Определение № 656 от 15.08.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. С., 15.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500559 по описа за 2024 година Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 166 от 19.04.2024 г. по гр. д. № 665/2022 г. по описа на РС – Х.Б., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, постановеното по делото първоинстанционно решение е изменено в частта за разноските, като присъдените с решението в полза на ищеца К. К. К. разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 1360 лв. на 1060 лв. в резултат от намаляване на адвокатските възнаграждения от по 500 лв. за осъществена защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска до размери от по 350 лв.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „Ф.Б.“ ЕООД, който излага съображения за неправилно определяне от страна на първоинстанционния съд на материалния интерес по делото, върху който е определено възнаграждението, както и за наличие на основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, по- нисък от минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Отправя искане, общият размер на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде намален до размер от 200 лв., независимо че в депозираната пред първоинстанционния съд молба по чл. 248 от ГПК е поддържал, че следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по НМРАВ, който според него е 400 лв. При условията на евентуалност (в случай, че въззивният съд не присъди едно общо възнаграждение по двата обективно съединени иска), настоява за намаляване на определеното възнаграждение до размер от 200 лв.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство, който оспорва жалбата, позовава се на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, както и на съдебна практика, и изтъква, че с атакуваното определение районният съд дори е определил адвокатско възнаграждение под минимума по НМРАВ.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, 1 съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя е частично основателна поради следните съображения:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд определил адвокатското възнаграждение в размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не бил отчел практиката на СЕС, според която националният съд не е обвързан от определените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, ако прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, в който е наведено възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и в депозираната от него молба по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд във връзка с това възражение, той е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено именно в размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (независимо че в молбата по чл. 248 от ГПК е посочил, че според практиката на СЕС съдът не е длъжен да се съобрази с размерите по наредбата). Следователно, самият жалбоподател е настоявал за определяне на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в минимален размер по НМРАВ. Едва в настоящата частна жалба се съдържа искане за определяне на възнаграждението под минимума по тази наредба.

Независимо от това, първоинстанционният съд, в изпълнение на задължението си да се произнесе надлежно по постъпилата молба по чл. 248 от ГПК и съобразявайки практиката на СЕС (Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022г.), е намалил размера на присъденото адвокатското възнаграждение, като е определил същото под минимума по наредбата.

Неотносими са доводите на жалбоподателя за недължимост на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв поради липса на доказателства, че били налице законовите предпоставки за това. В конкретния казус, по делото не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв, а присъждане на уговорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (видно от договора за правна защита и съдействие на л. 7 от делото). Следователно, предмет на преценка в настоящия случай е, каква част от тази разноски следва да бъде възстановена на ищеца съобразно изхода на делото и при наведено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, а не каква сума следва да се присъди на процесуалния му представител по реда на чл. 38 от ЗАдв и дали са налице предпоставки за това.

Останалите доводи на жалбоподателя може да се обобщят като касаещи начина на определяне на адвокатското възнаграждение – дали то следва да се изчисли според материалния интерес по всеки от исковете поотделно и впоследствие да се сумира, или да се изчисли въз основа на аритметичния сбор от цените на двата иска.

По този въпрос настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в тази насока е и изменението на самата наредба (обн. ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Във връзка с това следва да се отбележи, че цитираната от жалбоподателя практика в обратния смисъл е постановена или преди горепосоченото изменение на наредбата, или след него, но по казуси, за които приложим е бил текстът на чл.

2 от преди това изменение.

По тези съображения, настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договорна клауза (което е под минимума по наредбата), не е прекомерно. Наистина, делото не се отличава с особено висока фактическа и правна сложност, а и по аналогични казуси е формирана константна съдебна практика, но това не означава, че процесуалният представител на ищеца не е положил труд, оценим на такава стойност. Той е подготвил делото, като се е запознал с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти, и въз основа на това е изготвил исковата молба. Служебно известен на въззивния съд факт е, обаче, че ищецът в първоинстанционното производство е защитаван от същия процесуален представител и по други съдебни дела с идентичен или аналогичен предмет, които (независимо от различията между тях) предполагат същата процесуална защита. Съответно, при подготовката на едно от тези дела значително се облекчава работата на процесуалния представител по всяко от другите дела. Поради това настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в размер на 350 лв. за осъществената защита по иска за нищожност на договорна клауза е справедливо и съответно на извършената работа, като няма основание за допълнителното му намаляване.

От друга страна, обаче, адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. по иска за връщане на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума, макар също определено под минимума по НМРАВ, е прекомерно.

Уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожната договорна клауза сума е пряк резултат от осъществената защита по обуславящия иск за нищожност на тази клауза. Действително, част от защитата по обусловения иск е и доказването на факта, че ищецът реално е заплатил сумата, дължима въз основа на нищожната клауза, но това доказване не представлява фактическа или правна сложност и не изисква допълнителни усилия, а се осъществява чрез формулиране на не особено сложно доказателствено искане за допускане на съдебно- счетоводна експертиза със съответни задачи. Основната част от защитата по този иск, обаче, е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск за нищожност на клаузата, по която е извършено плащането. Поради това следва да се приеме, че за защита по обусловения иск се дължи възнаграждение в размер, значително по- нисък и от минималния по НМРАВ, като съдът има право да присъди такъв съгласно цитираното по- горе решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022г. на СЕС и съобразената с него национална съдебна практика. Поради това и с оглед диспозитивното начало в процеса, 3 това намаляване следва да бъде до посочения от самия жалбоподател размер в наведеното при условията на евентуалност негово искане в частната жалба, а именно - 200 лв.

По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение бъде намалено до общ размер от 350+200=550лв., а общият размер на всички присъдени в негова полза разноски бъдат намалени до общ размер от 910 лв.

Страните не са претендирали разноски в настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 166 от 19.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 665/2022 г. по описа на РС – Своге, с което присъдените в полза на ищеца К. К. К. с ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство са били намалени от 1360 на 1060 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 23 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. 665/2022 г. по описа на РС – Своге, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Д.Н.” № 28, С.Ц., ет. 2, офис 40-46, да заплати на К. К. К. с ЕГН ********** и адрес гр. ., ул. „Х.Б.” № 10, разноски в производството по гр.д. 665/2022 г. на Свогенския районен съд в общ размер от 910 лв., вместо присъдените с решението такива от 1360 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4