факта, че наемателят Н. К. е дезинтересиран от разглеждането на настоящия правен спор – не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явявал в съдебни заседания.

Нещо повече, той не е проявявал интерес да види какъв имот е наел, в какво състояние се намира и изобщо не е предприемал никакви действия за да се увери, че такъв имот съществува и е годен за обитаване. Именно поради това релевират доводи, че процесният договор за наем е сключен с единствената цел първият ответник да влезе във владение на имот, придобит от него чрез измама от глухонемите му собственици. Сочат и обстоятелството, че ищцата Д. П. никога не е напускала жилището и понастоящем продължава да живее в него. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Въззиваемата С. И. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Излага съображения, че отдаването под наем на имота е извършено съобразно с признатата от закона възможност на собственика да си служи със същия, да извършва действия на управление, както и да го отдава под наем, т.е да извлича от вещта полезни свойства и да реализира граждански плодове. Сочи, че не е неморално собственикът на един недвижим имот да го отдаде под наем, а възникналият правен спор относно 2 валидността на прехвърлителната сделка следва да се реши по съдебен ред с влязло в законна сила съдебно решение. Оспорва се и твърдението, че процесният договор за наем бил сключен като ответна реакция срещу заведеното дело пред СРС, 36 състав. Напротив, договорът бил сключен преди подаване на исковата молба по това дело, а още през 2019г. ответницата изпратила нотариална покана до ищците да освободят имота, тъй като иска да го отдава под наем. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемият Н. И. К. не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

В жалбата, с която е сезиран съдът не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.

С оглед изложеното, на настоящия етап от производството е установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.12.2009г., обективиран в нотариален акт № 77, том IV, рег. № 19258, н.д.

№ 584 от 2009г. по описа на нотариус В.Г., рег. № 340 при НК и район на 3 действие СРС, В.Н. П. и Д. С. П. са продали на И.Ц. В. правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк „*******, заедно с избено помещение № 55. Не е спорно обстоятелството, че продавачът В. П. е починал и че негови наследници по закон са ищцата Д. П. – преживяла съпруга, Р. В. Т. и Д. В. П. – деца на починалото лице, както и че ответницата С. П. е единствен законен наследник на починалия приобритател – И. В..

Установено е, че на 18.07.2019г. е сключен договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег. № 19593/18.07.2019г., по силата на който П.К. В.а /починала на 10.12.2020г. и наследена от ответницата С. П. – дъщеря/ и С. И. П. /в качеството им на наемодатели/ са предоставили на Н. И. К. /в качеството на наемател/ за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк „*******, заедно с избено помещение № 55. Наемателят е поел задължение за насрещна престация – да заплаща месечна наемна цена в размер на 200 лева. Договорът е бил сключен за срок от една година.

Посочено е, че наемодателите се легитимират като собственици на имота с нотариален акт № 77, том IV, рег. № 19258, н.д. № 584 от 2009г. по описа на нотариус В.Г., рег. № 340 при НК и удостоверение за наследници на И.Ц. В. от 20.05.2013г. Наемодателите поели задължение да предадат на наемателя владението и ключовете на наетия имот на 25.07.2019г.

С изпълнителен лист от 20.09.2019г., издаден по ч.гр.д. № 44100/2019г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, П.К. В.а и С. И. П. са осъдени да предадат на Н. И. К. държането на следния недвижим имот: апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк „*******, заедно с избено помещение № 55. Изпълнителният лист е бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Не е спорно обстоятелството, че по молба на кредитора Н. К. е било образувано на 01.10.2019г. изпълнително дело при частен съдебен изпълнител С.П., рег. № 921 на КЧСИ за извършване на въвод във владение на гореописания имот, предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44100/2019г. по описа на СРС. Изпълнението по образуваното изпълнителното производство е спряно въз основа на допуснато по реда на чл. 389 от ГПК обезпечение на предявения в настоящото производство иск.

4

Между страните по делото не е спорно обтоятелството, ч е и към настоящия момент ищцата Д.П. обитава процесния недвижим имот, предмет на договора за наем

От представения по делото препис от искова молба по гр.д. № 20248/2019г. по описа на СРС, ГО, 36 състав се установява, че на 08.04.2019г. ищците са предявили срещу С. П. и П. В.а, в качеството им на правоприемници на купувача И. В., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 77, том 4, рег.

№ 19258, н.д. № 584/2009г. по описа на нотариус В.Г. поради накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност – като унищожаем на основание чл.31 ЗЗД, при твърдения, че същият е сключен на цена, значително по-ниска от пазарната стойност на имота, респ., че продавачът В.Н. П. към момента на сключване на сделката не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното. От извършената служебна справка се установява, че с решение № 20004562/17.01.2022г. по гр.д. № 20248/2019г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, предявените искове са били отхвърлени , като първоинстанционното решение е било потвърдено с решение от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 3575/2022г. по описа на СГС. Срещу въззивното решение е било подадена касационна жалба, въз основа на която е било образувано гр.д. № 3040/2023г. по описа на ВКС, Трето ГО, което не е приключило към настоящия момент с окончателен съдебен акт.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Неоснователни са релевираните от въззивниците доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в отказ за спиране на настоящото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор. По заявеното във въззивното производство идентично искане настоящият съдебен състав се е произнесъл с определение от 13.07.2203г., с което е оставил същото без уважение. В конкретния случай не е налице твърдяната връзка на обусловеност между производството по настоящото дело и по гр.д. № 20248/2019г. по описа на СРС. Валидността на договора за покупко-продажба, респективно неговата недействителност, въз основа на който и с оглед настъпилото законово наследствено правоприемство ответницата С. П. се легитимира като 5 собственик на отдадения под наем на другия ответник недвижим имот, не рефлектира автоматично върху валидността на договора за наем за същия имот, сключен от приобритателя. Следователно, не е налице връзка на обусловеност между двете производства.

Настоящият съдебен състав счита, че ищците имат правен интерес от предявяването на иска за нищожност на процесния договор. В практиката на ВКС се приема, че за да съществува интерес от установителен иск за прогласяване на нищожност на сделка, сключена между трети лица, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, щом правата на ищеца зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение /решение № 155/19.03.2010г. по гр.д. № 4829/2008г., ІV ГО/, че е налице правен интерес, когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на разпоредилия се отчуждител, свързано с материално право на ищеца, по отношение на конкретното имущество /решение № 576/30.09.2010г. по гр.д.

№ 1803/2009г., ІІІ ГО/, както и че наличието или липсата на правен интерес се преценява според това, какво ищецът сочи за спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита /решение № 384/12.10.2012г. по гр.д. № 368/2012г., ІV ГО/. В обобщение ВКС приема, че е налице правен интерес от установителен иск, когато според твърденията в исковата молба правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца /определение №264/07.07.2014г. по гр.дело № 2998/2014г. на ВКС, ГК, II ГО/.