Определение № 1297 от 15.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1297 гр. Плевен, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500889 по описа за 2026 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 199/17.07.2026 г. по гр.д. № 12/2026 г. по описа на съда Никополският РС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл. 248 от ГПК на „Неткредит“ ООД, гр. София, ЕИК **** за изменение на решение № 44/22.05.2026 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат С. Т. в размер на 490 евро чрез намаляването им.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател „Неткредит“ ООД, гр. София, който чрез процесуалния си представител го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е следвало да съобрази, че не са налице основания за присъждане на възнаграждение над минимално определения в Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа размер от 204,52 евро, а напротив, такива за присъждане на възнаграждение под този размер, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание по делото, в което пълномощникът на ищеца не се е явил и е взел писмено становище. Счита, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото, като се позовава на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските 1 възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да е цената на предоставената адвокатска услуга при съобразяване на вида на делото, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко правната и фактическата сложност на делото. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на пълномощника на ищеца като определи значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника по същата адвокат С. Т., осъществил безплатна правна помощ на ищеца М. В. М., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Възразява се, че определеното възнаграждение е съобразено с чл.

38 ал. 2 и чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. Позовава се на разпоредбата на § 21 ал. 2 от ЗАдв., както и на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа размер, съгласно която възнаграждение за адвокатската работа се определя по всеки от исковете поотделно независимо от формата на съединяване на искове. Счита, че при съобразяване на цената на исковете дължимият размер на възнаграждението му е 434,60 евро и се позовава на практика на ПлОС в тази насока по конкретни дела.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й с електронен подпис на 07.08.2026 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение по чл. 248 от ГПК, при внесена държавна такса в дължимия размер, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 12/2026 г. по описа на НРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а 2 именно решение № 44/22.05.2026 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца М. В. М. против ответника „Неткредит“ ООД, гр. София иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 28.10.2020 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и иск с правно основание чл. 55 ал.

1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 46,02 евро, представляваща недължимо платена сума по договора. С решението ответникът е осъден да заплати на адвокат С.

Т. от ПлАК на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. за адвокатско възнаграждение в размер на 490 евро. За да присъди този размер на адвокатското възнаграждение съдът е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро следва да бъде определено по всеки от предявените и уважени искове.

Решението е съобщено на пълномощника на ответника на 08.06.2026 г. и н а 10.06.2026 г. в срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба от пълномощника на ответника „Неткредит“ ООД, гр. София с искане по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение чрез намаляването му. Според ответника присъдения размер на адвокатско възнаграждение не е пропорционален на положения труд от пълномощника на ищеца.

В законният срок е постъпил писмен отговор по молбата по чл. 248 от ГПК от адвокат С. Т., в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК НРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото, броя на исковете и материалния интерес.

Въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалба относно размера на определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца за конкретното производство като несъобразено с фактическата му и правна сложност и положените професионални усилия от адвоката по следните съображения:

При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните 3 размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл.

101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи, а същите следва да служат само за известен ориентир. Както при определянето на справедлив размер на възнаграждението на адвокат при направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна, така и при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ по делото, съдът следва да съобрази вида и интереса на спора, вида и количеството на извършената работа, реалната пазарна цена на адвокатската услуга и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, както и всички други обстоятелства, имащи значение за тази преценка.

Съдът следва да съобрази критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36 ал. 4 от същия закон , като не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от ЗАдв. критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са 1. фактическата и правна сложност на случая;

2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В конкретният случай липсва предвидената в чл. 36 ал. 4 от ЗАдв.

Наредба, поради което релевантни са обстоятелствата, че НРС е уважил двата оценяеми иска - установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит с цена на иска 255,65 евро /500 лв./ на основание противоречие на договора със закона и конкретно с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, който иск е оценяем и неговата цена е размера на отпуснатия кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 46,02 евро като платена без основание по недействителния договор между страните.

Като съобрази, че спорът по тези искове не се отличава с правна и фактическа сложност и в конкретния случай основателността на осъдителния иск е резултат от уважаването на установителния иск и действително от страна на пълномощника на ищеца не са положени по осъдителния иск процесуални усилия, различни от положените за защита по първия иск, приема, че макар да 4 се присъжда адвокатско възнаграждение за защита по всеки иск адекватно би било да се определи адвокатско възнаграждение по всеки от тях съобразно това обстоятелство. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което пълномощниците на страните не са се явили, а са депозирали писмени становища, по делото не са събирани други доказателства освен представените от страните писмени доказателства, поради което може да се направи обоснован извод за положени равни процесуални усилия за правна защита от страна на пълномощниците на страните. В конкретният случай ответникът по исковете не е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което не може да бъде съобразено ограничението за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че адвокат Т. е оценил усилията си на 210 евро като е посочил тази сума като справедлив размер на възнаграждението си в представения по делото списък на разноските. Съобразявайки и гореизложеното относно защитаваният интерес по всеки от исковете, обстоятелството, че основателността на исковете е обоснована от ищеца с нищожността на договора за потребителски кредит, като правните доводи и изчисленията в ИМ относно действителният размер на ГПР и нищожността на клаузата за неустойка са развити подробно и обстоятелствено както в ИМ, така и в становището с характер на писмени бележки и същите са възприети изцяло от първоинстанционния съд, въззивният съд приема, че адвокатско възнаграждение общо в размер на 150 евро отразява адекватно положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца по делото в първата инстанция за защита по предявените и уважени искове, поради което определеният от първоинстанционният съд размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален. Този размер е под размера, определен по всеки от исковете съгласно относимата разпоредба на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата, която служи на съда за известен ориентир.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена като обжалваното определение бъде отменено и вместо него бъде допуснато изменение на решението в частта относно присъдените разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат Т. чрез намаляването им от 490 евро на 150 евро.

Водим от горното, Съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 199/17.07.2026 г. по гр.д. № 12/2026 г. на Никополския РС, с която е отхвърлено искането по чл. 248 от ГПК на „Неткредит“ ООД, гр. София, ЕИК **** за изменение на решение № 44/22.05.2026 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по делото, присъдени на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат С. Т., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 248 от ГПК изменение на решение № 44/22.05.2026 г. по гр.д. № 12/2026 г. на Никополския РС в частта относно разноските като намалява присъдените разноски в полза на адвокат С. Т. от 490 евро на 150 евро, както следва: ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. „Неткредит“ ООД, гр. София, ЕИК **** да ЗАПЛАТИ на адвокат С.

С. Т. с личен номер **** от ПлАК адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на ищеца М. В. М. в размер на сумата от 150 евро.