Решение № 86 от 20.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Русе, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20224500500120 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „МИШЕЛА - Д“ ЕООД чрез адв. П.И. против решение № 9 от 06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. по описа на Русенския районен съд в частта, в която е уважен предявеният от Р. СТ. ХР. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от възложителя на работа за сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва и на ищцата са присъдени 230 лв. разноски. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част като постановено при неправилна и непълна преценка на доказателствата. Заявява се, че решението е немотивирано, както и че съдът неправилно е приложил материалния закон. Според въззивника искът е бил предявен против дружеството – работодател, а наведеното противоправно действие е на служителя К Отговорността по чл. 49 ЗДД предполага възлагане на определена работа и настъпване на вреди именно от нея, а в настоящия случай тези елементи не са налице в отношенията, които се твърдят и поддържат от ищцата. Намира, че по делото не е установено, че при или по повод на възложената му работа св. К причинил вреди на ищцата. Не е установено и да е налице изобщо действие от страна на който и да е служител в дружеството, което да е виновно или противоправно, да е налице възложена му работа, при която да е причинил вреди на ищцата. Необоснован се явявал изводът на съда, че има деяние, което носи белезите на непозволено увреждане, че то е противоправно, че за ищцата са настъпили вреди в причинно-следствена връзка 1 с него. Поради това предявеният иск бил неоснователен. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендира разноски пред двете инстанции.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Р. СТ. ХР.. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Г. М взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Първоинстационният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Р. СТ. ХР., с която същата заявила, че към 26.04.2021 г. била в трудово правоотношение с ответното дружество, по което изпълнявала длъжността „главен счетоводител“, а мястото й на работа било в шивашкия цех по адреса на ответника. В предприятието работел и синът на управителката М Кна длъжност „моделиер конструктор“. Според ищцата на 26.01.2021 г., около 9:30 ч влязла в офиса на управителката, където бил и синът й, който я упрекнал, че се държала лошо с него. Заявил й, че той бил управителят и щял да й намали заплатата. Кс груб тон я прогонил от офиса. Излязла притеснена, огорчена от това поведение, както и от липсата на реакция от управителката в нейна защита. Тръгнала към входната врата, за да излезе и да се съвземе, но Кя изпреварил и заключил, взел ключа и й забранил да излиза. Разпоредил на портиера да се махне.

Нямало очевидци на случилото се. Ищцата твърди още, че й прилошало, загубила равновесие и се подпряла на вратата. От офиса управителката викала на сина си да не я пуска да излезе. Още повече се стресирала, започнала да трепери, напрежението й се повишило. Кстоял пред вратата и отказвал да й отключи. Съвзела след около час и се обадила на тел. 112, като същевременно уведомила дъщеря си, която пристигнала заедно със съпруга на ищцата. Пристигнал и полицейски автомобил. Полицаите разпоредили осигуряване на достъп и започнали проверка. Задържането й продължило около час. След деня на инцидента продължила да изпълнява трудовите си задължения, но с тревога и огорчение. Душевното й състояние през различни интервали се влошавало. На 19.05.2021 г. й бил издаден 10 дневен болничен лист, след изтичането на който решила да напусне. Подала заявление по чл. 327, ал. 1, т. 3, което изпратила по куриер, но поради невъзможност да бъде доставено го падала в Инспекцията по труда.

Междувременно на 31.05.2021 г. работодателят й връчил едномесечно предизвестие за прекратяване на ТПО поради съкращаване на щата. Негативното отражение на инцидента върху състоянието й продължавало, като лекуващият я психиатър й указал 2 да продължи приема на медикаменти. Според ищцата инцидентът е възникнал поради виновни противоправни действия и бездействия на служителя Кпри или по повод изпълнението на възложената му работа, от което за нея били настъпили отрицателни последици. Според ищцата ограничаването на свободата й на придвижване и упоритостта в извършването му било престъпно и недопустимо. Поради това претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. за нанесените й морални вреди.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорил допустимостта и основателността на иска. Оспорил твърденията, че ищцата е била заключена и не е имала достъп до изхода. Заявил, че на процесната дата действително идвал полицейски патрул, но той само констатирал, че вратата е отключена и няма противозаконно лишаване от свобода. Заявил, че ищцата с поведението си създала напрегната обстановка, не желаела да работи, поискала да премине на 4 – часов работен ден. След прекратяване на труд. й договор се оказало, че в работата й имало доста пропуски.

Оспорил твърденията й, че е налице деяние, което да е противоправно и да е извършено от него, в качеството му на възложител на работата. Оспорил оплакванията на ищцата за преживени страдания и неблагоприятни емоции. Възразил, че здравословното състояние на ищцата било влошено отпреди инцидента. Заявил, че описаните страдания у ищцата са съществували отпреди това. Възразил и срещу размера на претенцията.

Между страните не съществува спор, че са били обвързани от трудово правоотношение, произтичащо от трудов договор № 105/03.06.2019 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „Главен счетоводител“ в ответното дружество, с място на работа – Русе, шивашки цех.

Безспорно е установено, че в ответното дружество работи и синът на управителката ДН К – М Н К който през 2021 г. изпълнявал длъжността „Моделиерконструктор“, съгласно представеното допълнително споразумение към трудовия му договор от 01.01.2021 г. Приложена по делото е и длъжностната му характеристика, от която се установяват основните му функции и задължения. В раздел ІІІ „Организационни връзки и взаимодействие“ е посочено, че работникът получава изходните /основните/ материали от бригадира и предава скроената продукция на организатора на производство.

В подкрепа на твърденията на ищцата за влошено здравословно състояние вследствие на инцидента и на ответното дружество за налично такова отпреди това, към доказателствата са приобщени болнични листи, от които се установява, че непосредствено преди процесната дата, за периода 19 – 23.04.2021 г., Р.Х. е ползвала 5 дни болнични с диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална система“, а за периода от 19.05.2021 г. до 28.05.2021 г. й е бил издаден болничен лист за временна 3 нетрудоспособност с диагноза „Смесено тревожно депресивно разстройство“.

Относно инцидента на 26.04.2021 г., станал в ответното предприятие между ищцата, управителката Д К и синът й М К са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на БК – дъщеря на Р.Х. и М К Първата от тях излага твърдения, че на горепосочената дата майка й се обадила сутринта по телефона притеснена, че с нея се държат грубо, че й крещят и че М Кй е казал „махай се от тук, ще те изритам от работа“. След 5 минути отново й звъннала, гласът й треперел и казала, че й е зле, лошо й е, че са я заключили и не може да излезе. Свидетелката взела такси и веднага отишла на място, след малко дошъл и баща й. Видяла майка си заключена, олюлявала се и не можела да диша, а М Кбил до нея. БК пробвала да отвори, но било заключено. Тя чула Д К да казва „няма да отключваш“. Майка й вътре почервеняла и не можела да диша. Свидетелката звъннала на тел. 112 и дошли полицаи, които разпоредили да бъде отключено. Майка й споделила, че спорът сутринта станал по повод някакви документи, майка й изразила несъгласие и М й казал, че ще й намали заплатата, защото той бил собственик и управител. Когато тръгнала да излиза, защото й станало зле, той заключил вратата. На свидетелката не й било известно да има втори вход във фирмата, макар да е влизала там.

Св. Кдава показания, че на заеманата от него позиция понастоящем във фирмата на майка му няма ръководни функции, нито подчинен персонал. От друга фирма узнал, че за „Мишела-Д“ не била подавана декларация по ДДС. Малко по-късно и майка му получила уведомление в същия смисъл. От нея знаел, че счетоводителката им не е приключила годината, че майка му не знаела финансовия резултат, поради което била много притеснена. На 26.04.2021 г. сутринта, докато бил в офиса при майка си, за да му възложи задачите, дошла и Р Ищцата и майка му започнала да коментират защо не е подадена декларацията по ДДС, че вероятно ще им бъде наложена глоба.

Управителката попитала счетоводителката кога възнамерява да работи по приключването на годината. Тогава Ризведнъж станала много превъзбудена, започнала да обижда и да кълне майка му, при което двамата много се стъписали и уплашили.

Свидетелства, че майка му мълчала през цялото време. Ищцата започнала пак да вика, излязла в коридорчето и започнала да звъни по телефона. Казала, че ще се обади на всички инстанции да им направят проверка, че ще излезе навън и ще каже, че майка му я изгонила. Говорила с някакъв адвокат и казала, че ще докаже, че е била заключена.

После се обадила на полицията, която като дошла вратата не била заключена. Рбила във фоайето до офиса при идването на полицаите. Връзката с ключовете си стояла на вратата. Ищцата дори излязла навън, направила няколко крачки, после влязла вътре и си стояла. Дава още показания, че сградата имала и два допълнителни входа и изхода, така че всеки служител можел да влезе и излезе от тях. Римала достъп до тези входове, единият бил там, където работела тя, другият на долния етаж, където се влиза в сградата и третия в самия цех. Свидетелят отрича да е говорил с Р да я е заплашвал, да 4 е искал да й се намалява заплатата, както и да е заключвал вратата. Дава показания, че след инцидента ищцата продължила да идва на работа, била в нормално състояние, все едно нищо не се било случило. В крайна сметка обаче не приключила годината.

По повод инцидента и посещението му от органите на полицията била образувана преписка във Второ РПУ при ОД на МВР Русе, приключила с Постановление от 03.09.2021 г. на РП Русе за отказ за образуване на досъдебно производство.

За доказване претърпените от нея неимуществени вреди от страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. БК – нейна дъщеря, от които се установява, че след инцидента майка й била много разстроена, напрегната, тревожна, имала задух. Отивала на работа със страх, с треперене и паник атаки. Наложило се да потърси лекарска помощ, в т. ч. от психиатър. Към настоящия момент все още не била напълно стабилизирана като дори и след прекратяване на ТПО с ответника и изплащане на обезщетението, майка й не се е почувствала по-добре. Според свидетелката за нея това било по-голяма болка, на психиката, моралната страна на нещата.

По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по която дава заключение, че при ищцата е налице посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в тревожно-депресивна симптоматика, придружена от вегетативни оплаквания. Признаците на това състояние сочат за наличие на причинно-следствена връзка със процесния инцидент.