Решение № 15719 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15719 гр. *******, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148968 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „********“ ЕАД, чрез юрк.

***********, против П. В. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 492.56 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.02.2025 до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********, вх. 1, ет. 5, ап. 16 с аб.№ ********* 54.25 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2023 г. до 18.02.2025 г., 22.22 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 4.78 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 18.02.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11309/2025 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Излага доводи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., доставил на ответника топлинна енергия в имот, с адрес: гр.

*******************, на стойност от 492.56 лева, която не била заплатена от купувача.

Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва в размер на 54.25 лева, начислена върху стойността на главницата за периода от 15.09.2023 г.

1 до 18.02.2025 г.Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „*******“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на „********“ ЕАД процесните вземания. Ищецът претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата П. В. Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недопустими. Сочи, че липсва пасивна легитимация, тъй като не е собственик на процесния имот, нито негов ползвател. Твърди, че в момента в процесния имот живее нейния баща. Изтъква, че липсва облигационна връзка между нея и ищцовото дружество. Моли съдът да отхвърли исковите претенции.

Третото лице – помагач „*******” ЕООД на страната на ищеца е взело становище по предмета на спора, посочвайки, че не оспорва претенцията на ищеца.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорен по делото е единствено въпросът дали ответницата притежава качеството „потребител“ на топлина енергия.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от 06.03.1991 г., се установява, че на посочената дата *********** и ************* придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. *****, ж.к.

„*******“ , блок № *********. Предвид изложеното и от доказателствата по делото се установява, че процесният недвижим имот е бил придобит по време на брака между *********** и *************, поради което към посочения момент е представлявал съпружеска имуществена общност.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че ************* е 2 починала на 06.06.2016 г. и към тази дата е оставила за свои наследници по закон: съпруг – *********** и едно дете – П. В. Т.. От удостоверението за наследници се установява и че ********* са имали и още едно дете – ********, който е починал на 07.02.2014 г. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН следва да се приеме, че ****** е наследил ¾ ид.ч., а П. В. Т. – по 1/4 от горепосочения недвижим имот, поради което отговарят за потребената топлинна енергия за исковия период съобразно квотите им в съсобствеността. При това положение, въз основа на доказателствата по делото следва да се приеме, че единствено ******** (по отношение на когото е налице влязла в сила заповед по реда на чл. 410 ГПК и е издаден изпълнителен лист на 12.09.2025 г. за претендираните от ищеца суми) и П. В. Т. са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.). В този смисъл спрямо тях е доказано основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, като възраженията на ответницата в обратна насока се явяват неоснователни.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответницата Т., в качеството й на съсобственик на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според 3 3 чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „*******” ЕООД.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период (01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.), доколкото не е налице оспорване досежно размера на претендираните вземания, следва да се посочи, че съобразно посоченото в заявлението по реда на чл. 410 ГПК, същият възлиза на 1 970.25 лв. Предвид гореизложеното, в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, както и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, отговорността на ответницата се разпределя съобразно посочените от ищеца квоти в съсобствеността, респ. П.