Решение № 435 от 31.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1827/2024
- Вид
- Решение № 435
- Подписан
- 31.01.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 24 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 435 гр. Пловдив, 31.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330101827 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Б., ЕГН **********, против А.
Д. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАдв., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2527 лева – главница, представляваща възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г., която сума се дължи за извършено процесуално представителство по 6 броя граждански производства пред Районен съд – Пловдив: гр.д. № 4333/2023 г.; гр.д. № 10537/2023 г.; гр.д.
№ 10543/2023 г.; гр.д. № 11705/2022 г.; гр.д. № 10408/2023 г. и ч.гр.д. № 13515/2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че в качеството му на адвокат е сключил на 09.11.2022 г. с ответницата Д., безсрочен договор за правна защита и съдействие, по силата на който приел да извършва процесуално представителство по дела, образувани от и против нея. Тъй като ответницата декларирала, че не разполага с достатъчно финансови средства да заплаща адвокатското възнаграждение за воденето им, адвокат Б., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. приел да я защитава безплатно. Твърди се още, че уговорили, че ищецът може да привлича, чрез преупълномощаване и други правоспособни адвокати, които да защитават законните й интереси, като извършените от преупълномощителите действия да се считат за извършени от него. Било уговорено още, че при оттегляне на представителната власт, при което и невъзможност за определяне на възнаграждение за безплатно представителство по чл. 38, ал.
2 ЗАдв., такова да е дължимо от ответницата за положения труд. Твърди се и, че според уговорките, когато ищец е Д., адвокатът ще преценява времето на предявяване на съответните искове и техния вид. Съгласно постигнатите договорености приели, че договорът за правна защита и съдействие може да бъде прекратен от всяка една от страните, чрез отправяне на изявление за това.
Твърди още, че въз основа на договора, Д. подписала и пълномощно, по силата което да я представлява пред съда, а той от своя страна преупълномощил адвокат К. К., да я 1 представлява .
Твърди също, че на 21.12.2023 г. му било връчено уведомление от А. Д., с което го уведомявала, че оттегля представителната му власт по всички водени от нея и срещу нея искови производства, както и изявление за прекратяване на сключения между тях договор за правна защита и съдействие.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАдв., при тази хипотеза, адвокатът имал право на възнаграждение за положения от него труд, което доверителят дължал. Освен това, излага и, че в договора било предвидено, че при оттегляне на пълномощията, доверителят му дължи заплащане на възнаграждение за положения от довереника, труд.
Тъй като оттеглянето на представителната му власт било извършено в хода на съдебното дирене, преди устните състезания, не му било определено възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв.
Твърди да му се дължи възнаграждение в размер на минимуми по НМРАВ, предвид прекратяване на пълномощията преди даване ход на устните състезания по 6 дела, както следва:
1. гр.д. № 4333/2023 г. – 400 лева. Делото било образувано на 27.03.2023 г. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с предмет два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по нищожни клаузи за договорна лихва и неустойка по Договор за заем от 12.11.2018 г., с първоначална обща цена на иска от 100 лева. По това дело, бил депозирал и молба за отстраняване на нередовностите по исковата молба и молба преди о.с.з. за снабдяване със СУ; за о.с.з. от 05.10.2023 г. била депозирана молба с доказателсвени искания от преупълномощената от него адвокат К., която се явила в о.с.з. на 17.11.2023 г.;
2. гр.д. № 10537/2023 г. – 400 лева. Делото било образувано на 18.07.2023 г. против „Микро Кредит“ АД, с предмет осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума от 423.75 лева по Договор за заем от 30.07.2018 г.. По това дело, бил депозирал и молба за отстраняване на нередовностите по исковата молба; явил се в о.с.з. на 22.11.2023 г. и извършил процесуални действия;
3. гр.д. № 10543/2023 г. – 464 лева. Делото било образувано на 18.07.2023 г. против „Изи Финанс“ ЕООД, с предмет два осъдителни иска за връщане на недължимо платени суми по нищожни клаузи за договорна лихва и неустойка по Договор за заем от 16.04.2018 г., с цена на иска, увеличена в размер от 1646.85 лева. По това дело, бил депозирал и молба за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а преупълномощената от него адвокат К. се явила в о.с.з. на 07.12.2023 г.;
4. гр.д. № 11705/2022 г. – 663 лева. Твърди, че делото било образувано на 11.08.2022 г. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което предявило против Д. искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за потребителски кредит от 17.09.2020 г., с обща цена на исковете 6662.11 лева. По делото бил депозирал отговор на исковата молба, извършил процесуални действия в о.с.з. на 27.06.2023 г. и на 18.12.2023 г., а преупълномощената от него адвокат К., се явила в о.с.з. на 17.10.2023 г.;
5. гр.д. № 10408/2023 г. – 400 лева. Делото било образувано на 17.07.2023 г. против „Ай Ти Еф Груп“ АД, с предмет установителен иск за вземане от 129.60 лева – недължимо платени по Договор за заем от 15.05.2018 г. По това дело, бил депозирал две молби: едната за изискване на заповедно дело, а другата - за отстраняване на нередовностите по исковата молба.;
6. ч.гр.д. № 13515/2023 г. – 200 лева. Делото било образувано на 18.09.2023 г. от „АПС Бета България“ ЕООД, което подало заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По делото депозирал възражение по чл. 414 ГПК против издадената на 19.09.2023 г. заповед.
Излага съображения, че заплащане на претендираното от него възнаграждение, се дължи на основание чл. 5, ал. 1 от рамков договор за правна защита и съдействие, според която разпоредба - при оттегляне на пълномощията, доверителят дължи на довереника 2 заплащане на възнаграждение за извършения труд, съобразно нормативните актове, уреждащи минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, това е НМРАВ, т.е. страните по рамковия договор изрично договорили изчислението на възнаграждение на база посочената наредба. Тази договорна разпоредба възпроизвеждала чл. 26, ал. 2 ЗАдв, която предвижда, че при оттегляне на пълномощията, доверителят дължи на адвоката възнаграждение за извършения труд.
Твърди още, че гореописаните дела, по които е извършвал процесуално представителство, не са приключили с влязло в законна сила решение, с изключение на гр.д.
№ 4333/2023 г., по което не му е било определено възнаграждение, както и не му е било определено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и по останалите дела.
Предвид изложеното, искането е за уважаване на претенцията за главница в общ размер на 2527 лева – главница, представляваща възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А. Д. Д., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Възразява, че към исковата молба не е представен твърдения от ищеца за сключен Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г., по силата на който е приел да извършва процесуално представителство по искови производства, като заявява, че такъв не съществува. Поради непредставянето му, не може да вземе становище по него, относно неговата действителност, съдържание и правна характеристика. Не било представено и твърдяното пълномощно, съответно преупълномощаване, поради което твърди, че исковата молба е нередовна и се прави искане да бъде задължен ищецът да ги представи.
Излага, че компетентен да определя адвокатско възнаграждение е съда, ако насрещната страна е осъдена на разноски. В тази връзка, към момента на подаване на исковата молба, ищецът няма как да знае изхода на правния спор, поради което твърдението му, че няма как и няма да бъде определено възнаграждение, били безпредметни и неоснователни.
По описаните претенции за адвокатски възнаграждения, моли да се има предвид следното:
По гр.д. № 4333/2023 г. имало поставено Решение от 12.02.2024 г., за което адв. Б. разбрал още на 13.02.2024 г., както и фактът, че не му е определено възнаграждение, като мотивът на съда бил, че разноски се дължат, но не са поискани своевременно. Затова излага, че ищецът не е поискал присъждане на разноски, а освен това счита, че след като адв. Б. е разбрал за решението е могъл да иска да му бъдат присъдени такива, по реда на чл. 248 ГПК;
По гр.д. № 10537/2023 г. заявява, че има постановено Решение от 15.04.2024 г., както и по гр.д. № 10543/2023 г. има постановено Решение от 13.02.2024 г.
По гр.д. № 11705/2022 г. заявява, че същото все още не било приключило, като не е ясен изхода от правния спор по него. Освен това, възразява, че до момента на оттегляне на пълномощията било минало повече от една година от образуването му, като не било ясно какви са извършените процесуални действия на 27.06.2023 г. и на 18.12.2023 г., както и извършеното процесуално действие в о.с.з. на 17.10.2023 г.
По гр.д. № 10408/2023 г. заявява, че същото все още не било приключило, като не е ясен изхода от правния спор по него, като делото, след много бавене било насрочено за 04.06.2024 г. Освен това, възразява, че до момента на оттегляне на пълномощията било минало повече от половин година от образуването му. Отстраняването на нередовности било правено в продължение на повече от шест месеца. След оттегляне на пълномощията му, по делото било направено всичко възможно същото да приключи в кратък срок, което не било правено от адв. Б. преди това.
3
По ч.гр.д. № 13515/2023 г. не била наясно какво и как е правено; не знаела за делото и не била давала, каквито и да било права на адв. Б. да я представлява.
Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По редовността:
Възражението в Отговора на исковата молба не се споделя. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът, които съответстват на формулирания петитум.
Твърденията касаят въпроси по същество.
По същество:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - фактът на съществуване на валидно правоотношение между страните по делото по Рамков договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г.; по силата който ответникът му е възложил в качеството му адвокат да извършва процесуално представителство по дела, образувани от и против ответника; че е изправна страна по този договор, а именно, че е изпълнил задълженията си по предоставяне на правни услуги по посочените шест броя граждански дела; прекратяване на договора по вина на ответницата; размера на уговореното възнаграждение по договора, както и падежа на задължението за заплащане на възнагражденията, т.е. да докаже по основание и размер иска си, произтичащи от описания договор.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасила задълженията си.
По делото безспорно се установява, че на 09.11.2022 г. между А. Д. Д. – Доверител и адвокат Д. Г. Б. – Довереник, е сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, с който Доверителят е възложила, а Довереникът е приел да осъществява процесуално представителство: пред органите на досъдебното производство; пред частни и държавни съдебни изпълнители; по граждански и арбитражни съдилища по образуваните от и против Доверителя всякакви видове съдебни и арбитражни дела, като е посочено, че Договорът обхваща правна защита и съдействие за всички съдебни инстанции. /чл. 1, ал.1 от Договора/.