Акт от 20.11.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 268 / 20.11.2019г. година град

Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На шести ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар …………………ДАРИНА

ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията

……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....1044....по описа за............2018…...............година Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София с която това дружество чрез неговия процесуален представител е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против А.Я.А. , с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми по договор за кредит Бяла карта

№ 492394 от 13.1.2017 г., а именно : 1. главница в размер на сумата от 985, 75 лв. , както и 2. сумата от 77,

46 лв. представляваща дължима се договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.01.2017 г. до 6.04.2017 г., 3 сумата от 186, 78 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение и 4.сумата от 197, 50 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 03.10. 2017 г. до окончателното изплащане на вземането.Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява лично негов законен или процесуален представител , но същият чрез подадени от процесуалният си представител молби поддържа така предявените от него искове и моли тяхното уважаване , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез специално назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове срещу него и по този начин взема становище по същите искове , като в същия отговор счита предявените искове за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли като такива изцяло.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез процесуалният си представител заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата по претендираните за установяване с тях вземания поради ненастъпилата изискуемост на същите вземания по отношение на него.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр.София иск респ. искове се явява по своята същност положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.

415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника А.Я.А. съществуването в полза на ищеца Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД на твърдяните от него вземания за посочените от него суми. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е била налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните паричен заем , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по заема на ответника в качеството му на заемател на същата , ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за заем и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.

По силата на представения договор за кредит Бяла карта от 13.01.2017 г. сключен между Аксес Файнанс ООД гр. София и А.Я.А.

Приложение № 1 към същия договор , е че същото кредитно учреждение в качеството му на заемодател - респ. кредитодател е предоставило на същия ответник револвиращ потребителски кредит в размер на сумата от 1000 лв. със срок на кредита 6 години , като от същата сума ответника кредитополучател А. е усвоил само сумата от 985, 75 лв. , като същият се е съгласил я ползва и върне съгласно чл. 3 ал.2 от същия договор – до всяко 2- ро число на текущия месец , включващи главница и лихви уговорени в същия договор , като по този начин кредитното учреждение е изпълнило изцяло задълженията си по договора за кредит , посочен по- горе, като за усвояването на отпуснатия кредит от страна на длъжника на последния е била издадена комбрандирана платежна

Бяла Карта Access Finance / I Card с номер на същата карта 492394.

В чл. 8 ал.2 от същия договор страните са се уговорили , че заемателят дължи на заемодателят-кредитодател освен усвоения от него кредит и още и начислена договорна лихва , както и мораторна лихва , неустойка за неизпълнение на договорните задължения по същия договор както и разходи за събиране по чл. 22 ал.4 и ал.5 от договора ако такива са ничислени. .Видно от заключението на вещото лице К.А. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по делото е че длъжникът не е извършил плащания по кредита , който е усвоил в размер на сумата от 985, 75 лв.,като по този начин е останала за плащане главница в размер на сумата от 985, 75 лв. лв. , останала е за плащане договорна лихва в размер на сумата от 77, 46 лв. , неустойка в размер на сумата от 186, 78 лв., както и дължими се разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на сумата от 197, 50 лв. Затова това кредитно учреждение предвид допуснатото неизпълнение на договора за заем изразяващо се в неиздължаването от страна на заемателят на усвоеният от него кредит е прехвърлил вземанията си към заемателят по този договор видно от приложените писмени доказателства , а именно : рамков договор прехвърляне на парични задължения / цесия / от дата 11. 11. 2016 г.,подписано между кредитното учреждение и ищцовото дружество с който първото Аксес Файнанс ООД гр. София е прехвърлило на второто Агенция за контрол на просрочени задължения вземанията си по процесния договор за паричен кредит по отношение на ответника , който пък не е уведомен изрично за тази цесия по какъвто и да е начин.Това прехвърляне на вземанията на кредитното учреждение Аксес Файнанс ООД ООД гр. София към ответника длъжник в полза Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД се потвърждава и от приложеното потвърждение за сключената цесия на основание чл. 99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите на лист 25 от делото така и от представеното уведомително писмо на лист 6 от делото , както и от приложение № 1 от 10.08.2017 г. към горепосочения рамков договор прехвърляне на парични задължения / цесия / от дата 11. 11. 2016 в който е посочено и цедирано задължението на ответника А. към кредитното дружество в полза на ищцовото дружество- Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София .

Затова понеже ищцовото дружество твърди, че тъй като по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за паричен заем по отношение на ответника с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това заявление е образувано ч.гр.д. № 1205 / 2017 г. по описа на КРС по което последният съд е издал заповед № 835 от 4.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника А.Я.А. явяващ се длъжник да заплати на кредиторът – ищецът по делото Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД гр. София дължимите се от същия горепосочени суми посочени в диспозитива на исковата молба , а именно: паричната сума от 985, 75 – главница , сумата от 77, 46 лв. договорна лихва , сумата от 186, 78 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на задължението и сумата от 197, 50 лв. представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението , както и законната лихва върху главницата , считано от датата 03.10.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до окончателното им изплащане , както и всички направени по заповедното производство разноски , включващи : сумата от 25 лв. заплатена държавна такса и сумата от 50 лв. представляваща възнаграждение респ. разходи за процесуално представителство по заповедното производство . С оглед на това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-в негова полза да има образувано заповедно производство за процесните суми дължащи се от ответника.

Тъй като същата заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и по този начин ответника е нямал възможност да възрази против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично задължение съдът с нарочно разпореждане по същото ч.гр.д. № 843 / 2018 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника, което с настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се оспорват от страните по делото.

Тука е спорен факта дали ответника дължи заплащането на задълженията които има по процесния договор за паричен заем на настоящия ищец , който се явява цесионер по сключения договор за цесия с предишния кредитор , ако същата цесия не е съобщена на длъжника , както е и в настоящия правен казус.Съгласно непротиворечивата практика на съдилищата в Р България , цитирана и в някои съдебни решения , а именно –в тълкувателно решение № 142 – 7 от 11.11. 1954 г. на ОСГК, решение № 137 от 2.6.2015 г. по гр.д. № 5759 / 2014 г. на 3 гр. отд. , решение № 123 от 24.6.2009 г.на ВКС по т.д. № 12 / 2009 г. на 2 т. отд. , решение № 150 от 26.3.2009 г. на ВКС по гр.д. № 147 /2008 г. на 1 г.отд. , решение № 8412 от 19.6.2014 г. по адм. д. № 16626 / 2013 г. на ВАС 5 отд. ,решение от 21.6.2007 г. по ВАД № 135 / 2005 г. , решение № 698 от 23.10.2008 г. на ВКС по т.д. № 306 / 2008 г. на 2 отд. ТК , решение от 5.3.2007 г. на ВКС по т.д. № 889 / 2006 г. на 2 т.отд. ТК , решение от 1.7.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1046 / 2004 г. на 2 т.отд. ТК е че извършената цесия следва да бъде съобщена на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД , като до датата на съобщаването му прехвърлянето на вземането от стария кредитор на новия такъв , няма действие по отношение на длъжника, понеже той не знае за цесията и за него не съществува задължение да престира на новия кредитор- цесионера , а задължението му остава спрямо стария кредитор – цедента, а задължението на длъжника да престира на новия кредитор възниква едва след получаването на съобщението от предишния кредитор за настъпилата цесия т.е. прехвърлянето на вземанията. Това е така тъй като първоначално субекти на облигационното правоотношение са били Аксес Файнанс ООД и длъжника А.А. , като последният е имал задължение да престира само на този кредитор с последствие от това – погасяването на задълженията си към него. С извършеното с договора за цесия прехвърляне на задълженията от страна на стария кредитор Аксес Файнанс ООД на новия кредитор Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД , действително са прехвърлени вземанията на стария кредитор към длъжника на новия кредитор от момента на сключването на договора за цесия т.е . разрушена е старата облигационно правна връзка между първоначалните й страни , но договора за цесия е изпълнен окончателно не само с това прехвърляне на вземанията на длъжника на новия кредитор , а и с допълнителното съобщаване затова от стария кредитор на длъжника, което липсва . Несъобщаването на длъжника както е в настоящия случай не прави отговорен длъжника към новия кредитор – цесионера , този длъжник няма задължения да плаща на него тъй като новия кредитор няма активната материалноправна легитимация като ищец респ. и като кредитор по отношение на твърдените вземания , а такава има стария кредитор – цедента. По този начин цесията не влияе върху длъжника и същият не е длъжен да плаща на ищеца , нито има каквито и да са цедирани задължения към него от страна на стария кредитор , а длъжникът с оглед несъобщаването му дължи плащане единствено и само на стария кредитор Аксес Файнанс ООД . Следователно въз основа на гореизложеното съдът намира , че така предявения иск респ. искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.