Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2389 от 03.12.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2880/2021
Вид
Решение № 2389
Подписан
03.12.2021
В сила
03.12.2021
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2389 гр. Пловдив, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330102880 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Сънрей Турс“ ООД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 623, 15 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода 16.07.2020 г. – 30.09.2020 г. за обект, находящ се в **************************************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 24, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 11.09.2020г.

– 15.02.2021 г. ( горепосочената претенция е индивидуализирана съобразно уточняваща молба, подадена от ищеца вх. № 9776/ 26.02.2021г.- л. 12 от делото ).

Ищецът сочи, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.

98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Посочва, че според чл. 104а от ЗЕ, потребителите на крайния снабдител използват разпределителни мрежи, към които са присъединени обектите им като твърди, че потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. По силата на общите условия се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява обекти на ответника с електрическа енергия и мрежови услуги, както следва: обект с ИТН *****, находящ се в ********, ********, ********, обект с ИТН *****, находящ се в ********, обект с ИТН *****, находящ се в ********, ********, ********, обект с ИТН *****, 1 находящ се в ********, ********, ********, обект с ИТН *****, находящ се в ********, ********, ********, обект с ИТН *****, находящ се в ********, ********, ******** и обект с ИТН *****, находящ се в ********, ********, ********.

Твърди се, че ответникът, съгласно чл.11, т.1 от общите условия на ищеца, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в определените срокове и начини в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същите. Ищецът сочи, че съгласно чл. 27,ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си, ищецът е доставил на обектите на ответното дружество електроенергия и мрежови услуги на стойност 623,15 лева за периода 16.07.2020 г. – 30.09.2020 г., която до този момент не е заплатена. Ищецът твърди, че поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи обезщетение за забава в общ размер от 24,10 лева за периода 11.09.2020 г. – 15.02.2021 г., като счита, че обезщетение за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Ищецът, с писмена молба вх. № ***** от 17.11.2021г. ( л. 42 от делото ), чрез процесуалния си представител, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника по седалище и адрес на управление, вписан в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 12.03.2021г. (съобщение на л. 17 от делото ). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото открито съдебно заседание, като призовката отново е връчена по седалище и адрес на управление (л. 39 от делото ).

Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (видно от редовно връчената призовка на л. 39 от делото), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, 2 след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

Върху главното вземане се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 16.02.2021г./ до окончателното й погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Ищцовото дружество се представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Допълнително, ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 100 лв., представляваща държавна такса за образуване на исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 200 лв.- сторени разноски в рамките на настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сънрей Турс" ООД, ЕИК 115907385 да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430 на основание чл. 79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а Закон за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните суми: сумата от 623, 15 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода 16.07.2020 г. – 30.09.2020 г. за обекти, находящи се в ******** ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 24, 10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 11.09.2020г.

– 15.02.2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сънрей Турс" ООД, ЕИК 115907385 да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, сума в размер на 200 лв., представляваща сторени разноски в рамките на производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3