Решение № 1339 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1339 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100112373 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. Х. К., с която е предявен срещу ЗК Л.И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, осъществено на 22.06.2022 г. Претендира законна лихва от 14.07.2022 г. и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 22.06.2022 г. е претърпяла пътнотранспортно произшествие по вина на водач с автомобил Опел с рег.№ *******, управляван от Б. Г. П., докато е пътувала като пътник н задна дясна седалка на лек автомобил Мазда, с рег №*******. Твърди, че е претърпяла травматични увреждания: фрактура на дясната ключица, травматичен субарахноиден кръвоизлив и мозъчна контузия вдясно, разкъсно-контузна рана на главата. Твърди, че впоследствие е претърпяла и късни усложнения, в причинна връзка с произшествието, а именно: пневмония, посттравматичен хемоторакс, състояние след фрактура на ребра и бронхиална астма.

Претендира обезщетение за претърпените физически и психически болки и страдания и законната лихва от датата на завеждане на доброволната претенция – 14.07.2022 г. и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Твърди, че произшествието не е причинено от противоправно поведение на водача на автомобила Опел. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между произшествието и нараняванията на ищцата. Навежда твърдение и за съпречиняване от страна на ищцата, като твърди, че е допринесла за настъпилите вреди, като не е спазила изискването 1 на чл. 137а от ЗДвП. В условията на евентуалност оспорва исковата претенция като прекомерна, тъй като не са съобразени степента и вида на уврежданията.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (констативен протокол), главните доказателства (показанията на свидетеля Б. Г. П.) и автотехническа експертизи, че на 22.06.2022 г., около 7,30 ч. в с. Негован, в кръстовището, образувано между ул. Д. и ул. Ст. Т. е настъпило ПТП между Опел с рег.№ *******, управляван от Б. Г. П., и лек автомобил Мазда, с рег №*******, при следния механизъм: автомобилът „Мазда” се е движел по ул. „Ст. Т.” в дясната пътна лента с посока от ул. Искърска към ул. Емануил Александров със скорост на движение 30 км/ч. В същото време, автомобилът Опел се е движил по ул. Д., от ляво на дясно за посоката на движение на лек автомобил Мазда. Водачът на автомобилът Опел не е пропуснал лек автомобил Мазда, навлязъл е в кръстовището, с предната си част челно е ударил автомобил Мазда в лявата му странична част, в зоната на предна и задна леви врати.

След удара автомобилът Мазда е продължил движението си напред и в дясно, като е достигнал до бетонен стълб в дясно на платното за движение и се е ударил в него. Причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил Опел, който е навлязъл в кръстовището като ляво стоящ автомобил в момент, в който лек автомобил Мазда е приближавал кръстовището от дясната му страна. Ето защо съдът приема, че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на автомобила „Опел”, който не е пропуснал движещия се от дясната му страна автомобил „Мазда”, не е съобразил маневрата си с неговото движение и местоположение, с което извършил нарушение на чл.47 и чл.48 ЗДвП.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила следните травматични увреждания: 1). черепно-мозъчна травма, състояща се от мозъчна контузия, лека по степен на тежест, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясна теменна област на мозъка, разкъсноконтузна рана в дясната слепоочно-теменна област на главата; 2). травма на гръдния кош, състояща се от контузия на гръдния кош, травматичен септиран кръвоизлив /хемоторакс/ в дясна белодробна половина, контузия на десния белодробен паренхим в дорзалните сегменти и в четвърти сегмент 3). травма на опорно-двигателния апарат изразяваща се в счупване на дясна ключица в латералния й край с разместване на фрагменти по ширина и под ъгъл.

Описаните травматични увреждания при С. Х. К. са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП. След инцидента С. Х. К. е 2 транспортирана до спешния център на УМБАЛ „Света Анна” София, където е постъпила на лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. Проведено е комплексно болнично лечение състоящо се от: режим на легло, ежедневно проследяване на неврологичния статус, медикаменти. За фрактурата на дясна ключица е поставена мека имобилизация и медикаментозна терапия.

Разкъсно-контузната рана в дясна слепоочно-теменна област на главата е обработено хирургично - под локална анестезия е ревизирана раната, възстановена целостта на тъканите. Изписана е на 29.06.2022 г. (седми ден от постъпването) и насочена към клиника пo ортопедия и травматология за оперативно лечение. След изписване от клиниката по неврохирургия поради болки в гърдите, задух, обща слабост, суха кашлица и високо температура е постъпила на лечение в клиниката по вътрешни болести, пулмология, физиатрия и клинична алергология на Медицински институт на МВР. При проведената нова компютърна томография на гръден кош са установени счупвания на трето-четвърто и осмо ребра вдясно и травматичен септиран кръвоизлив в дясна белодробна половина. На 25.07.2022 г. е направена диагностична плеврална пункция вдясно по задна аксиларна линия 6-то междуребрие при която е евакуирано минимално количество хеморагичен пунктат-2-змл. с невъзможност за лабораторни изследвания. На 01.08.2022г. е изписана и насочена за оперативно лечение на травматичния хемоторакс. На 03.08.2022г. е приета на лечение в СБАЛСББ-Клиника по гръдна хирургия, гр.

София. На 05.08.2022 г. е оперирана. Изписана е на 10.08.2022 г. (седми ден от постъпването). При С. Х. К. травматичния хемоторакс е диагностициран тридесет и четири дни след травмата. За счупването на дясната ключица е проведено консервативно лечение с поставяне на ортеза, която ищцата е носила в продължение на четиридесет дни. Провела е амбулаторно физикални процедури и стационарно лечение.

Общия възстановителен период за получените от ищцата травматични увреждания е в рамките до една година. Разкъсно-контузната рана в дясна слепоочно-теменна област на главата е зараснала без усложнения.

Травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в дясна теменна област на мозъка е резорбиран, менингеалния синдром е отзвучал.

Травматичният хемоторакс е евакуиран, белодробният паренхим е освободен от сраствания, дишането се нормализирало. Ищцата има хронично белодробно заболяване – астма, с преобладаваща алергична компонента, което е удължило оздравителния период. Счупването на дясна ключица е зараснало, но с остатъчен функционален дефицит за движенията в дясна раменна става - повдигане на ръката само до хоризонтална позиция и невъзможност над главата. С. Х. К. е търпяла болки и страдания, найинтензивни непосредствено след травмата, при обработка на раната на главата, при превръзките и свалянето на конците. Търпяла е болки и в периода до установяване на травматичния хемоторакс, при плевралната пункция, също интензивни болки е имала след операцията за евакуиране на травматичния хемоторакс, при превръзките и свалянето на конците. Търпяла е 3 болки и при рехабилитацията след сваляне на ортезата за счупването на дясна ключица. Продължава да изпитва болка при промяна на времето в зоната на операцията. Здравословното състояние на ищцата е възстановено, с изключение на останалия функционален дефицит за движенията в дясна раменна става.

От показанията на свидетеля Е.Е.К., съпруг на ищеца, се установява, че в периода на следболничното лечение ищцата се е нуждаела от грижи в ежедневието си, продължава да изпитва болки и ограничение в движението на ръката.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, , а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Опел“ с рег.№ *******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.47 и чл.48 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на наказателното производство, от медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както и от показанията на свидетеля К. безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Б. Г. П. при управление на лек автомобил „Опел“ с рег.№ *******.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Опел“ с рег.№ *******, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и естество на телесните увреждания – счупвания и травматични увреждания в областта на главата, тялото и горен крайник, проведено лечение (продължителен болничен престой и оперативно лечение), интензитет и продължителност на болката (след произшествието, по време на оперативните интервенции и проведената рехабилитация), период на възстановяване (една година), наличието на пълно възстановяване с остатъчен дефицит в движението на ръката. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера, вида и броя на уврежданията, периода на лечение и отнасяйки ги към възрастта и съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 60000 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за 4 съпричиняване. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че с оглед механзма на настъпване на произшествието, травматичните увреждания могат да настъпят независимо от наличието на поставен предпазен колан. Ето защо съдът приема, че по делото не се установява противоправно поведение на пострадалата да е допринесло за настъпване на вредите и възражението за съпричиняване е неоснователно.

Ищецът има право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Не се спори по делото, че претенцията е входирана при застрахователя на 14.07.2022 г. С оглед на това претенцията за мораторна лихва е основателна и следва да се присъди от тази дата – 14.07.2022 г.

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи – в размер на 550 лв.

На процесуалния представител ищеца следва да се присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА . Съдът определя за справедливо възнаграждение по делото в размер на 2800 лв., като съразмерно с уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата от 2100 лв.