Решение № 563 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500941 по описа за 2024 година

Образувано е по жалби с вх. №№ 17703/18.12.2023 г. на Т. М. К. - Л.а - длъжник и 17704/18.12.2023 г. на Л. К. Л. – длъжник по изп. дело № 20178930400339 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Постановление от 12.10.2023 г.

Твърди се в жалбата, че взискателят за период повече от две години от последното изпълнително действие не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо жалбоподателите. Излага се, че постановлението на ЧСИ е необосновано.Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 12.10.2023 г. да бъде отменен

Ответникът Н. Й. Х. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което отправя искане за оставяне без уважение на жалбата на длъжниците по изп. дело.

Ответниците „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД /в ликвидация/, „Еко тур инвест“ ЕООД /в ликвидация/, ТД на НАП – Варна и „ОББ Интерлийз“ ЕАД не депозират възражения по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Дарина Сербезова - Славова, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20178930400339.

1

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Постановление от 12.10.2023 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал.

2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20178930400339 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 16.08.2017 г. по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД срещу солидарните длъжници „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД /в ликвидация/, „Еко тур инвест“ ЕООД /в ликвидация/, Т.

М. К. – Л.а и Л. К. Л. въз основа на Заповед за изпълнение № 5476/17.07.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 9911/2017 г. по описа на ВРС и изп. лист № 7711/26.07.2017 г.

С молба с вх. № 4669/20.11.2017 г. „Обединена българска банка“ АД отправя искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК. С молба с вх. № 05653/09.08.2018 г. взискателя иска възобновяване на производството с насрочване на опис и оценка на възбранените по делото недвижими имоти и на запорираните движими вещи. С молба с вх. № 06091/26.08.2019 г. „Обединена българска банка“ АД отново отправя искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С молба с вх. № 07115/29.07.2020 г. взискателят отправя искане за възобновяване изпълнителните действия по делото, за насрочване на опис на възбранените недвижими имоти и запорираните движими вещи.

С Протоколи за опис на недвижими имущества от 08.10.2020 г. са извършени опис и оценка на притежаваните от ипотекарните длъжници недвижими имоти.

С молба с вх. № 07981/03.06.2022 г. до ЧСИ Н. Й. Х. отправя искане да бъде конституирана като взискател в производството поради цедиране на вземането по издадения изп. лист № 7711/26.07.2017 г. издаден по ч.гр.д. № 9911/2017 г. по описа на ВРС от „Обединена българска банка“ АД. В тази връзка е представен договор за цесия от 17.03.2022 г. Длъжниците са уведомени за продажбата на горното вземане.

С молба с вх. № 08605/16.06.2022 г. Х. отправя искане до ЧСИ да извърши проучване на имуществото на длъжникците физически лица, както и да се наложи запор на вземанията им от трети лица за трудови възнаграждения и да се извърши опис, запор и продан на движима вещ телескопичен товарач собственост на длъжника „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД /в ликвидация/.

С молба с вх. № 11003/19.08.2022 г. взискателят Х. отправя ново искане за налагане на запор върху вземанията на длъжниците физически лица за трудови възнаграждения, както и да бъде извършен опис и продан на движима вещ телескопичен товарач, като бъде изискано предаването й от „Ксара трейдинг“ ЕООД.

По изпълнителното производство следва извършването на множество изпълнителни действия, както следва: налагане на запор на трудовите възнаграждения на Т. М. К. – Л.а, получавано от „Ел комерс агро“ АД и на Л. К. Л., получавано от „Камчия вали“ ЕООД; насрочване и извършване на публична продан на описаните недвижими имоти, собственост 2 на ипотекарните гаранти, като за част от тях са налице влезли в сила постановления за възлагане.

С молби с вх. №№ 14225/10.10.2023 г. и 14227/10.10.2023 г. длъжниците Т. М. К. – Л.а и Л. К. Л. отправят искане за прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че изпълнително производство е прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

Видно е от самото изп. дело, че взискателят не e допуснал бездействие, считано от 29.07.2020 г., когато сезира съдебния изпълнител с молба за възобновявяне на изпълнението и с искане за насрочване на опис на възбранените недвижими имоти и запорираните движими вещи. Новокоституираният взискател Х. /цедент на вземането на „ОББ“ АД/ депозира молба с вх. № 08605/16.06.2022 г. Х., в рамките на двугодишния срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с искане ЧСИ да наложи запор на вземанията на длъжниците физически лица за трудови възнаграждения и да се извърши опис, запор и публична продан на движима вещ телескопичен товарач собственост на длъжника „Аспарухово лейк инвестмънт къмпани“ ООД /в ликвидация/. Същото искане е отправено и с молба от 19.08.2022 г.

В този смисъл и доколкото взискателят е поискал осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на солидарните длъжници в предвидения двугодищен срок, считано от последното валидно сезиране на ЧСИ – 29.07.2020 г., то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Още повече, че осъществяването на 3 всички поискани от взискателя способи по изпълнителното дело не е приключило – извършват се публични продани на описаните на 08.10.2020 г. имоти - собственост на ипотекарните длъжници.

Според правилата на солидарната отговорност, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците /чл. 122, ал. 1 от ЗЗД/, а изпълнението от един солидарен длъжник освобождава всички останали /чл. 123, ал. 1 от ЗЗД/. В хипотезата на т. нар. пасивна солидарност съществува един кредитор и двама или повече длъжници, какъвто е конкретният случай. Облигационните отношения между съдлъжниците са такива, че когато един от тях изпълни, се погасява задължението на всички останали, т. е. налице е единна престация. При пасивната солидарност всеки длъжник се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но отделните правоотношения са свързани помежду си посредством целта – да се удовлетвори интересът на кредитора.

Удовлетворяването на взискателя чрез осъществяване на отделни изпълнителни способи с предмет имуществото на един от солидарните длъжници има действие по отношение на всички останали съдлъжници. Единството на престацията – предмет на изпълнението налага извода, че не е необходимо взискателят да иска извършване на изпълнителни действия срещу всеки един от солидарните длъжници, за да поддържа съществуването на изпълнителното производство. Дори, когато длъжниците са повече, вземането е единно и целта на изпълнението да се удовлетвори това единно вземане като се насочи изпълнението върху имуществото на един, на няколко или на всички солидарни длъжници. Ето защо, извършването на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници, има действие и по отношение на останалите и не може да се приеме, че взискателят е бездействал.

Прекъсването на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на един солидарен длъжник има абсолютно действие и по отношение останалите солидарни длъжници. Това е така, защото удовлетворяването на взискателя чрез осъществяването на отделни изпълнителни способи с предмет имущество на един от солидарните длъжници има действие по отношение и на останалите съдлъжници.

В частната жалба се смесват институтите на погасителната давност и перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Горните са отделни правни институти, чиито същност и последици не следва да се приравняват. Субективното право, което е погасено по давност поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, не подлежи на принудително изпълнение. Бездействието на взискателя в продължение на повече от две години не се отразява върху дължимостта на вземането, а е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което не изключва възможността за последващо образуване на друго изпълнително дело, в рамките на което субективното право да бъде принудително осъществено.

В настоящия случай не е налице период по-дълъг от две години, през който да не са извършвани изпълнителни действия в полза на взискателя, нито има данни самият взискател да се е дезинтересирал от изпълнението, както и че отговорността на длъжниците е солидарна и действията по събиране на дълга не се разграничават поотделно за всеки от тях, т. е. – не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при която да не е следвало продължаване на действията спрямо жалбоподателите в качеството им на част от солидарните длъжници.