Решение № 4518 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4518 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100505578 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. И. Ч. срещу Решение № 7560/23.04.2026 г. гр.д.

№ 54296/2025 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която по негова молба е отказано издаване на заповед за съдебна защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) в негова полза срещу дъщеря му П. В. И.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, твърди се същото са е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което молбата му за защита да бъде уважена, да бъде издадена заповед за съдебна защита срещу П. В. И., с която да й бъдат наложени меки по чл.5 ЗЗДН в максимално допустимия срок, включващи отстраняване от съвместно обитаваното жилище с административен адрес гр.София, ж.к. ********, забрана да го доближава в дома му, местоработата му и местата, които обичайно посещава, забрана да влиза в дома му в негово отсъствие, задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие и да посещава специализирани програми.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна П. В. И. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Желае оставяне в сила нa първоинстанционното решение, представя писмени документи и фотоизображение.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молител в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. И. Ч., депозирана в лично качество, за защита от психическо домашно насилие, извършено от П. В. И. на 02.10.2025 г. и в периода 09.09.2025 г. – 09.12.2025 г., описано в сезиращата молба.

Ответникът е оспорила твърденията в подадената молба за извършено от нея насилие.

С Решение № 7560/23.04.2026 г. гр.д. № 54296/2025 г. по описа на Софийски районен съд е отказано издаване на заповед за защита на основание чл.4 ЗЗДН срещу П. В. И. по молба на В. И. Ч. и последният е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 20 евро.

Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№ 180/14.02.2025 г., издадено от Столична община – район „Връбница“ се установява, че въззиваемата е дъщеря на въззивника, поради което последната попада в обхвата на лицата по чл.3, т.5 ЗЗД и срещу нея В. И. Ч. може да търси защита по реда на този закон.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, съгласно началния момент на твърдените актове на домашно насилие. Съащата изхожда от пострадали лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на първоинстанционния съд от процесуално легитимирана страна.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира първоинстанционното решение за правилно като крайни изводи, а наведени във въззивната жалба доводи в обратната насока - за неоснователни.

Анализът на доказателствената съвкупност по делото налага извод, че страните са съсобственици на апартамент 50, находящ се в гр.София, ж.к. „******** след настъпилата смърт на съпругата на въззивника и майка на въззиваемата. На 31.03.2025 г. помежду им е сключена спогодба, по силата на която въззиваемата се е задължила да заплати на баща си на равни месечни вноски в срок до 31.08.2026 г. сумата от 10 000 лева, представляващи дела й от задълженията на покойната й майка Е. И. Ч.а. Със спогодбата П. В. И. се задължила да не допуска по никакъв повод и при никакви обстоятелства Д.К.Н. в или близо до дома на въззивника, а при неизпълнение на това задължение същата следва да напусне веднага жилището и да изнесе от него личните си вещи. От 2025 г. страните съжителстват съвместно в съсобствения имот.

Въз основа на показанията на свидетеля А. И. И. по делото се установява, че понастоящем въззивникът ползва една стая от апартамент и баня с тоалетна, които сам заключва, като в санитарното помещение държи дрехите си.

От показанията на свидетеля М.Н.Л. се установява, че страните имат проблеми помежду си. Въззивникът заключва банята в апартамента, поради което детето на 2 въззиваемата остава да живее при свидетеля, а П. В. И. спи на матрак в магазин.

Видно от констативен протокол от 19.03.2026 г. на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД средството за търговско измерване в имота е демонтирано и електрическото захранване е преустановено.

Твърденията в сезиращата молба за отправена от ответника в първоинстанционното производство към В. И. Ч. заплаха на 02.10.2025 г. в телефонен разговор намират опора единствено в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Легална дефиниция на психическо насилие е дадена в § 1, т.3 ПЗР на ППЗЗДет, където е посочено, че такова представляват всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. Това определение следва да намери приложение и по отношение на домашното насилие, осъществено не само спрямо деца с оглед новелата на чл.46, ал.2 ЗНА. Психическото насилие следва да води до реално засягане на жертвата и да е насочено спрямо нея, а последното е възможно да се осъществи опосредено чрез телефонно обаждане.

Адресираната на горепосочената дата до въззивника реплика не съдържа конкретна закана към живота, здравето и/или имуществото на В. И. Ч., не би могла да се приеме като вербална злоупотреба и акт на умишлено и сериозно засягане на психическата неприкосновеност на последния.

По делото не се доказва твърдяното от въззивника домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личната му свобода чрез принуждаването му да живее само в една стая.

Видно от показанията на свидетеля И. въззивникът сам е обособил това пространство за собствено ползване и е ограничил достъпа до него, а доказателствената съвкупност по делото не позволява извод, че това не е резултат от автономна преценка.

Спорът относно разпределението на ползването на съсобствения имот в съответствие с квотите в съсобствеността на страните не би могъл да се приеме за форма на домашно насилие, изразяващо се в накърняване на възможност на въззивника да има поведение, съответно на неговата воля, интереси и цели, които не засягат правата и интересите на въззиваемата. Този спор следва да се реши по предвидения в закона ред и това разрешение не може да се постигне в производството по ЗЗДН.

Не се доказва в производството твърдяната липса на лични вещи от имота на въззивника да е в причинно- следствена връзка с поведение на въззиваемата, още по – малко същото да попада в обхвата на чл.2, ал.1 ЗЗДН.

Въззивникът не е ангажирал доказателства за засягане на стопанската му сфера в резултат от упражнено въздействие от страна на въззиваемата, целящо доминантен ефект.

Увеличаване на стойността на битовите сметки в имота при обитаването му от още две лица, наред с въззивника и разпределяне на отговорността за заплащане на тези разходи не би 3 могло в случая да се приеме, че представлява акт на твърдяното икономическо насилие.

По делото не са ангажирани годни доказателства за установяване на твърдените в сезиращата молба актове на домашно насилие, упражнено от П. В. И. по отношение на П.

В. И..

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни правни норми.

Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да се остави в сила в тази си част.

С оглед изхода от спора на въззивника разноски не се следват, но същият е задължен за държавна такса в размер на 6,39 евро (12,50 лева) за въззивната жалба.

Въззиваемият е претендирал присъждане на сторените в производството разноски, но своевременно не е ангажирал доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7560/23.04.2026 г. гр.д. № 54296/2025 г. по описа на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА В. И. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 6,39 евро (12,50 лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4